dư nợ gốc là gì bảo hiểm nhân thọ và phi nhân thọ هل الخيارات الثنائية نصب vay tiền nhanh online trong ngày lãi thấp chơi búp bê thay đồ
COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил: Днес (138); 22/10 (143 ↑) ; 23/10 (148 ↑) ; 24/10 (152 ↑)

Преди 68 години на кораба “Емона” се ражда момиче, кръщават го на кораба

  • Името произлиза от Аемон, древногръцкото название на Стара планина
  • Десет години по-късно капитанът получава писмо от девойката, която иска да види мястото, където се родила
  • Корабът „Емона“ е закотвен днес в залива „Енчец“ на язовир “Кърджали

Жена ражда момиче в пътническия кораб „Емона“, когато преминава покрай фара на Златни пясъци. Кръщават детето Емона. Датата е 18 юни 1953 година.

Историята я разказва дългогодишният журналист Христо Шарлопов, тогава кореспондент, а после зам. главен редактор на вестник „Кооперативно село“, станал свидетел на събитието.

В началото на морския рейс от Балчик за Варна нищо не предвещава събитието. Хората на палубата се любуват на необятната шир, група пернишки миньори пеят и пият, като „въртят от ръка на ръка стъкленицата“ – хората са дошли на почивка.

Изведнъж  на палубата се появява  жена – търси копринен конец!

В каютата на капитан Асен Абаджиев жена ражда.

Пред вратата й, силно притеснен, стърчи съпругът и държи за ръка двегодишно момиче.

Всички на палубата млъкват. Дори и пийналите перничани затаяват дъх. Според Шарлопов най-възрастният извикал: „Човек се ражда, а ние тука стоим като… Трябва да направим нещо!“

Може да е бил най-почерпеният, но това в случая няма значение. Важното е, че от каютата излиза жената и казва на съпруга: „Честита втора дъщеря!“. Мъжът несръчно целува ръката й, вдига момиченцето си на ръце и се провиква  „Имаш си сестричка, моето дете! Сестричкааа!“

Миньорската дружина гръмва срещу новината с мощно „Ура“, както според Вазов са викали дружините на опълченците на Шипка. На палубата се появява капитанът Абаджиев и казва, че момиченцето ще бъде наречено Александра!

След думите на капитана миньорите скачат недоволни. „А, не! Емона ще се казва!“ – изявяват се те като колективен кръстник.

Бащата влиза в каютата, бави се малко и се връща на палубата с думите:.“Жена ми е съгласна! Ще я кръстим Емона!“

Емона Жекова

На другия ден бащата идва при капитана и го пита какво е това име Емона, защото вкъщи…? Той не довършва изречението, но и сега не е трудно да се досетим, че притеснението му идва заради повелята да бъде продължено името на някоя от бабите или на някой от дядовците.

„Има само три Емони на света – нос Емине, корабът „Емона“… казва капитанът и замълчава. „А третата?“, припряно пита бащата. „Третата е твоята Емона!“.

Името произлиза от Аемон – древногръцкото название на Стара планина. Не знам защо капитанът не споменава, че това име носи и едно село край Несебър. В „Илиадата“ Омир пише, че тракийският цар Рез, участвал в Троянската война, е роден в Емона.

Когато корабът пристига на пристанището във Варна, там вече го чака линейка. Историята завършва с щастлив край..

Десет години по-късно капитан Асен Абаджиев получава писмо. „На 10 години съм. Искам да видя мястото, където съм се родила, и вас да видя…“

„Едно такова мило, детско писмо“ – така определя морякът първия опит за  връзка с него и момичето. Срещат се 12 години по-късно.

Моряците на кораба поканват Емона на свое тържество по случай „изпълнението на всички годишни планове“. Тогава тя е на 22 години. На палубата на кораба идва богът на морето Нептун и девойката е кръстена отново Емона, но вече по моряшки.

„Вълнувам се при тази първа среща на кораба, чието име получих преди 22 години. Много често съм си мислила за кораба, за хората, които в трудния момент са помогнали на моята майка. Радвам се, че след толкова години се запознах с тези, които са ми дали името Емона. На всички тях съм признателна и благодарна. Чувствам се отлично сред екипажа. Днес стана и моето моряшко кръщене от Нептун и вече имам две свидетелства – и гражданско и моряшко…“ Това казва момичето на борда на кораба.

