Моята червенокръстка история

Кой може да каже кое е добро и кое лошо? Как се прави добро? За всеки добротата е различна. Някои хора виждат доброто в това да се усмихнеш със сърцето си, а за други в това да дадеш капка надежда на съвсем непознат, да му покажеш, че не всичко е изгубено. За мен доброто е това, от което всеки има нужда. Това, което правим безусловно за другите. Да даваме всичко от себе си, но да не чакаме нищо в замяна.

Искам да разкажа за искрата, която ме докосна и запали, за да се включа в прекрасния клуб БМЧК „Да имаш голямо сърце не тежи“ към ПГ “Руска Пеева”, гр. Джебел. Беше през месец август – 2019 година. Видях публикация в интернет, в която се разказваше за извършени благородни дела на доброволците на БМЧК, бяха помогнали на пет социално слаби семейства от община Джебел. Бях изумена от текста, който прочетох и снимките, които разгледах. Видях как хората прегръщаха доброволците, за да им се отблагодарят. Очите им бяха просълзени от радост. Тази публикация ме впечатли изключително много. Бях много развълнувана. Тогава разбрах какво искам да правя. Да раздавам добро и да бъда значима – някому, някъде, някак си. Когато ме избраха за координатор на клуба „Да имаш голямо сърце не тежи“ бях много развълнувана и щастлива. Знаех, че БМЧК е най-правилното място за мен. Знаех,че ще помагам на много хора и най-накрая ще мога да сбъдна една от мечтите си.

Искам да разкажа за една кампания, която организирахме. Тя ме накара да разбера, че съм избрала най-правилното решение – това да бъда доброволец. Беше през месец май и организирахме кампания „Топла дреха“. Проведохме фондонабирателна кампания. Със събраните средства закупихме и пакетирахме трайни хранителни продукти. Раздадохме ги на нуждаещи се семейства. Ще спомена за семейството, което ме трогна най-много. То беше многодетно и затова им приготвихме много дрехи и продукти. Когато пристигнахме ни посрещна майка с две малки дечица, които с нетърпение и радост разопаковаха подаръците. Емоциите бяха неописуеми. Бях много горда със себе си, защото разбрах колко полезна бях за тях и че доброто и трудът ми са оценени.

Представям си доброто като красива многоцветна дъга. Тя се появява внезапно. Радва ни с цветовете си. Блести и прави деня ни по-хубав и весел. Голяма или малка, тя ни дарява щастие, топлина и надежда. Мисля, че добротата е ключът към всяко човешко съществуване. „До всяко добро същество да застане поне още едно”, аз вярвам, че това може да се сбъдне, то зависи от всички нас – хората! Повярвайте и Вие!

Благодаря на прекрасния ни наставник инж. Фатме Мустафа. Чрез нея осъзнах, че съм направила правилния избор – да бъда доброволец. Призовавам всички да си помагаме, да се борим заедно срещу злото. Да се отнасяме с разбиране към хората, да се уважаваме и да раздаваме добротата, без да чакаме нищо в замяна. Да бъдем единни, защото само тогава може да направим света по-добро място.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *