COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 1 Днес (15); 27/11 (15 =) ; 28/11 (16 =) ; 29/11 (16 ↑)

Излезе от печат новата книга на Иванко Маринов „Случайните чеда“

Тази вечер в Районната библиотека  „Н.Й. Вапцаров в Кърджали  ще бъде представена новата книга с есета на Иванко Маринов „Случайните чеда“, който утре щеше да навърши 75 години.
Не успяхме да празнуваме,  но не можем и да подминем тази годишнина.
Първата част на книгата е с есета, които авторът определя като „алиенации в проза“, а втората част е под името „Аплодисменти за Иванко“. Тя съдържа 12 броя статии, рецензии и отзиви от Петър Анастасов, Никола Радев, Благовеста Касабова, проф. Марин Ковчев, Лиляна Фероли и други.

„Есеистиката на Иванко Маринов е запазена марка в съвременната българска литература. В много отношения тя смущава и предизвиква онези, които използват словото, за да крият мислите си, но в случая става дума за нещо по-важно. Става дума за непредсказуемата сила на думите да проникват в пластовете на времето и да изтръгват от там поуките за света, в който живеем. Защото, горди и самовлюбени в своята единственост, ние често забравяме, че не сме нито първите, нито последните на тая земя. Есетата и от „Случайните чеда”, последната книга на Иванко,  отново ни го напомнят“, пише в предговора Петър Анастасов.

В „Случайните чеда” е публикувано и последното стихотворение на Иванко Маринов:

* * *

           И циркуляр на дъскорезница

           като кълбото земно се върти.

    И кой знае по-често пия горчиво,

                                             отколкото

                                         лимонов сок

    Да, трудно се държи твърдо перо.

               По-удобен е мекият спусък.

Гръмни наздравицата с чаша пълна.

           Доста самота в самотен ъгъл.

 

СЪПРЕЖИВЯВАНЕ  И ТЪЙ – НАТАТЪК
                   (Есе от Иванко Маринов)

Едно от големите достойнства на човека е да живее живота на другите.
Независимо, дали е въплътен в картина или книга, в събитие и тъй-нататък, до великата любов.
Струва ни се, че без тези дадености биха били невъзможни ни изкуството, нито хуманизмът.
Без тях дадености, бихме се докрай лишили от това, което зовем рамо до себе си.
Спомням си като войник, как съм се връщал от занятие.
Ротно, батальонно или полково е без значение.
Във всеки случай не ще да е било взводно или отдельонно…
Бяхме последна кола и трябваше да приберем останалите регулировчици. С един от тях, тънък в кръста, попрегърбен ефрейтор станахме приятели, взехме да си викаме градски… Нищо, че аз бях от Кърджали, а той – от Поликраище.
По пътя момчешки истории и закачки с момичета, които се връщаха от къра и ни хвърляха завити в салфетки ябълки…
На Звездата, дето имаше прегрупиране, той се върна в своята си част.
Повече не се видяхме.
Като студент в Ленинград се запознах с теорията, а по-точно – хипотезата на руския съветски учен Владимир Вернадски, който открил в обкръжаващия /ни/ свят нова реалност. Накратко, пламъкът на мисълта, обвиващ планетата, се разстила извън биосферата и още по-далече.
Много по-далече…

 

ДО ПЛОЩАДА НА СЪГЛАСИЕТО В ПАРИЖ И ОБРАТНО

Луи Шестнадесети е обезглавен на площада, носещ името на Луи
Петнадесети…
Би могло да мине за каламбур, за ирония на съдбата, ако не беше свързано с
такова съдбовно събитие като революцията. Френската революция с фригийска
шапчица на барикадата.
В скоби казано, авторът не уважава нито революции, ни разни там въстания…
След падането на кралската глава в коша, революцията преименува площада
на свое име… и започва да екзекутира там редови революционери.
Гилотината трака като шевна машинка „Сингер” / или „Гритцнер”/,
тропосвайки с кървава нишка новия лозунг за свобода, равенство и братство…
Трийсет години площадът носи името на Луи Петнадесети и три години се
именува Площад на Съгласието.
Така, че три години революция стигат! – нататък или идва съгласието, или
следват безкрайните междуособни партийни войни, изтощаващи държавата и
отвращаващи… електората от политика и политици.
Ние площад на Съгласието хич си нямаме.
То и съгласие, най-общо казано, си нямаме, а с ъ г л а с у в а н о с т …
Кое къде, какво и к а к – да се прави.

