xổ số điện toán thần tài quỹ mở techcombank ngan hang vib internet banking thẻ tín dụng ngân hàng vib giao dịch quyền chọn ở việt nam cam cavet xe may thư bảo lãnh ngân hàng là gì
COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил: Днес (134); 21/10 (140 ↑) ; 22/10 (146 ↑) ; 23/10 (151 ↑)

Защо „Мистичните Родопи“ се четат на един дъх

Иван БУНКОВ

Да кажеш, че Родопите са мистични, все едно е да кажеш, след народната песен, че гората е зелена, водата – студена.
Шаблон!
Който  би трябвало да прогони интереса на уважавания читател.
Да, ама – не!
„Мистичните Родопи“ на Иво Георгиев се четат.
И то яко.
И не от кой да е – а от който трябва. От интелигентната читателска аудитория.
Книгата е от десетте най-търсени от изданията на „СИЕЛА“ в страната.
Чете се не  – и то с вдъхновение.
Запален от написаното, читателят бързо споделя с близки и познати изненадата си и те тръгват към книжарниците. И купуват.
Защо?
Какво толкова се крие под заглавие на този „баир будала“ Иво Георгиев, зарязал си прозата, поезията, музиката и професията си, ще каже някой, и духнал из махалите на българския Диарбекир – Източните  Родопи? Че това тук Родопи ли са, – ще каже същият някой,  – Родопи са Западните Родопи, Средните Родопи, знаят ги не само в България, ама и в целия свят! И има защо!
Мистични били!
Източните Родопи!
Хайде, стига, де!
Да, Мистични са! – казвам.
И мистичността не е в самите Източни Родопи!
А в този, който ги гледа.
Много хора може да гледат тия баири, диви махали и камънаци, до които Иво се е добрал  в почивните си дни. Вместо да свърши някаква полезна работа значи, отлагана с дни, разбийш.
За тези места един ще каже, че  са едни тъпи неспасяеми пущинаци. Ех, имало и  следи  от стари цивилизации и какво от това? Ако бяха толкова хубави тези махали и светилища щяха ли древните, че и съвременните хора да ги напуснат?
Втори би казал, гледайки същите места  – няма държава, няма управа! Всичко се руши! Всичко си отива! Как няма да подивеят тези места, далече в планината, когато и в равнината селата мрат, та тия тука ли?
Но има и хора, които ще открият в тези места нещо мистично.
Иво е от тях.
Открива го, защото си го носи в себе си.
И той е в хармония с този древен и забравен сякаш от времето свят в скали, светилища, пещери, гробници, шарапани, провирала, в  гледки, които спират дъха ти, в симфонията, която излъчват  долини, хълмове, хребети, огромни каменни образувания, наподобяващи фигури от реалния и въображаемия свят. Той чете многопластово знаците, които хилядолетни цивилизации са оставили сякаш специално за нас. За да ни кажат сякаш, да се „скитасваме“ какво правим и какви ги вършим! Самотни знаци, другаруващи само с вятъра, слънцето и дъжда и сега докосвани от такива като Иво Георгиев с по-особени сърца. Които тук откривали и себе си, кой знае защо?
Защо ли?
Прочетете книгата, ще разберете.
Прав е Иво, душата на планината не може да се опише.  Но и написаното от Иво не може да се преразкаже. А то, макар и да осветява част от цялото, има характера на цялото от планината. На нейната същност и в случая мистичност. Това Иво Георгиев го е постигнал по един блестящ начин?
Блестящ?
Хич не е пресилена тази дума!
Защо?
Защото в тази книга авторът не логорейства, а разказва. Пестеливо, точно, сочно. Вървим ние с него и виждаме през неговите очи как чудесата се случват около нас. Иво само ни ги подсказва. Отдръпва се настрани, оставя ни сами да си доизградим образа, да си довършим картината, да си докомпозираме мелодията, която звучи в душата ни. Сякаш слушаш тромпета на Майлс Дейвис.
Иво не ни затрупва с информация, това което той не знае сам често после го открива като нас, читателите, най-често в Гугъл и с тази честност още повече ни кара да му вярваме.
А Иво не си натрапва и идеите. Мисли каквото мисли, казва го и чака и ние да си кажем нашето мнение и сами да си изберем позицията, която ни е по-сърце.
Цялата книга е изпълнена с доброта. Тя започва още от там, че по тези „диви“ места тръгват компания приятели, които не са професионални  историци или географи, ами хора събрани само от любов към ходенето и откривателството. Съзнателно или не, пътьом, сякаш без да иска, Иво е създал и няколко интересни образи от неговите партньори. Те са пословични със своята доброта и отдаденост към това дело – да се опознаят Източните Родопи и да се покажат с цялата им пищност пред света. Това е поетът пътешественик Венцислав Стайков, наш автор, който написа стотици репортажи в „Нов живот“, издаде книги, направи и изложба за мегалитите в Източните Родопи.
Пътьом авторът Иво Георгиев изгражда и образа на „себе си“. Ще го видите колко философски достъпен, макар и многопластов е, как е самоироничен, колко е наблюдателен и всеопрощаващ. Описвайки и другите участници в неделните експедиции, Иво Георгиев изгражда и образа на съвременните интелигентни, млади хора, които търсят по нов начин да прочетат света около себе си.
И всички тези „герои“ Иво  ги среща с последните останали хора в пущинаците на планината. Обикновено те са странници. И двете групи хора – и от града и от махалите – са си странни, но водят общ диалог, недоизказан, важните неща се премълчават в него, но ясно се разбират. И това ги обединява. И може би това е най-мистичното в този особен сборник с пътеписи на Иво Георгиев за Родопите.
Описал е Иво и всички посетени кътчета.
Снимал е като „щур“ и от многото снимки е отсял най-важното – за нас.
Мисля, че мнозина ще изпитат желанието една събота или неделя да поемат към планината. Към върховете на Източните Родопи.
И някои, прочели книгата, ще го направят.
Но не това ще е най-важната работа, която ще свърши „Мистичните Родопи“. По-важното е друго – Иво Георгиев успя, след Радичков, да напише своите „Неосветени дворове“. За потайните места на Източните Родопи.
Този сборник е своеобразен връх не само в творчеството на Иво Георгиев. Той е връх и в българската култура. Иво видимо разказва за камънаци, махали и светилища, а невидимо изгражда образа на съвременния българин. Интелигентен, чувствителен, търсещ.
Всичко това постига със завидно майсторство.

Книгата се чете на един дъх.

––––––––––––––––––––––––

„Нов живот“ ще представи пътеписите на Иво Георгиев „Мистичните Родопи“ на 19 октомври от 18 часа във фоайето на театър „Димитър Димов“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.