COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 1 Днес (25); 28/09 (27 ↓) ; 29/09 (27 ↓) ; 30/09 (25 ↓)

Иво Георгиев: Родопите са една приласкаваща планина, за нея разказвам в новата си книга Сборникът „Мистичните Родопи. Родописи от душата на планината“ излиза от печат

Въпросите зададе Валентина ИВАНОВА

Иво Георгиев е роден в Кърджали, където учи до средно образование. После завършва Аграрния университет в Пловдив и специализира във Франция. За кратко работи в научно-изследователска станция по земеделие в Италия.

В момента е в Агенцията по храните в Кърджали, като преди това е бил в регионалната служба по растителна защита.

Още като студент започва да пише стихове и кратки разкази. След 1990 година поглежда към писането по-сериозно, като публикува в различни издания. Първата му книга – стихосбирка, излиза през 1998 година. Има свой блог, който се радва на голям интерес.

Всеки момент очакваме да излезе от печат новата ти книга „Мистичните Родопи. Родописи от душата на планината“. Какво да очакваме от нея?

  • Книгата включва 21 разказа за интересни места в Родопите. Това са пътеписи, които съм нарекъл Родописи. Една игра на думи. Според мен пътепис е, когато се грабваш от родното място и тръгваш надалече, към непознати територии и страни, за които разказваш. А когато описваш родното си място, планината, където живееш, планината, която е около тебе, реших че по-добре звучи Родописи. А и Родопи съдържа думата род, което за мен е валидно като родно място. Разказвам за хора и места, които съм видял и са ме заинтригували. От Шан кая през неразгаданите скали край Дъждовница, до тайнствения саркофаг край Душка.

Колко време ти отне да подготвиш тази книга?

  • Периодично някои от тези разкази излизаха в моя блог. А когато реших да ги събера в книга, ми отне около месец да подбера най-интересните, тъй като съм написал стотици текстове, свързани с региона.

Хората, които те познават, знаят, че си и добър фотограф. Включил ли си и снимки, които да подкрепят текстовете ти?

  • Има много снимки, около 140-150, на 172-те страници на изданието. Те показват пейзажи, заклинания, свещенодействия, езически ритуали, останали и до днес и лица на хора от планината. Хубавото е, че книгата е цветна. Оформлението е на издателство „Сиела“. То е много професионално, дизайнът е на Дамян Дамянов, човек с голям опит точно в издаването на книги на пътешественици.

Коя поред ти е тази книга?

  • Това е шестата ми книга, но предишните са с художествена литература – стихове и есета. „Мистичните Родопи. Родописи от душата на планината“ е първа в жанра на пътеписите.

Имаш специфични думи в заглавията, които предизвикват интереса на читателя. Една от книгите се нарича „Дневникът на кралския гъделичкар“. Сега пък новата дума Родопис…

  • Винаги съм ценял богатството на българския език, ползвал съм и различни остарели думи, по-чешит думи. Обичам да се заигравам с думите. Това прави разказа по-сочен и игрив, по-приятен за четене.

Как се запали да обикаляш Родопите?

  • Земеделието ми е професия. Когато работих в регионалната служба по растителна защита, много обикаляхме по ниви, по овощни градини и тютюневи полета из целия край. Тогава земеделието беше по-развито. Имаше обработваеми ниви на най-неочаквани и невероятни места – малки нивички с картофи и с тютюн. Сега се промениха нещата – културите, които се оглеждат, са по-различни. От тогава ми е присърце да се скитам по върхове, по дерета и край реки.

После тръгнахме с приятели да обикаляме и да откриваме интересни места в нашия край – и с известния кърджалийски                  краевед Венцислав Стайков, и с други  любители на пътешествията. Любовта към природата ми е от тогава и ме държи до                днес. Особено любовта ми към Родопите, които са една гостоприемна планина, хем е величествена и красива, хем е уютна              и приласкаваща. Колкото и да я обикаляме, никога няма да я опознаем напълно.

 

Мистичните Родопи

Иво Георгиев

Откъс от книгата, която ще излезе на 30.08.2021 от Издателство „Сиела“

 

Към девет без нещо вече сме със славните пътешественици Алекс и Васко, минали сме стената и пъплим към „нашия“ завой. Те двамата са екипирани с карти и джипиеси, и знаят какво търсим. Скали с издълбани ниши, на които никой от нас не е ходил. От Старото турско гробище, над чешмата, тътрузим крака нагоре по стръмна пътека. Повечето време сме в сянка – в млада, дъбова горица. Васко е приготвил и пиратки за всеки случай. На няколко пъти спираме заради задъхването – не зарад друго. Ама уж за да наблюдаваме гледките. Намираме скалата и зяпваме. От изненада и възхищение.

Първо виждаме три прецизно издълбани, сякаш със скалпел, трапецовидни ниши. С идеални ръбове и форма. Елегантни. Стройни. Тези наистина са шедьоври – а ние сме виждали какви ли не досега. Скалата също е с красива форма и цветове. От предната страна се кипрят още към 15 ниши, вече не толкова старателно дялани, но все пак добри представители на породата. Ахваме и се кокорим. Нали окото води тялото.

Васко решава да прави клип – движенията му са забавени, сякаш свещенодейства под вода. Щото така се прави клип – бавно и с търпение, а не урбулешката. На заобления ръб на скалата – нова изненада – целия ръб е с ниши и то една над друга. Разкош. Ядосвам се, че едни тънки клонки ми пречат да направя хубави снимки на ръба. А също така се ядосвам и на шарената сянка – щото то се знае – шарената сянка става за пиене на бира и на студена ракия, ама за фотографии – хич. Особено пречи на калпавите фотографи като мен. Качваме се горе на скалата за да се полюбуваме на гледката. Алекс пали пурета, а Васко цигара. Аз нищо не паля. Щот си забравих лулата.

Пред нас са се ширнали язът „Боровица“, над него е каменната шапка на „Асаркая“ – „Градището“ и всички останали дипли, додето ти поглед стига. Това са от тези космически гледки, след които можеш спокойно да се преминеш в друго състояние на материята. На картата на Васко пише, че тези скали се наричат „Юсеккая аркасъ“(нищо чудно да е всъщност „юксек“, поради неправилно произношение), а самият връх над нас бил „Голям Маден“ – 1032 м. Странна смесица от българско-турско име… Е, всъщност – какво му е странното. Имаме си цял град Мадан, та един връх ли. Пак добре, че не е „Айрън Мейдън“. А ние сме на около 780 м.

Втората скала е на стотина метра след първата, но не се вижда, скрита зад дърветата. Тя е с по-малко ниши, но самата скала е чудно красива – като форма и като пейзаж сред високите борики. Нишите отново са майсторски издялани. Едната е само започната. Разкошотия отвсякъде.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.