COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 1 Днес (25); 28/09 (27 ↓) ; 29/09 (27 ↓) ; 30/09 (25 ↓)

Днес си спомняме за художничката и поетесата Гергана Илиева, напусна този свят преди 14 години

Нов живот

На празника на малка Богородица преди 14 години ни напусна Гергана Илиева, художничка и поетеса от Кърджали. Колегите и приятелите й я помнят като талантлива и изключително скромна.
Стиховете и картините й са пълни с нежност, светлина и любов, но и някаква лъчезарна тъга, както я нарече Иванко Маринов.
Гергана Ангелова Илиева е родена на 21 април 1964 г. в град Кърджали. Завършва Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност графика и моден дизайн през 1994 г.
Работи като преподавател в Техникума по облекло и текстил „Евридика”. Творби на нейни ученици завоюват призови места в националните конкурси за мода и дизайн, провеждани ежегодно в София, Пловдив и Шумен.
Пише стихове от ученическите си години. Публикува свои творби в местните кърджалийски вестници. Първата й поетична книга „Зелените ми тайни” излиза през 2000 г.
Участва в изложбите, уреждани от групата на СБХ – Кърджали, илюстрира книги на свои приятели – поети от града. Член на Дружество на художниците в Кърджали. Първата й самостоятелна изложба е през лятото на 2005 г. Следва и самостоятелна изложба в Троян. Картината й „Родопа планина” участва в Балканско квадринале през 2004 г. в гр. Стара Загора.
Нейни картини се намират в частни колекции в България, САЩ и Франция. Умира на 8 септември 2007 г., на празника Малка Богородица.

***

Самотата ми, зелените
ми тайни…
Притаила съм се:
мнима суета, парчета време,
измислена тъга…
Притаила съм се
от целия злощастен ден,
абсурден и безкраен.
От всички покрай мен.
От свойта непрозрачна
кожа даже…

***

Чашата на обичта ми –
чаша недопито вино.
Чашата на надеждите ми –
чаша неразгадано кафе.
Чашата на смеха ми –
чаша бистра вода.
Чашата на тайните ми –
чаша сок от дива къпина.
Чашата на самотата ми –
чаша без дъно.

***

И да знаеш, зная, че
пак ще ни има.
В тресавищата,
В листопада.
В грехопадението…
Ако идем –
и в ада!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.