COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 3 Днес (308); 23/01 (324 ↑) ; 24/01 (347 ↑) ; 25/01 (371 ↑)

Божидара Ангелова изненадва любителите на поезията с две стихосбирки

Кърджалийската авторка на детска литература и на стихове за деца и възрастни изненадва любителите на поезията с две нови поетични книги. С тях тя отбелязва своята 50-та годишнина. В едната стихосбирка, която е озаглавена „На времето видях следата“, са събрани над 150 стиха и импресии, в които авторката споделя своите възгледи, преживелици и житейска философия. Темите са разнообразни – любовта, приятелството, човечността, изкуството и творческото начало в човека, терзанията в душата на емигранта.
В много от стиховете си тя прави една своя равносметка за извървения от нея житейски път до момента. Част от стиховете са наградени в престижни национални и международни поетични конкурси. Във втората си стихосбирка – „Повече от думи“, Божидара Ангелова освобождава въображението си и поднася интересна комбинация от стихове и образи в едно. Споделя, че идеята да започне да експериментира с думите по този начин се ражда през пролетта на 2020-а година, когато цяла България (а и почти цял свят) е в локдаун. Тогава, затворена между четири стени, тя пуска на свобода фантазията си и започва да пише стихове, с които рисува образи. През тази пролет пет от тези нейни експериментални стихотворения получиха награда от международен поетичен фестивал в Израел. Освен с нестандартния и авангарден вид на стихосбирката си „Повече от думи“,
Божидара изненадва и с още нещо – това е, че двете книги са мултимедийни, което означава, че читателят ще има възможност да чуе част от стиховете в аудиозапис. Вдъхновеният аудиопрочит е на самата авторка, а музикалният фон е на композитора и музикален педагог Гриша Петков. Издател на двете стихосбирки е Издателство „Колбис“ – Софияр а се отпечатват с финансовата подкрепа на Фондация „Хюсние Кяшиф“ – град Джебел. На път е и ново издание на детския роман „Здравей, Книгария“ – издание на издателство „Разказвачът на приказки“.
БЛАГОСЛОВЕНА
Ако те нямаше във моя ден,
аз щях да те измисля със сърцето,
да те извая в образ неръкотворен,
да те потърся някъде в небето,
да те рисувам с цветове сияйни,
да те възпея в песента на птици,
да те сънувам всред цветя ухайни,
да нарека на теб безброй звездици…
Ако те нямаше… Но моя ден
изпълваш ти със нежност вдъхновена.
Защото, Обич, ти вървиш до мен,
затуй се чувствам тъй благословена.
ЛУННА ПЕСЕН
Луната се заслуша в твойта песен
и птиците във нощните гнезда
притихнаха под купола небесен,
запя със теб изгряваща звезда.
Сребристи петолиния тогава
потрепнаха за миг с китарен звън,
клавиши затанцуваха в октави…
Какво ли чудо станало е вън?!
Аз зная – тази песен недопята,
събрала в свойте ноти твоя ден,
макар политнала е над Земята,
е всъщност адресирана до мен!
Под сивата мъгла на битието,
на пръсти си отива тишината,
с най-тъничката струна на сърцето
във мен вибрира „Лунната соната“…
Дочу ли тез звънливи нощни струни?
Те носят в себе си вълшебен звън –
една мелодия, родена помежду ни…
Луната, виж, как слуша тихо вън.
ПРИЯТЕЛЯТ НЕ СЕ КУПУВА
Приятелят добър не се купува
от лъскав щанд във бляскав магазин
и начин никакъв не съществува
да наследиш отнякъде другар един.
Не може със поръчка бърза също
да ти доставят спешно до вратата
един приятел верен в къщи –
лекарство против самотата.
Лотария такава нийде няма
от нея джакпот да спечелиш сам –
един приятел със душа голяма –
награда като таз не знам.
Но зная аз, ако до тебе има
един-едничък най-добър другар,
това небесна милост е, любов незрима,
защото той от Бога ти е дар
за мигове в беда, когато страдаш,
за дните, във които смях ехти.
Когато ставаш и когато падаш,
до себе си ще го познаеш ти.
Ръката му като красиво цвете
стопли със обич в свойта топла длан,
ръка в ръка, душа в душа сплетете
и съхрани ревниво този дар голям…
Приятелят добър не се купува
от магазин-бутик или на търг дори,
защото всъщност толкоз скъпо струва,
че няма как да се плати с пари.

ПЕСЕН ЗА АКТЬОРА

Той просто не е като всички хора –
тъй делнично-безцветно-прозаичен.
Във свойта същина е друг актьорът –
налудничав и мелодраматичен.
Изглежда особняк, но неподправен
той плаче по сценарий или пее,
под лъч прожекторен така изправен
на сцената най-истински живее.
С усмивка или със сълза по бузата
във образ друг без страх се преоблича.
Сред прах сценичен преоткрива музата,
която все не спира да обича.
Той има своя делник със неволи
сред хорската несекваща гълчава,
но все е в някоя от своите роли,
която надълбоко преживява.
Душата на актьора е вселена.
Макар изглежда като всички хора,
денят му е една безкрайна сцена,
градът пък – и трибуна, и декора.
Да, може по сценарий да заплаче,
но мрази и обича, и прощава
без поза и без маска, ей така, че
да ви разтърси, да ви вдъхновява.
Във свойта същина е друг актьорът –
и театрално-пъстър, и съвсем човешки.
Той просто не е като всички хора…
Простете му и слабости, и грешки!

1 Отговор

  1. Мина Карагьозова каза:

    Светли, оптимистични и мъдри стихове. Честито, Скъпа Божидара! Успех на книгите. Нека стигнат да сърцата на много хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.