Без „работещи бедни“ у нас до 2025 година иска КНСБ

Caucasian man hand taking bulgarian levs from ATM. Receive money at a cash machine outdoors. ATM cash withdrawal. Close-up.

КНСБ поиска политическите партии да гарантират, че до 2025 година в България няма да има работещи бедни.

Това е заложено в исканията по отношение на доходите в меморандума на КНСБ за социално-икономическото развитие на България 2021-2025 г, който днес беше представен от президента на КНСБ Пламен Димитров пред представители на ПП ГЕРБ.

КНСБ настоява средната работна заплата да стане поне 2400 лева през 2025 г., а минималната поне 1200 лева. Идеята е да има ускорен ръст на заплатите (средногодишно с 12.5 на сто), като предимствено нараства минималната работна заплата (средногодишно със 17.5 на сто). Това би осигурило двамата работещи възрастни да осигурят парите за издръжка на семейството. Минималната заплата така ще достигне заплатата на издръжка, поясни Пламен Димитров.

Меморандумът залага приоритети в пет ключови области за развитието на страната. Документът от днес е предмет с политическите партии преди изборите.

Пред политиците КНСБ поиска темпове на конвергенция в доходите (БВП на глава от населението) и заплатите (компенсация на 1 нает) по паритет на покупателна способност, които гарантират достигане на нива 60 на сто от средноевропейските през 2022 г. и 67 на сто през 2025 г.

От КНСБ предлагат и годишен темп на прираст на средната пенсия в размер на 15 на сто. Според синдикалистите, този темп е напълно постижим, като по този начин ще се позволи умерено покачване и на съотношението между размера на средната пенсия и размера на нетната средна работна заплата (39,4 на сто към 2020 г. при очаквано съотношение 44,8 на сто към 2025 г.).

От КНСБ поискаха отново реформиране на данъчната система. Синдикатът настоява за въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната; въвеждане на 15 на сто данък върху доходите на физическите лица; въвеждане на 15 процента данък върху доходите на юридическите лица; намаляване на общата ставка на ДДС на 15 на сто.

Увеличението на разполагаемия доход (под формата на спестени данъци) нараства всяка следваща година, като през 2026 г. стига до 98 лв. Това означава, че всяка следваща година реалната покупателна способност на хората на средни заплати ще нараства. Така например, през 2026 г., работещите на средна работа заплата биха спестили на годишна база общо 1176 лв., са изчислили от синдиката.

Тенденцията при минималната работна заплата е сходна на тази при средната, с важното уточнение, че хората на минимална заплата няма да плащат никакви данъци, тъй като размерът на необлагаемия минимум е равен на размера на минималното възнаграждение, допълват от КНСБ в меморандума. Така през 2022 г. на месец ще се спестяват 67 лв., а в края на периода през 2026 г. – по 127 лв. на месец, или общо 1524 лв. на година.

Източник: Pariteni.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.