Един човек, чрез водната топка, направи Кърджали известен

Валентина ИВАНОВА

За 30 години като треньор той е обучил над 1000 състезатели по водна топка – 34 от тях стават кандидат майстори на спорта, а 19 – майстори на спорта. Създал е спортен клуб. Извел е мъжкия състав в елита на България. И всичко това в  непознат град, в който попада случайно.

Емил Тодоров

След завършване на висшето си образование по българска филология, съпругата му е разпределена в Кърджали и Емил пристига в родопския град уж за малко, но се установява и намира тук своето ново голямо предизвикателство и му се посвещава.

Емил Тодоров е роден в Перник на 6 февруари 1945 година. Тогава миньорският град е сред пионерите във водната топка. Отборът на „Рудничар“ е първият шампион на България.

Като всички пернишки деца започва да тренира плуване, дори има републиканска титла по плуване в стил бътерфлай . После се запалва по водната топка.

Известният борец Боян Радев го забелязва като юноша и го съветва да се премести в София. Така младият талант се отправя към столицата. Става състезател първо в клуб „Спартак“, после в „Левски Спартак “.

През 1969 г се озовава в Кърджали.

Катосъстезател по водна топка

В търсене  на работа, отива в Дружество за физкултура и спорт „Арда“, където му казват, че кърджалийци не са чували за водна топка. Става шлосер в „Горубсо“, но вечер е на басейна, открит преди 4 години.

Носи си от Перник и топка, с която в басейна провежда характерни за водната топка тренировъчни упражнения. Това предизвиква интереса на децата и постепенно се оформя първата. Заема се съвсем безкористно да се занимава с тях, а родителите им приветстват начинанието.

Емил Тодоров с двамата си синове Павел и Станислав

По-късно Емил започва работа в предприятието „Перлит“, където среща силна подкрепа за спортните си интереси от директора Атанас Димитров. Така се стига до създаване секция по плуване в ДФС „Арда“. Емил Тодоров започва като инструктор и в началото обучава тридесетина деца.

В следващите години интересът към водната топка расте.

През 1976 година се изгражда и отваря врати покритият басейн. Това позволява целогодишна подготовка. Създава се и мъжки отбор по водна топка с емблемата на „Арда“. За целта треньорът привлича състезатели от Варна и София, включва и местни ватерполисти. Той бързо набира скорост, влиза в елита на България. Юношите младша и старша възраст жънат успехи. Целият град живее с вълненията около мачовете на ватерполистите.  Включват се и нови треньори, но Емил Тодоров продължава да е центърът на водната топка в града.

През 1980 година в Кърджали се провежда първото издание на международния турнир „Дружба“, който става традиционен. А турнирът  „Купа Кърджали“ влиза в календара на Българската федерация по водна топка. Следват балканиади за мъже и младежи. Откриването на хотел „Арпезос“ подпомага успешното домакинство на големи спортни форуми. Интерес проявяват за подготовка и чужди ватерполисти. На лагер идва националният отбор на Турция. Чрез водната топка Кърджали става много известен.

На своя 50-годишн юбилейполучава почетен златен медал „За заслуги“ на Българския олимпийски комитет. Връчва му го лично Иван Славков на тържество в Кърджали

Върхът на „Арда“ настъпва през 1991 година, когато кърджалийските ватерполисти печелят 4 титли в държавните първенства – в две възрастови групи ученици, при юноши младши и старша. Мъжете стават пети в шампионата.

След промените водната топка е поставена на друга основа. Учредява се спортен клуб „Арда“. Търсят се фирми-спонсори, за да остане отборът в националния елит, което се оказва трудно.

Треньорът на „Арда“ Иван Кръстев, Емил Тодоров и Тургай Ахмед, бивш състезател, 2016 г.

Най-голямата компания в града – Оловно-цинковият комплекс – поема клуба през 1993 година, а Емил Тодоров става изпълнителен директор. Остава на тази позиция пет години, след което е избран за председател на клуба. През 2000 година се оттегля от спорта.

Умира на 26 септември 2021 година в Кърджали.

 

5 Отговори

  1. Анонимен каза:

    Поклон пред Човека,приятел и колега! И сега има интосиасти като него,но го няма „гнилият“ социализъм! Иначе мечтана „демокрация“ колкото искаш!

  2. Анонимен каза:

    Имаше и други големи треньори в гр.Кърджали като Емил Тодоров. Това бяха Зафир Бончев – волейбол, Енвер Толумов – вдигане на тежести, Стоян Пиличев – бокс. Да си спомним и за тях.

  3. Анонимен каза:

    Имаше дружество, спортно училище и пари за спорт. Сега всеки сам се спасява и да работиш като треньор се обричаш на безпаричие. Жалко е, иначе треньори и сега има, Янко Мандаджиев треньор на двама от тимата ни олимпийци, Христо чифтеев създал кану-каяк спорта в Кърджали и треньор на Янко. Но всичкосе държи на ГОЛ ентусиазъм. Имаме треньори на национални отбори в чужбина, какте беше Толимов и Гемеджиев до скоро.

  4. Карата каза:

    Има ентусиасти,има и Легенди!

  5. Карата каза:

    Направи я и я погреба,ние я възродихме,сега пък възкръснала ,интересно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *