COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 1 Днес (23); 02/10 (16 ↓) ; 03/10 (13 ↓) ; 04/10 (8 ↓)

Георги Кулов: Със сборника „Българският ислям“ даваме пример на нашите съседи

Въпросите зададе Валентина ИВАНОВА

Георги Кулов е роден през 1959 година в Ямбол, където завършва средното си образование. Дипломира се със златен медал като магистър в историческия факултет на Великотърновския университет, специалност „Антична археология“.
Работи като археолог в Регионалния исторически музей в Кърджали, където завежда отдел „Археология“, за кратко е директор. Има редица научни публикации в областта на археологията и етническите отношения.
След това започва работа като журналист в отдел „Общество и политика“ във вестник „Нов живот“. По това време започва да изследва турскоговорящото население и българските мюсюлмани в региона.
Започва да пише книги през 2010 година. От тогава до момента е журналист в информационния сайт kardjali.bgvesti.net.
Издал е три самостоятелни книги и е съавтор в три сборника. Последното сборно издание, озаглавено „Българският ислям“, излезе от печат преди дни.

– Г-н Кулов, от кога датира Вашият интерес към темата „Ислям“?
– След като пристигнах в Кърджали през 1984 година, като млад археолог в музея, обикалях селата в Кърджалийско и бях впечатлен от обикновените хора и тяхното гостоприемство и топлота, когато посрещаха мен и моите колеги. Дадох си сметка, че това е следствие на културни и религиозни традиции, за които исках да науча повече. Завърших и курс по арабски език, за да ми помага при разчитането на различни книги. Паралелно с античната археология, моята основна специалност, започнах проучвания за исляма.
Реално най-дълбоко навлязох в темата като журналист в отдел „Общество и политика“ във вестник „Нов живот“. Там колегите много ми помогнаха, споделяйки своя собствен опит. А аз успях при моите пътувания да се срещна с хора от различните мюсюлмански общности в Източните Родопи. Това обогати представите ми за исляма и ме убеди, че няма нищо по ценно за изследователя от работата на терен, където получаваш информация от първа ръка.

– Защо сте озаглавили сборника „Българският ислям“? Доколкото знам, не е прието подобно разделение.
– В исляма няма деление по нации. Той е арабски, персийски и турски според езика на който е написана религиозната литература. С това заглавие искахме да наблегнем, че мюсюлманската общност у нас има вековна история. През последните години тя е консолидирана под крилото на държавата. Българските мюсюлмани не са противопоставени, както е в някои съседни страни. Макар и малцинство, те живеят в Дар ас Сулх (Дома на мира), в разбирателство с другите религиозни общности и без да са потиснати. Нарекохме нашия сборник „Българският ислям“, за да дадем пример на нашите съседи.
Искахме да представим по-подробна картина на възникването на мюсюлманските общности в България, тяхната история и съвременното им състояние.

– Авторите, които участват със свои текстове в книгата, са и духовници, и учени, и изследователи с различен поглед, понякога диаметрално противоположен. Това няма ли да обърка читателя?
– В книгата има статии на богослови, сред които главният мюфтия д-р Мустафа Хаджи. Върви дебат по отношение на исляма, той е световен дебат. На места се надига ислямофобия и негативизъм, каквито у нас няма. Може би отделни граждани изпитват страх от исляма, но те са единици. Включихме текста на митрополит Николай, публикуван през 2017 година, който показва отношението на основната религия у нас – християнството – към исляма и неговите носители в България.
Авторите са подбрани според техните специфични интереси и досег с проблематиката. Участват осем професори, трима доценти, двама доктори на науките. Някои са по-консервативни, други – по-либерални. Различните гледни точки могат само да помогнат на непредубедения читател да си изгради мнение за тези общности и да оцени политиката, провеждана от българската държава спрямо тях. Трябва да сме наясно, щом ние като общество смятаме, че голяма част от мюсюлманите в България имат български корени, то е недопустимо да има пренебрежително отношение към тях. Те трябва да се чувстват добре в Дома на мира, в нашата страна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.