Съгласуваност, докъде може и нататък – не?!
Нарушителите да сърбат лютата попара, какъвто /не/ бе случаят с „Люти
чушки” на Радой Ралин. Но висшият ешелон тогава сгафи с конфискацията на
книжлето и направи Радой герой и мъченик!
А достатъчно беше така мимоходом, между другото… Да се спомене, че
скандалната епиграма за сития търбух, който за култура бил тотално глух, е най-
обикновено плагиатство на староизвестната латинопоговорка… Нейсе, пак я
запуши.
От три-четири, че и кусур години се сдобихме с ортаклъка площади… на
Демокрацията.
Няма лошо.
Само дето тя, демокрацията ни де, си артиса немила-драга само на
площадите.
Вятърът на промените се оказа твърде променлив за червени и зелени
знаменца енд хартишки от предизборни афиши…
Имаме си наша, българска дума:
С ъ е д и н е н и е !!!
Само че…
Всеки опит да се реализира нейният високопатриотичен смисъл води до…
Късо съединение.
Да се надяваме занапред и както сме се засилили с посъдрани гащи към
Европата… да се отбием и до Париж, и до площада на Съгласието, който /площад/
не ни е чак изтрябвал, ама нали сме ф-ф-ранкофони в края на краищата.
Тъй-де.

 

НА ПРАЗНИК КАТО НА ПРАЗНИК

Уви, това което ще разкажа, има и друго, много по-друго заглавие…
Знаете го, на война като на война!
Повестта /или новелата / почва нормално.
С мобилизация, сборен пункт, строй се-преброй се, чакай заповеди!
Да продължаваме ли?!
Продължаваме.
Сборния пункт беше в кръчмата.
Предусещайки противни гласове, бързам да напомня, че това беше отдавна.
Че кръчмата, предполагам, е затворена и селото си има нов, модерен
ресторант. И че…
Както й да е! – да вървим нататък.
Гледаме примерно филм от Дивия запад. Веднага се познава, къде са правени
снимките – горе на Траса край Кърджали.
Вижда се и дилиджанс, с размахан над конете говедарски бич.
Постскриптум, к о в б о й е говедар…
Ако е нещо такова в испански, или мав… ритански стил – „Къщата в Алхамбра”
примерно – ако нямаше п р е в а н т и в н и мерки, то разните му туенти пикчърс
тотално щяха да опоскат България-та с камерите си.

Защото не от вчера е известно, че тя прилича на целия останал свят. И
обратно.

 

КРИВО СЪДИ СТАР КАДИЯ

За Василя Левский и Панайотя Хит/р/ов
Но първом за Каравелова.
Ползвайки шуробаджанашки уйдурми* с тогавашния сръбски дипломатически
агент / разбирай посланик/, той му предава целия а р х и в на българския
Революционен комитет.
Работата в кърпа; котката – в чувала.
Архивът вече никакъв го няма.
Сиреч, на сигурно място е…
Племенникът на въпросния „агент”, срещу по-малко от 30-те сребърника
/разбирай тетрадрахми/ предава архива на султанската имперска власт…
Апостолът си няма хал-хабер за тия… далавери.
Съдът май също не пита за тях.
Левски дава обяснения само за документи, които е подписвал.
Съдът се отнася с респект към него. Той почти веднага е изваден от кауша и
съпроводен до казармени помещения, на войнишка храна… В казармата печка
няма, но му е предоставен топъл, войнишки, нека отбележим, шинел…
В шинел, а не в арестантска дреха, той застава под Бесилото.
Но и това по-късно.
Сега съдиите прекрасно знаят, кой е той.
А Левски знае с какъв съд си има работа.
/Освен заговор против султана, не му е предявено друго обвинение./
Приемат, че е агитирал за въстание и го осъждат на смърт.
По съкратена процедура.
По нея процедура впрочем, би застанал под клупа** и Кемал Ататюрк.
–––––––––––-
* Нещо нагласено, машинации. /Турс. /
** Примка на бесило.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено!