COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 3 Днес (267); 21/01 (272 ↑) ; 22/01 (287 ↑) ; 23/01 (304 ↑)

Михалис Гарудис, българският художник от гръцки произход, оставя ярка следа в Кърджали

  • Създава монументални пана в Астрономическата обсерватория и Дома на техниката

Валентина ИВАНОВА

Преди месец, на 17 октомври 2021 година, от този свят си тръгна големият български художник от гръцки произход  Михалис Гарудис. Той е роден в димотишкото село Булгаркьой, Гърция през 1940 г. След избухването на Гражданската война в родината му, заедно с други деца-бежанци е изпратен в България. Ужасите на войната и принудителното емигрантство оставят траен отпечатък върху драматичния му живот и неговото творчество.

През 1965 г. завършва живопис в Националната художествена академия при проф. Илия Петров. Носител е на Първа награда на изложбата „Приятели на морето“ и „Созопол и морето“. От 1986 г. живее и работи основно в Солун.

В началото на кариерата си създава натюрморти, морски пейзажи, фигурални композиции с поетични и философски послания. По-късно започва да работи и в областта на монументалната пластика и керамиката. Първата самостоятелна изложба на Михалис Гарудис е през 1971 г. в София.

Пано в Астрономическата обсерватория

Специалистите говорят, че през годините е създал „стила Михалис Гарудис“.  Негова особеност е да вплита в творбите си естествени материали – миди, стари дървени стволове, пирони, които органично продължават живота си в картините му. Така въздействат с още по-голяма сила и символика.

Работи в областта на монументалните изкуства, живописта, колажа и излага своите творби във Виена, Люксембург, Кан, Мексико, Мадрид, Париж и Ню Йорк. Сред клиентите му са много музеи и частни колекционери в България и в чужбина, негови работи притежават японският император, актьорът Омар Шариф и още куп знаменитости.

Мозаечно пано в Астрономическата обсерватория

Кърджали е сред малкото градове в България, където колоритният художник Михалис Гарудис е оставил професионален отпечатък. През 1976 година той пристига в града на река Арда по покана тогавашния главен архитект в Окръжния народен съвет арх. Дренски, който произхожда от стар пловдивски интелектуален род, човек с вкус и любов към изкуството.

Съвременници си спомнят, че артистът отсяда в дома на друг известен художник, вече покойник, Георги Трифонов, също създал знакови  произведения, символни за Кърджали.

Гарудис остава в родопския град близо три месеца. Запознава се с десетки творци и обикновени граждани. Някои още си го спомнят.

Пано в Дома на техниката

Специално за Астрономическата обсерватория, по идея на създателя и неин пръв директор Славей Златев, художникът прави две емблематични монументални работи, макар че тъкмо прохожда в този раздел на изобразителното изкуство. Космическите пана и днес красят фоайето на втория етаж. Двете произведения са доста различни в стилово отношение. Дори се твърди, че в мозайката му е помагал Никола Гецов, приятел на Гарудис, тогава изтъкнат монументалист в стил „Социалистически реализъм“, един от авторите на мозайките в Дома на Бузлуджа.

И двете произведения в Обсерваторията не следват наложения в онези години работнически стил. Те са тематични за мястото, за което са предназначени. Съхраняват се до днес с грижа и респект от астрономите.

Мозаечното пано, закрито от стелажите с архива на НОИ

Друго монументално пано, дело на Михалис Гарудис, се намира в Дома на техниката. То носи инициали „КМ 76“, съкратено на Кириос Михалис. Означава господин Михалис, с което художникът показва своята националност. А 76 е годината 1976-та.

Голяма активност за създаването на творбата е проявил отново Славей Златев, тогава председател на дружеството на учените в Кърджали. Повод му е дала новата сграда на НТС, открита само година по-рано.

Помещението навремето е било кафене за учените и членовете на Научно-техническия съюз. Днес е празно, след като  териториалното поделение на Националния осигурителен институт се изнесе от сградата, където дълго време беше наемател.

Мозаечното пано, закрито от стелажите с архива на НОИ

В друго помещение в Дома на техниката обаче все още се намира архивът на НОИ. Етажерките с купища папки и документи закриват друго мозаечно пано, създадено през същия период. Съвременници на събитията твърдят, че тук също е вероятно съавторство на двамата приятели Никола Гецов и Михалис Гарудис. Изображенията на работници, представящи различни производства, по-скоро препраща към творчеството на Гецов. Произведението е силно пострадало от времето и човешката небрежност.

Присъствието на монументални творби от такъв размер и качество е сред редките художествени образци, завещани на града ни от майсторската ръка и въображение на талантливия художник. Кърджали може да се гордее, че бил важна спирка в творческия път на  световноизвестния артист.

Три картини на Михалис Гарудис са красили хотел „Арпезос“. Те са били с приблизителни размери 100 х 160 см и са висели на колоните във входното фоайе. Познавачи си спомнят неповторимия почерк на автора. След 1989 година и смяна на собствеността на хотела дирите на художествените произведения се губят.

При строителството на емблематичния хотел са били привлечени водещи в България художници и майстори на декоративно-приложните изкуства. Проф. Ивана Енева създава там две изключително атрактивни и ценни керамични пана, днес напълно унищожени.

Картината „Фрагменти от вечността“ в художествената галерия

Творчеството на Михалис Гарудис не убягва от погледа на Станка Димитрова, директор на художествената галерия в Кърджали. Ценната сбирка от картини, които днес се съхраняват във фонда, се дължат на прецизното й око на познавач. Нейни съвременници си спомнят, че е присъствала на първата самостоятелна изложба на талантливия грък в София през 1971 година. Картината „Фрагменти от вечността“ обаче е закупена по-късно и е заведена в архива на галерията с дата 12 декември 1978 година. Тя е с размери 80 х 160 см и е изпълнена с масло върху платно.

Творбата на Михалис Гарудис се нарежда сред ценните експонати в колекцията на кърджалийската галерия, които я правят едно от богатите хранилища на световно изобразително изкуство.

Междувременно Гарудис добива международна известност. Той се завръща в родината си през 1986 година и се установява в Солун. Никога не прекъсва връзката с България и със своите приятели тук. Дори представя юбилейната изложба за 80-та си годишнина в София. В галерия „Арте” той присъства на откриването й на 5 октомври 2021 година.

Няколко дни по-късно, на 17 октомври, художникът завършва своя драматичен житейски път, за да сложи началото на творческото си безсмъртие.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.