Ние сме държава на духа, нека помним корените си

Тиха и ученолюбива, знаеща, можеща и жънеща успехи в множество национални конкурси и олимпиади по Български език и литература! За 2020 година Жулиде Муталибова от СУ „П.Р.Славейков“ – Кърджали, е в топ 20 на най-добрите ученици по БЕЛ в страната, през настоящата учебна година е в топ 10, а списъкът ѝ с престижни национални награди е дълъг. В подкрепа на нейното развитие стои учителката ѝ Антония Маровска, която е и ръководител на журналистическия клуб в училището, който и Жулиде посещава. Успешната славейковка е един от младите хора на Кърджали и на България, които, въпреки проблемите в образователната ни система, знаят наистина за какво ходят на училище и които искат да се развиват и да надграждат знания и умения. И с които трябва да се гореем! Ето какво още споделя за „Нов живот“ Жулиде в навечерието на 24 май:

Разговора води Божидара АНГЕЛОВА

Жулиде, участваш в редица национални олимпиади и състезания, ти печелиш награда след награда – коя от коя по-престижна. Разкажи повече за твоите успехи – кое състезание ти бе най-трудно и коя награда най-ценна?

• Най-трудна бе подготовката на изследователските ми проекти по български език и литература, с които участвах в научните сесии на Ученическия институт на БАН през изминалите две години. С учителката ми по български език и литература – Антония Маровска, започнахме подготовката си за участието месеци преди срока за предаване на работите. Процесът е дълъг и сложен, изисква много задълбочена работа. Проучваме научни материали от различни източници. Търсим такива в националната библиотечна мрежа, в личната библиотека на г-жа Маровска, както и от Института за български език. В първата си разработка разглеждам някои от заслугите на големия български възрожденец Добри Войников за развитието на българския книжовен език.

Защо точно Добри Войников?

• Интересът ми към неговата личност бе събуден от известната му комедия „Криворазбраната цивилизация“. В нея се поставя актуалния и днес проблем за търсенето на българската самоличност. Искам да подчертая, че Войников с разностранната си дейност е оставил трайни следи в културния живот на страната ни. Той е учител и общественик, поет и драматург, театрален деец и журналист, диригент на оркестър и композитор. Моето изследване се съсредоточи върху книжовноезиковата му дейност, която включва утвърждаването на някои норми в книжовния ни език, както и обогатяването му от народната реч, от старобългарската традиция и от някои чужди езици. Например в учебника си „Ръководство по словесност“ Войников употребява около 150 термина от литературната история, много от които и днес се използват в нашия език, това са: алегория, басня, летопис, сравнение, стихосложение и др. С тази разработка завоювах второ място в хуманитарната област на ученическата сесия на Учи-БАН през 2020 г.

А през тази учебна година коя тема грабна интереса ти?

• За последната сесия през 2021 проучвах как някои моменти от живота и творчеството на гениалния Христо Ботев могат да засилят мотивацията на нас, учениците, да търсим, четем и разбираме художествените творби. Получи се много интересен STEAM проект, който предизвика интереса на журито от Учи-БАН. Бе отличен с престижното второ място. Освен участието ми в Учи-БАН, подготовката ми за националния кръг на олимпиадата по БЕЛ изисква силна концентрация и сериозна работа. Учителката ми винаги ми помага с необходимите насоки и с подходящите материали. Мога да кажа, че най-сладки са ми тези победи, защото съм удовлетворена за неуморния ни труд с г-жа Маровска.

Ти свириш на цигулка и пиано от малка. Да си добра в изкуството изисква отдаденост. Как съчетаваш своите занимания с ученето? Остава ли ти такова за почивка, за приятели?

• При правилно разпределение на ежедневните задачите ми остава и време за отдих, но разбира се има и периоди, в които нямам свободно време. Обикновено това са дните преди състезания, когато засилено се съсредоточавам върху подготовката си по определената дисциплина. Все пак трябва да се представя добре.

Кое е най-любимото ти музикално произведение, което свириш с удоволствие?

• Отговорът на този въпрос често се мени. Любимо ми е донякъде това произведение, което вече съм научила да свиря и го изпълнявам с удоволствие, докато науча ново. Има обаче една пиеса, към която се връщам отново и отново. Нейното име е „Мелодия за душата“. Едно от най-лесните произведения, които свиря. Има семпла, но пленителна композиция, която пълни душата с прекрасни чувства.

Истина е, че учениците, които работят над себе си и развиват знанията и уменията си, са малцинство в наши дни. С какво Жулиде е по-различна от повечето си връстници?

• Според мен родителите оказват огромно влияние при формиране на ценностите в ранна детска възраст. Желанието за самоусъвършенстване и непрекъснат стремеж към надграждане е една от тях. Учителите могат да открият потенциала и да дават насоки, но само от нагласата и желанието на ученика зависи дали и до каква степен той ще се занимава с дадения предмет. Бих казала, че всеки ученик, който има желание да се занимава допълнително с дадена наука, намира време и начини да го прави.

За какво мечтаеш?

• Мечтая да правя неща, чийто процес на създаване ми доставя удоволствие и с които ще съм горда дълго време. Всички имаме мечти. Но за да ги превърнем в реалност, е необходима решителност, всеотдайност, самодисциплина и усилия. И така се сбъдват. Осъзнала съм, че мечтите са днешните отговори на утрешните въпроси.

Ти като един млад човек как оценяваш демотивацията на мнозина тийнейджъри да залягат над ученето?

• Тя произлиза от факта, че мнозина гледат на ученето като задължение, а не като начин за себеразвитие. Лично аз винаги съм виждала средното образование като възможност да обогатя общата си култура, но в никакъв случай като задължение да запаметявам факти, без да виждам особен смисъл в това. Простото зубрене ограничава свободата на ученика да открие какво наистина му е интересно и да последва интереса си. Според мен това зависи главно от характера на ученика. Погледнато от друг ъгъл обаче, ако някой ученик прояви интерес в даден предмет или област, било то науки или изкуства, отговорността е донякъде и на учителя да поеме този начален интерес и да помогне за доразвиването му. Задачата им е трудна и ангажираща и затова учителите, които успяват да мотивират учениците си да надхвърлят училищното ниво, винаги ще будят възхищение и признателност у мен.

Ако можеше да направиш някакви промени в образователната ни система, какво би променила?

• Според мен голяма част от проблемите, свързани с дисциплина, мързел за учене и методите на преподаване, могат да се решат, следвайки принципа за по-голяма свобода на действие на учителите. Нужно е да се набляга на усвояване на знания с реално приложение в ежедневието, т. е. струва ми се, че именно свързаността „формално – неформално образование“ е онова, което ще допринесе за преодоляване на дефицитите в нашето съвременно образование.

В навечерието на 24 май какво е посланието ти към твоите връстници?

• Всяка нация трябва да познава и цени своята култура и родния си език. Нашият 24 май е единствен по рода си в целия свят – най-българският празник, в който честваме Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Бих искала да помним корените си, да се интересуваме от култура и да почитаме писменото слово, а също така да съхраняваме традициите и да ценим своето културно наследство! Защото България през вековете е просъществувала като Държава на духа и ние можем да черпим мъдрост и сила от нашето свято Отечество!

Снимка: Жулиде Муталибова