COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 2 Днес (156); 17/08 (142 ↓) ; 18/08 (130 ↓) ; 19/08 (118 ↓)

Невин Садъкова: Поезията ми помага да съм по-добър лекар

Интервю на Валентина ИВАНОВА

Д-р Невин Садъкова е семеен лекар в Момчилград от 2000 година. Родена е в град Севлиево. Завършва Медицинския институт в Стара Загора, сега Тракийски университет. Защитава специалност „Обща медицина“ през 2004 година.

Любовта я довежда в Източните Родопи през 1996 година. Съпругът й д-р Мюмюн Мехмед работи в хирургичното отделение на болницата в Кърджали.

 

– Д-р Садъкова, как се насочихте към трудната професия на лекаря? Имате ли медици в семейството?

– Баща ми беше електротехник, а майка – учителка по география. Тя обаче винаги е искала да стане лекар, но не е успяла да осъществи мечтата си. Прехвърли тази любов на мен и на по-голямата ми сестра, която е психиатър и в момента е директор на Психиатричната болница в Севлиево. През целия си живот мама се интересуваше от медицина. В дома ни се говореше постоянно за диагнози, медикаменти. Идваха много хора, защото тя им помагаше със своите съвети. Беше много щастлива, че и двете със сестра ми се насочихме към медицината.

– А от кога датира тръпката Ви, наречена поезия?

– Пак майка ми е в дъното. Беше много интелигентна жена, с разнородни интереси. Обичаше и литературата. Тя откри моята дарба и ме подкрепяше да я развивам. Когато бях в първи клас, получих подарък кукла-слонче за ръчичка. Докато разигравах с него етюди за куклен театър, нареждах думички, които се превърнаха в първото ми стихотворение. Добре, че мама го записва веднага, за да не се забрави. И днес го помня: Аз съм чичко слон, идвам от Бон, купих си билет, качих се на самолет и т.н. Така се започна. След това мама ме подтикваше да пиша, а тя се превърна в първия ми редактор.

– А кога разбрахте, че сте вече поетеса? Кога отпечатахте първите си творби?

– Бях в 5-6 клас, когато се свързах с големия български поет Александър Геров. Започнахме кореспонденция. Аз му изпращах мои стихове, а той подбираше най-добрите и ги насочваше към различни литературни издания – списание „Пламък“, вестник „Септември“, „Народна младеж“, където ги публикуваха. Само веднъж се видях с него в София през 1997 година. Занесох му последните си работи. Няколко месеца по-късно той почина.

През 2003 година, когато бях на специализация в Стара Загора, се запознах с д-р Петър Ганов. Той редактира първата ми стихосбирка. Така се роди първата книга „Да намериш себе си“. Последва още една – „Лунни приливи“, публикувана през 2009 година, за която подкрепа получих от Иванко Маринов като редактор. Иван Есенски стана рецензент.

– Пробвали ли сте да пишете в други жанрове, извън поезията?

– Имам плахи опити. Къси разкази, в които разказвам истински истории, пречупени през моята призма и преживявания на мои близки.

– Как съчетавате поезията с лекарската професия? Стават ли стиховете ви по-тъжни заради човешката болката, с която ежедневно се сблъсквате?

– Умея да разделям нещата. Когато съм в кабинета и лекувам болните си пациенти, мога да кажа, че имам съпричастност изживявам болката с тях, поезията ми помага да бъда, освен като лекар, да погледна на пациента като човек. Да му помогна и психологически да се справи в трудната ситуация. Използвам своята душевна чувствителност, за да помагам на хората. А поезията ми е свързана повече с вътрешния ми свят, с личните ми преживявания. Може откъс от филма да ме провокира да напиша стих, или пък нещо сред природата, докато се разхождам. Не е свързано с работата ми. По-скоро писането на поезия ми помага да съм по-добър лекар, да чувствам болката на човека срещу мен.

– Дали на днешните хора им е до поезия в това време на световна заплаха като епидемията от Ковид 19?

– Духовните хора се възползваха от кризата да четат повече, да пишат повече. Коронавирусът помогна всеки да се вгледа в себе си и да открие някое ценно зрънце, което да развие. В тази пандемия човек намери това, което е търсил. Който е празен отвътре, се почувства като затворник, стори му се, че стените го притискат. Но когато е духовно пълен, в това усамотение, се обогати. Аз написах много стихове през тези тежки месеци. Имах време да остана със себе си. Четейки книги, получих вдъхновение в една ранна сутрин, преди да тръгна на работа, и написах стихотворението „Родина“.

– Вие сте автор на химна на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Как решихте да го направите?

– Моя колежка подхвърли идеята на един от конгресите на професионалната ни организация. Аз бях в майчинство в края на 2009 година и реших да напиша текста. Но когато й го предложих, се оказа, че тя се е насочила към друг автор. Амбицирах се да създам нещо стойностно и конкурентноспособно. Поисках от ръководството на организацията да бъде обявен конкурс, за да може всички проекти да бъдат оценени. Насочиха ме към композитора Радост Попова. Показах й моето стихотворение, пригодено за песен от Иван Есенски. Уточнихме условията и я ангажирах. После привлякох Димитър Ганев да аранжира песента и актьора Атанас Атанасов да я изпее. Така станах продуцент. Уточних условията, подготвих договорите, финансирах целия процес, в това число и изработването на професионален аудио запис на песента. Регистрирах продукта в Профон и получих правата. Готовия продукт представих на моите колеги на конгреса през 2010 година, където 600 делегати аплодираха възторжено нашата песен и я предпочетоха пред другия проект. Така станах автор на химна на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Четири години по-късно финансирах и изработването на видеоклип на песента. Показах го отново на конгрес на нашата организация. Всички го харесаха.

