COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 3 Днес (267); 21/01 (272 ↑) ; 22/01 (287 ↑) ; 23/01 (304 ↑)

Доброволци от Духовното училище подкрепят хора със зрителни проблеми в Момчилград Днес отбелязваме Международния ден на незрящите, първите български „говорещи книги" са записани през 1959 г.

Стайко КАФОВ

Млади червенокръстци от Момчилград подеха кампания, с която да запознаят гражданите какви са нуждите на хората със зрителни проблеми. Нарекли са я „Със сърцето се вижда най-добре”. Доброволците от отряд „ Вяра” с към  Духовното училище  с  наставник Мария Димова и координатор Ая Аласаад се запознаха с  вековната историята на Съюза на слепите в България. Те раздадоха на жители на Момчилград информационни материали в подкрепа на хората със зрителни проблеми и ги призоваха да бъдат съпричастни.

Над петдесет книжки –„Когато сте хора без зрение” с указания как да се помага на тези хора в нужда, бяха раздадени и в институции, и на роднини.

На 13 ноември, когато се отбелязват Международният ден на слепите и Световният ден на добротата, младежите изнесоха рецитал пред членове на  Териториалната организация на слепите в Момчилград.

„Хвала на тези младежи, които с толкова обич и топлина ни поздравиха и ни вдъхнаха надежда, че не сме сами в тези трудни времена“ коментира 83 годишната Селвер Салим, която е незряща.

Международният ден на слепите хора се отбелязва от 1946 г. 13 ноември е рождената дата на френския благородник Валентин Аюи, който полага основите за световното обучение на слепите и основава в Париж първия в света интернат за слепи. Заслугата за въвеждането на белия бастун като отличителен белег и средство за придвижване на незрящите е на французойката Жили Дербемон и в САЩ на Джордж Бонъм. Дългият бял бастун е изобретение на военния психолог Ричард Хувър през 1943 г.

Брайловото писмо (релефно-точковото писмо на Луи Брайл) е въведено през 1906 г. От 1928 г. до днес Националното читалище на слепите „Луи Брайл“ в София е основният издател на художествена литература на брайл, а библиотеката му има фонд от почти 2000 заглавия. Първите български „говорещи книги“ са записани през 1959 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.