Кой колко загуби на изборите на 4 април?

  • Традиционните партии загубиха гласове на изборите в неделя за сметка на „партиите на протестния вот“. Кой обаче колко точно губи?

За ГЕРБ това е най-слабото представяне, откакто се явяват на избори. През 2009 година, когато за първи път се яви на парламентарни избори, партията на Бойко Борисов получи 1 678 641 гласа – 39,72% от всички гласове. Така първото правителство „Борисов“ беше правителство на малцинството (ГЕРБ имаше само 116 депутати), но подкрепяно от депутати от „Атака“ и РЗС.
На 20 февруари 2013 година Борисов подаде оставка след протести срещу цената на тока. На предсрочните парламентарни избори през май 2013-а подкрепата за ГЕРБ вече беше 30.54% или 1 081 605 гласа. Със своите 97 депутата ГЕРБ не можа да излъчи правителство и БСП и ДПС подкрепиха правителство с премиер Пламен Орешарски. То оцеля само година и на парламентарните избори през 2014-а партията на Бойко Борисов събра по-голяма в проценти подкрепа – 32.67%, но по-малко гласове – 1 072 491 гласа.
Така за второто си правителство Борисов разчиташе на подкрепата на Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт. „Борисов 2“ също не изкара целия си мандат. На предсрочните парламентарни избори през 2017-а година обаче ГЕРБ събра повече гласове – 33.54% или 1 147 292 гласа. За кабинета „Борисов-3“ подкрепа дадоха Обединените патриоти. Това беше единственото правителство на Бойко Борисов, което изкара целия си мандат.
Резултатът от изборите в неделя за ГЕРБ беше най-ниският от 2009-а досега – 837 671 гласа или 26.18%.
Левицата също получи най-слабата подкрепа на парламентарни избори в последните години. През 2009-а, когато големият победител беше ГЕРБ, за „Коалиция за България“ гласуваха 17.7% или 748 147 българи. На предсрочните избори след 4 години левицата увеличи сериозно резултата си – 942 541 гласа или 26.61%.
Година по-късно, след мандата на Пламен Орешарски, доверието в левицата спадна рязко – „БСП лява България“ получи само 505 527 гласа или 15.40%. През 2017 година ръстът в подкрепата за левицата беше очевиден – ­955 490 гласа или 27.93%. На изборите на 4 април вотът за БСП се срина до 480 124 гласа или 15.01%.
Въпреки че останаха четвърта политическа сила, ДПС събраха по-голяма подкрепа в сравнение с предишния парламентарен вот. През 2009-а ДПС бяха трета политическа сила с 610 521 гласа или 14.45%. През 2013-а подкрепата за движението беше 11.31% или 400 466 гласа, а година по-късно се увеличи на 14.84% или 487 134 гласа. На изборите през 2017-а ДПС остана четвърта политическа сила след Обединените патриоти с 9,24% или 315 976 гласа. На този фон резултатът от неделя е ръст в подкрепата – 10.49% или 335 701 гласа.
Извън успеха на партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, която стана втора политическа сила, изборите в неделя бяха успех и за „Демократична България“. Коалицията събра 302 270 гласа или 9.45%, при 107 407 гласа или 3,14% през 2017 година, когато Реформаторският блок не успя да влезе в парламента (разбира се, с уточнението че в тези коалиции влизат различни партии). На изборите през 2014-а подкрепата за Реформаторския блок беше 8.89% или 291 806 гласа.
Парламентарният вот в неделя остави под чертата за влизане в 45-ото Народно събрание патриотичните формации. ВМРО събра 116 430 гласа или 3.64%. Патриотичната коалиция Воля-НФСБ получи подкрепата на 75 921 българи или 2.37%. „Атака“ събра само 15 660 гласа или 0.49% и за първи път, откакто участва на парламентарни избори, не влезе в парламента.

БНТ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.