 

Аз съм твоето огледало

ПОЛЕТ

Момчето

реши да полети

с крилете на надеждата.

Бе вироглаво и дръзко.

Искаше да пречупи гравитацията,

……………

но крехкото му тяло

се запечата като послание

…………….

на една тротоарна плочка.

***

РОДИНА,

какво по-красиво,

от шест букви събрани в едно-

Р  О   Д  И   Н  А.

Въплътили  блян,радост и надежда-

блян по отминали младости,

радост от общото щастие

и надежда за обновление.

РОДИНО,

Ти си въздухът,който

Всеки Божи ден вдишвам.

Ти си малкото бяло облаче,

махащо за привет от небето.

Ти си топлият  слънчев лъч,

танцуващ в ранното  утро

върху сънените ми клепачи.

  

РОДИНО,

Ти си мирисът на плодородната земя,

на нивята,на полята,на уханните билки.

Ти си болката стаена в сърцето.

Ти си полетът на чайка в морето.

Ти си майката,при която всеки се връща

рано или късно

РОДИНО!

Неизречени 

Стоях с гръб към теб,

защото не исках

да виждаш очите ми

и любовта в тях.

Не исках да виждаш

устните ми

и неизречените думи

върху тях.

Не исках да виждаш

изражението ми,

защото нямаше да мога

да се сдържа

без да те прегърна,

като за последно.

Огледало

Аз съм твоето огледало.

Огледай се!Не си ли хубав?!

Ами нещо направи.

Нарисувай върху огледалото

                                   усмивка.

После две очи в очакване сложи,

а след тях две къдрици буйни.

Постави и малко цвят-

златен,розов и червен.

Тогава погледни с очи

и повтори това,което виждаш.

Може и да се получи.

СВЯТ

Моята истина е в зелено,

както зелени са очите

на поляните и дърветата.

Твоята истина свети в синъо,

както е синъо и необятно морето.

Тяхната истина е облечена в жълто,

както в жълто се ражда денят.

Другите истини

са червени, кафяви, виолетови …

Нека ги съберем

и като дъга

да обкичим с тях небосклона …

***

Държиш сърцето ми в ръцете си,

а искаш още.

Завесата отдръпваш на душата ми,

а искаш още.

Видял си мислите в зародиша им,

а искаш още.

Дъхът усетил си,

преди да вдишам и издишам.

Прочел си погледа ми

и всичко скрито излязло от тъмата.

Ръце протягаш ,но

молекулите са толкова прозрачни.

Прокарваш пръсти в нищото,

защото всичко е познато – страшно.

                                            2.03.2021г.

ЖИВОТ  ЗА ВСИЧКИ

Химн на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България

Ти разгоря във всеки дом надежда,

пристигаш ти като светлина.

Очите с топла вяра в теб се вглеждат

за теб тупти в сърцата любовта.

 С топла вяра

 в сърцата искрени за теб е любовта.

Защото твоя дълг е да обичаш.

Изпълнен с труд нелек е твоя ден.

Живота твой е посветен на всички,

на здравето човешко посветен.

Припев:

Срещу злината тъмна и суетна

под тоя син и вечен небосвод

единни с Хипократовата клетва

докрай ще браним всеки миг живот.

Твойта съдба и дълг е да обичаш.

Изпълнен с труд нелек е твоя ден.

Живота твой е посветен на всички,

на здравето човешко посветен.

Припев:

Срещу злината тъмна и суетна

под тоя син и вечен небосвод

единни с Хипократовата клетва

докрай ще браним всеки миг живот.

 

Обадих се на дъщеря си, която е в Германия. Исках да поговорим по един важен въпрос. Гласът й беше по детски ведър и щастлив. С приятелка ще ходят на театър. Изведнъж забравих сериозния разговор, за който се обаждах и попих от нейното безгрижие и спокойствие. Изпратих много поздрави на приятелката й украинка, с която нямах късмета да се запозная при двете ми гостувания и затворих телефона. За части от секундата в мозъка ми се прокрадна: „Да се обадя на майка си. Тя е другият близък човек, с който ми се иска да си поговоря.“ После си казах: „Какво става? Кой точно си помисли това? Не може да съм аз. Та нали вече 13 години я няма.“ Но чувството, което ме обхвана дори за толкова кратко, обля сърцето ми с една такава…………забравена топлина. Разсъждавайки трезво си казах: „ Ех, да беше толкова лесно да набера телефонен номер и отсреща да чуя топлия майчин глас, който все още кънти в ушите ми и гали нежно душата ми! Ех,…………да беше толкова лесно!

20.11.2019 г.

2 Отговори

  1. Анонимен каза:

    Да да беше това възможно!!!

  2. Пенка Христова каза:

    Харесва ми това, което пишете – то идва дълбоко от сърцето! Химнът също е чудесен! Поздравления! Пожелавам Ви още много вдъхновения!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено!