Всичко започна с една моя детска мечта, а именно да участвам в Български младежки Червен кръст. Още от съвсем малка гледах по телевизията как доброволци на Червения кръст помагат на възрастни, бедстващи и хора без подслон. Носят им топъл обяд, събират средства и помагат на пострадали. Всичко това го правят с широка усмивка и желание. Аз исках да бъда като тях, да порасна и да стана “ангел- пазител” за хората. Чувствах със сърцето си, че това ще ме направи истински щастлива и ще ме кара да се чувствам полезна.
Когато станах седми клас ми се отдаде възможност да вляза в клуб на БМЧК към моето училище. Поради многото кандидати аз си останах само с тази мечта и не станах член на клуба. Бях много тъжна, но си казах, че всичко се случва с причина и наистина така се случи.
По-късно се преместих в друго населено място и в друго училище. СУ ”Йордан Йовков” – Кърджали е едно прекрасно и пълно с добри хора място. Един ден учителката ми по биология – госпожа Ваня Енчева, сподели идеята за основаване на клуб на БМЧК, на който предложи аз да бъда координатор. Тогава представихме идеята на ръководството на училището и те на драго сърце ни помогнаха за набирането на нашите бъдещи доброволци. Така вече една година съществува нашият клуб към БМЧК – “Бялата лястовица”. Избрахме това име, защото именно лястовицата е символът на надеждата, както и на нашето училище. Събра се група от ученици на моята възраст, готови да помагат на всички и да споделят преживяванията си с нови хора. С огромно желание прекрачихме прага на БМЧК и смело мога да кажа, че сега знаем много нови неща, създадохме страхотни приятелства, минали сме през доста кампании и сме накарали хората да се усмихнат и да усетят силата на доброто.
Това е нашето призвание! Ще продължим да правим това, което обичаме и да виждаме отражението на доброто след всяка наша кампания.
Не вярвах, мислех за невъзможно да участвам в такъв клуб. Но ето…мечтите се сбъдват!
Ще използвам повода да пожелая на Български младежки Червен кръст да празнуват добрите си дела още 50 пъти по 100 години. Да благодаря за човека, в който ме превърнаха. Да ги поздравя за успехите в миналото, настоящето и бъдещето. Да припомня на всеки, че най-големият подарък е надеждата и че Червен кръст ни дава такава. Благодаря ви и честит юбилей!
Даниела Ангелова, СУ ”Йордан Йовков”