COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 1 Днес (18); 29/05 (13 ↓) ; 30/05 (10 ↓) ; 31/05 (6 ↓)

Учениците от „ИстОрика“: Кога Кърджали ще започне да чества подобаващо Освобождението на Кърджали по време на Руско-турската освободителна война?

144 години от освобождението на Кърджали по време на Руско-турската освободителна война би трябвало да честваме днес.

Отново за поредна година единствено учениците от Школа „ИстОрика“ при СУ „Петко Рачов Славейков“ почетоха деня, героите и историческата памет.

Гимназистите започнаха с химна на Република България, ръководителят им Димитър Димов каза няколко думи, а след него слово прочете десетокласничката Ивайла Кавазова. Славейковци поднесоха венец и цветя на признателност пред паметника на руския воин пред църквата „Свети Георги Победоносец“.

Откъс от речта на Ивайла, която напомня за миналото и задава въпроси за настоящето:

„Преди 144 години историческият 3 март подминава Кърджали. И може би именно на това се дължи фактът, че за пореден път само нашето училище отбелязва тържествено този ден.

Нито една институция не почете 22 януари…докога тази дата ще остава неглижирана от тези от които зависи да поддържат паметта ни жива!!!

„На 6 януари 1878 г. кавалерийската дивизия в състав Казанския, Втори Астрахански, Драгунския и 30-и Донски казашки полкове с две конни оръдия и под командването на генерал-лейтенант Скобелев, тръгва в Родопите да преследва разбитата армия на Сюлейман паша. Един полк и казанските драгуни получават нареждане да напреднат към Гюмюрджина под командата на генерал Чернозубов”.

Това пише в книгата си „Кърджали” Мара Михайлова, първата българска журналистка, живяла в този край и посветила му множество изследвания. Тогава руските войски са отседнали в Хасково, но една част се базирала в село Елехче, днешното Тракиец. Там именно генерал Чернозубов дава нареждане за тръгване към Кърджали в две посоки.

Никой не се изпречил на пътя им, башибозукът бягал от Кърджали и от селата като от чума.

Във виелици и сняг, кал и киша руските воини изминали за ден над 40 километра. Кърджали и Момчилград били вече в руски ръце. Генерал Чернозубов получава първото, но неофициално известие за сключеното примирие.

Трудните дипломатически преговори за бъдещето на Родопите и Беломорска Тракия предстоят, а хората живеещи в този регион, се оказват спорен въпрос и разменна монета по време на преговорите.

Тогава се сблъскват интересите на Русия, от една страна, и на Турция и Великите сили, от друга.

Именно този сблъсък на интереси, води до събития, които в крайна сметка определят съдбата на града ни в близките десетилетия.

Санстефанският договор от 3 март 1878г. включва Кърджали в границите на България.

Великите сили обаче не могат да приемат съществуването на голяма българска държава.

Берлинският конгрес през лятото на 1878г. я разпокъсва на няколко области.

По-голямата част от Източните Родопи са предадени на Турция. Високата порта няма достатъчно аргументи за Кърджалийския край и той остава в пределите на автономната Източна Румелия, като околийски център към тогавашния Хасковски окръг.

През 1886 г., след Съединението на Княжество България с Източна Румелия,  с подписването на  Топханенския акт, нашият край е върнат под пряката власт на османския султан като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия.

По време на Балканската война, на 21 октомври 1912 г., Кърджали е освободен от Хасковския отряд, начело с генерал Делов  и след края на войната остава в пределите на майка България.

Поклон пред руските воини и българските опълченци, дали живота си, за да бъдем свободни днес!!!“

Текст и снимки: Школа „ИстОрика“ при СУ „Петко Рачов Славейков

1 Отговор

  1. Българин каза:

    Браво Българчета!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено!