COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 1 Днес (18); 29/05 (13 ↓) ; 30/05 (10 ↓) ; 31/05 (6 ↓)

Арх. Станислав Луков: На Кърджали му трябват околовръстен път и крайбрежна зона до Водното огледало Надявам се Синята зона да регулира паркирането в центъра на града

  • Бих си пожелал да имаме пешеходна зона по улица „Републиканска“
  • Строи се много, някои семейства вече са с по 2-3 апартамента, които не се ползват, това довежда до проблеми
  • Общинските терени трябва да се използват за изграждане на зелени площи

Интервю на Валентина ИВАНОВА

Арх. Станислав Луков е познат в област Кърджали с десетките си реализирани проекти в различни населени места. Ръководи своето Архитектурно ателие „Луков дизайн“ повече от 30 години. По негов проект са изградени сградата на НАП в Кърджали, хотелите „Перперикон“, „Главатарски хан“, спортната зала и стадиона в Момчилград, автогарата в Ардино, Аквапарк и др.

– Арх. Луков, Какви са основните  проблеми на Кърджали днес от архитектурна гледна точка?
– Най-големият проблем е липсата на околовръстен път. Трафикът от областта и за Гърция преминава през града. Има идеен проект. Доколкото знам, са започнали отчуждителни процедури. Предвидено е построяването на мост от района на ОЦК, който ще се свърже с околовръстния път. Там може да намери място и ж.п.линията. Тя трябва да се изнесе от града, за да не се затруднява достъпът до Индустриалната зона, където работят стотици хора.

Не може за една композиция от локомотив и два вагона, да се пуска бариерата и да не може да мине нито линейка, нито пожарна. Това ще позволи да се увеличат пътните платна в участъка на „Беломорски“, а също да се разшири и Ардинският мост. Бъдещето сочи натам, още повече че Индустриалната зона ще се разраства още.

А иначе Кърджали е бързо развиващ се град. Кипи строителство и на жилищни сгради и на фабрики и обществени здания. Разполага с широки булеварди като „България“, „Беломорски“ и „Христо Ботев“ в квартал „Възрожденци“.

– Не е ясно кога ще се изгради околовръстният път. Можем ли да решим сега въпросът с паркирането и с трафика в града?
– Съгласно Закона за устройство на територията, при изграждане на нови кооперации трябва да се осигури за всяко жилище гараж или паркомясто в рамките на урегулирания имот. През последните години много стриктно се контролира изпълнението на тези правила и норми. Но това не е достатъчно поради повишения стандарт на населението всяко семейство има повече от един автомобил.

Сега се изгражда Синя зона и всички се надяваме тя да регулира паркирането в центъра. Има много коли, които не се ползват и стоят на улицата. Сега те ще изнесат. Много хора паркират в центъра и цял ден обикалят из пазарите. Вече ще се позамислят дали да постъпват така. Виждаме, че Синята зона функционира успешно в други големи градове в страната. Вероятно ще свърши работа и в Кърджали.

– А как гледате на идеята за изграждане на надлез над кръговото пред автогарата, която бе изложена по време на предизборната кампания?
– Това ми звучи несериозно. Такъв надлез нито може да се реализира, нито ще реши някакъв проблем с движението в града.

– Всички виждаме големия строителен бум. На много места обаче той е за сметка на зелени зони и междублокови пространства, особено във „Възрожденци“. Така ли ще продължи да се развива градът?
– Кърджали има общ устройствен план, квартал „Възрожденци“ – подробен устройствен план. Но те са изработени преди много време. Във „Възрожденци“ бяха върнати много имоти, направиха се УПИ и се предвиди едно гъсто застрояване. Освен това в ОУП на квартала, за разлика от другите зони на града, не са предвидени зелени площи и зони за отдих. Трябва, ако все още има общински терени, да се използват. Например може на мястото на започнатото училище да се изгради парк. Там може да се намери място и спортна зала, а не да се строи в града и то в близост до старата. В квартала живеят много млади хора, те трябва да спортуват.

Голямо строителство има и по пътя за село Петлино, и под Резиденцията и на други места, но е хаотично и на парче. Купуват се земеделски земи, сменя се тяхното предназначение, разделят се на парцели и се застрояват. Там няма инфраструктура – няма вода, канал, ток и обикновено пътят е тесен и черен. За собствениците започва ходене по мъките да свържат сградите със съответните мрежи. Нормалното е, когато общината разполага с терени, да прокара първо улици, после водопроводи и канализация, да доведе ток и изгради трафопост и тогава да продава парцелите. А сега  терените са частни и вече общината по-трудно може да прави нещо.

– Има ли спад в продажбите на жилища през последната година?
– Пандемията увеличи продажбите на жилища, защото хората се уплашиха, че спестяванията им ще се стопят и решиха да ги вложат в недвижими имоти. В цял свят започнаха да печатат пари и се стигна до инфлация. В Кърджали доста семейства имат вече по 2-3 апартамента, които не се използват. Един ден голям проблем ще стане поддръжката на сгради, където има много необитаеми жилища. Рано или късно времето ще окаже влиянието си. Много общи части ще трябва да се поддържат – покриви, фасади и т.н.

– Успяват ли строителните фирми да намерят необходимите кадри?
– Кърджали има традиции в строителството, доста фирми са в бранша. В момента не е лесно да се намерят хора, обектите са много, обемите са големи. Много специалисти поработиха и в чужбина и се усъвършенстваха. Има много добри майстори. Чувал съм, че те вече заработват достатъчно и не им се налага да ходят в Европа. Като се има предвид, че тук нямат толкова висока издръжка. Живеят си при семействата и са по-спокойни.

– Как оценявате качеството на реализираното строителство?
– Виждам много добри реализации и като естетика, и като качество, и като изпълнение. За жалост има и много висок процент на некачествено строителство. То винаги води до повече разходи по поддръжка.

– В Кърджали има стари отгледани паркове, но те не се поддържат добре. В същото време продължава изграждането на новия парк „Арпезос север“. Оправдано ли е това?
– В парк „Арпезос север“ са заложени петна за строителство на обществени сгради и спортни съоръжения. Известно е, че поддържането на парковите зони е доста скъпо. Затова общината трябва да търси публично частно партньорство, както е в Турция и в други страни. Например, да се даде концесия за изграждане на ресторант, а концесионерът да се задължи да поддържа част от парка.

– Какво е бъдещето на зоните за отдих край язовир “Кърджали“?
– Ако искаме да развиваме туризъм, трябва да осигурим удобен достъп до зоните за отдих, защото там отсядат много туристи и те ще стават още повече. Въпреки лошата инфраструктура, тези зони се развиват. Пътищата са тесни. В Главатарци едва сега започна изграждане на водопровод. Прекарва се вода по проект, финансиран от МРРБ. Тръбата почти е стигнала до селището. Предстои да се изгради вътрешната водопроводна мрежа.

– Какво ви се иска да видите в Кърджали в близко бъдеще?
– За града е важно да се изгради крайбрежна зона покрай Водното огледало, богато озеленена и на двата бряга на река Арда. Една променада, каквито има в много европейски градове, би дала съвсем друг облик на града.

Бих си пожелал Кърджали да има една хубава пешеходна зона, освободена от трафик, като в Хасково и Пловдив, например. Даже в Ардино има такава. Това може да стане на улица „Републиканска“ в участъка от Обредния дом до Айше Молла чешма. Включително да се разработи пространството пред художествената галерия.

Кърджали ще продължи да расте. Важно е той да се развива като удобен, красив и привлекателен за живеене град.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено!