През 2021 SpaceX изпрати четирима туристи в Космоса. До десет години се очаква астронавти да отпътуват за пръв път и към Марс – мисия, която ще продължи няколко години.
Сексуалността е неизменна част от човешката природа, съответно и тема по време на тези дълги пътувания над Земята. И докато космическите науки прогресират с невиждани темпове, познанията ни за секса в Космоса продължават да са оскъдни. От НАСА твърдят, че досега хора не са правили секс в Космоса, а американските астронавти упорито избягват темата. По въпроса са провеждани малък на брой експерименти – и то с животни. „Трябва да знаем повече за сексуалността в Космоса, ако сериозно целим дългосрочни пътувания“, казва Пол Рут Уолп, който е работил 15 години като старши биоетик в НАСА.
Сексът е важен за здравето, включително и в Космоса
ДВ попита германския астронавт Матиас Маурер дали темата сексуалност изобщо е била част от обучението му. „Не, но вероятно трябва да бъде“, казва той. „Ако разглеждаме сексуалното здраве като ключов компонент от здравето като цяло, е важно да разберем какви са условията, в които поставяме тези хора“, казва Саралин Марк, бивша съветничка по медицинските въпроси на НАСА.
Сексът и мастурбацията са неразривно свързани с физическото и ментално здраве – това е така дори в Космоса. Еякулацията е от съществено значение за мъжете, за да бъде предотвратен рискът от натрупване на бактерии в простатата. Доказано е освен това, че оргазмите облекчават стреса и тревожността и подобряват съня, което вероятно би помогнало по време на космическите мисии, които обикновено са съпътствани от сериозен стрес.
Правен ли е секс в Космоса?
Можем само да спекулираме, но е възможно и вече да е правен секс в Космоса. Два случая повдигат съмнения.
През 1982 година руската астронавтка Светлана Савицкая, втората жена в Космоса, се присъединява към мисията „Союз Т-7“. В своята книга „Адско пътуване през времето и пространството“ германският астронавт Улрих Валтер пише, че според доктора на екипа полетът е бил планиран така, че на него да се случи и сексуален контакт.
Втората мисия, за която има подозрения, че може да е включвала секс, е през 1992 година. Тогава космическата совалка „Индевър“ излита със семейна двойка на борда. Марк Лий и Ян Дейвис се женят тайно само година преди излитането на „Индевър“. Полетът практически е техният меден месец.
Нивата на хормони в Космоса се променят
Но с какво сексът в Космоса се различава от секса на Земята? Оскъдната информация по темата загатва, че либидото е по-ниско. Поне в началото. Това е така, защото микрогравитацията – безтегловността, която астронавтите изпитват в Космоса – причинява хормонални промени, като например намаляване на естрогена. Ниските нива на естроген водят до спад на сексуалното желание. За съжаление повечето информация за хормоните в Космоса, с която разполагаме, е за мъжете. Тъй като едва 11,5% от астронавтите са жени. Освен това малкото жени, които все пак излизат в Космоса, приемат противозачатъчни, за да потиснат менструацията.
Друг фактор за либидото е промяната във вътрешния часовник на астронавтите. „Когато обикаляте планетата, на всеки 90 минути циркадните ви ритми се променят и това влияе на всичко, включително на половите ви хормони и вероятно либидото ви“, казва Саралин Марк.
Възможна ли е ерекцията?
Микрогравитацията кара кръвния поток да обърне хода си и да се движи нагоре, към главата и гърдите, вместо да циркулира в долната половина на тялото. Интернет изобилства от спекулации дали това пречи на мъжете да получат ерекция в Космоса. На въпроса дали космическите ерекции са възможни, Марк дава категоричен: „Да, микрогравитацията не влияе“.
Американският астронавт Рон Гаран потвърждавал, че ерекцията в Космоса е възможна. „Всичко, което се случва с човешкото тяло на Земята, може да се случи и в Космоса”, отговаря той на въпрос в интернет.
Сексът без гравитация е трудоемко начинание
Едно нещо е сигурно: сексът в Космоса е далеч по-изморителен, отколкото на Земята. „Ние не осъзнаваме колко много ни помага гравитацията при полов акт“, казва бившият служител на НАСА Уолп. „Сексът включва натиск. В Космоса, без никакво противодействие, вие в крайна сметка непрекъснато ще се опитвате да отблъснете партньора си от вас.“
Но където има воля, има и начин. В интервю за германската обществена телевизия NDR Валтер посочва, че астронавтите биха могли да последват примера на делфините: т.е. трети човек да поддържа другите двама заедно, за да останат телата им едно до друго. Уолп има и друга идея: „Всичко по стените на космическата станция е покрито с велкро, така че можете да се възползвате от това като закрепите партньора ви за стената. Трябва да проявите креативност.“
Източник: Дойче веле