През август 1974 година Христо Шарлопов открива адреса на Емона Жекова Кирова и отива в дома й. Среща се с нея и с нейната майка и си спомнят онзи незабравим ден.

Шарлопов с Емона и дъщеря си Росица

По-късни опити на журналисти да открият Емона не се увенчават с успех.

 

Емона и Шарлопов на среща с двама моряци от Български морски флот в Бургас

Корабът „Емона“ е единственият в света, претърпял крушение на сушата. Това става на 16 май 1979 година край село Чифлик по време на превоза му от Бургаския залив до язовир „Кърджали“.

Идеята плавателният съд да пътува от Черно море до Източните Родопи е на капитан Георги Георгиев, почетен гражданин на Кърджали. Роденият в Кърджали моряк е първият българин, осъществил сам обиколка на Земята с яхта. Постижението му е вписано в Книгата на Гинес.

Журналистът от 24 часа Пенчо Ковачев, с чието любезно съдействие правим тази публикация, разказва малко популярната, но интересна история, свързана с кораба „Емона“, закотвен днес в язовир “Кърджали“ в залива „Енчец“. Той я научава от свидетеля на събитието Христо Шарлопов

 

Нов живот

 

5 коментара

  1. Анонимен каза:

    Корабът ЕМОНА пътуваш от гр. Кърджали до язовирната стена на язовир Студен кладенец. Многократно съм пътувала с него в двете посоки. Това е през 1978 – 1979 години. След това разбрахме, че е откаран на язовир Кърджали.

  2. Димитър Гинев каза:

    В яз. Студен кланенец плаваше друг, по- малък кораб. Емона беше спуснат директно в яз.Кърджали, на мястото, където е закотвен сега… Свидетел съм на събитието!

  3. Анонимен каза:

    Когато се стоеше яз.“ Кърджали“ на яз. „Ст. Кладенец“ пътуваше само едно корабче. То се наричаше „АРДА“ и аз притежавам снимка на него от 1963 г. Старите хора казваха, че то е било на цар Борис. Когато язовир „Ст. Кладенец“ беше пълен през пролетта, то тръгваше от район „Траса“, а когато нивото на водата в язовира спадаше то тръгваше от с.Широко поле и после от район „Средна Арда“ от ж.п. спирката надолу. На трите места имаше направени дървени понтони. С него пътуваха предимно рибари в делничните дни. Събота до 14 часа се работеше. На ден корабчето правеше по три курса. Само в неделя пътуваха и туристи. Маршрутът беше като се тръгне от горе посочените три места та се отиваше до с.Дарец което тогава това село беше във водата и хората бяха изселени, местността Крояците и се отиваше до язовирната стена на яз.“Ст. Кладенец“. Там имаше хижа и някои граждани там нощуваха. Помня, че единият от капитаните на това корабче се казваше бай Делчо който е покойник, но за другият не си спомням. Същият този бай Делчо по-късно управляваше и корабът „Емона“ на яз.“Кърджали който возеше предимно ученици и ходеше само до въженият мост по който хората ходеха до с.Сухово. По-късно бяха доставени и два кораба за двата язовира на подводни криле с които също много хора пътуваха.

  4. Анонимен каза:

    Tochno taka.Malki korabcheta chakaha patnitsite v zalivchetata pod selata Zornitsa i Momina salza.Po-tochno patuvashtite chakaha korabcheto ili lodkite v opredeleni chasove.Jitelite na selata Gurgulitsa,Postnik,Devintsi,ta chak Nanovitsa i okolnite sela patuvaha po tozi marshrut.Pesha do yazovira,sled tova vzimaha lodka ili korabche do j.p. spirka Sredna Arda i prodaljavaha patuvaneto si s vlak.Nevednaj sam patuvala po tozi marshrut kato dete i dobre pomnya korabchetata i lodkite.No sega povecheto sela i mahali sa obezlyudeni,koeto e tajno i jalko.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено!