COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 1 Днес (21); 30/09 (20 ↓) ; 01/10 (17 ↓) ; 02/10 (13 ↓)

С „Дъга“-та изгрява, за да свети днес в България и Турция

  • Месуре Тахир превзема с групата на Полихронова национални конкурси, пътува по света и у нас
  • Чаровницата от Кърджали спечелва проф. Данаилов и става част от класа на Мастъра
  • Вече е актриса от трупата на държавния театър в Измир

Валентина ИВАНОВА

Тя крачи по улиците на Кърджали с артистичност  и чар и никога не остава незабелязана. Погледът й не е безкритичен, но любовта към родното място надделява над всякакви неуредици. Личи си каква радост изпитва да е в града, да усеща ритъма му, да вижда познати хора. Разделена между две държави и два континента, актрисата Месуре Тахир е отдадена на своята любима професия, без която не може да си представи живота. Съдбата я поставя в странни ситуации, през които преминава с борбеност и твърдост, а те я изграждат като силен и свободолюбив човек. А вродената чувствителност, музикалната дарба и актьорският талант се разгръщат от ранно детство, за да я превърнат в звезда на сцената и у нас, и в Турция.

Още от малка показва завидни заложби в пеенето. Първа ги забелязва учителката й Колева в Детска градина „Орфей“ в квартал „Веселчане“. Родителите на Месуре не се занимават с изкуство, но дядо й свири на кларинет, а баба й пее и в дома им винаги е весело. Майката е медицинска сестра в близката ясла, а бащата – застрахователен агент. Благодарна им е, че винаги са я подкрепяли. А днес е щастлива, виждайки как дъщеря й Мейра, която е на 13, продължава традицията. Тя пее в детския хор на Измирската държавна опера.

Когато Месуре е в първи клас в СОУ „Владимир Димитров-Майстора“, преподавателката по музика Снежана Полихронова чува гласа й и веднага я кани в Детска вокална група „Дъга“. Макар че е от най-малките във формацията, Месуре бързо става солистка.

Като солистка в Детска вокална група „Дъга“ в Кърджали

С „Дъга“-та участва във всички големи национални конкурси, пътува в Уелс, Турция, Венеция, Москва, Португалия. Идват и първите награди – най-добър индивидуален изпълнител в Националния радио конкурс „Да запеем дружно“ във Велико Търново,  в Музикалните празници „Детски диск“ в Кърджали…. Пази си всичките грамоти. Те са с името Милена Смилянова. При насилствената смяна на имената на българските турци, тя е на крехка възраст, но чувствителната й душа е наранена и болката се закотвя в нея. По-късно си дава сметка как обстоятелствата са отключили една неподозирана сила да се справя с всички предизвикателства.

И до днес смята, че срещата й със Снежана Полихронова е съдбовна.

С неповторимия си усет педагожката открива таланта, прегръща го и го обгрижва, за да се развие на високо ниво.

В пети клас попада в детския мюзикъл „Славейчето Славей“. Режисьорът Петър Савчов подбира деца от „Дъга“ и отрежда на Месуре главната роля. Пеенето сякаш предопределя нейния път. Но участието в това представление в театъра събужда и интереса към сцената.

С Петър Савчов

Когато завършва средното си образование е изправена пред дилемата дали да запише Музикална академия или НАТФИЗ. Тогава случайно вижда Петър Савчов на улицата и сред кратък разговор, везните се накланят към висшето театрално училище. Той й помага в подбора на материали за приемния изпит, но най-важното – вдъхва увереност и тушира притесненията на кандидат-студентката. Съдбата й дава знак чрез среща с човек, оценил нейния талант.

Всички знаят колко трудно се влизаше в НАТФИЗ, мнозина опитваха по няколко пъти.

Чаровницата от Кърджали обаче спечелва веднага проф. Стефан Данаилов и става част от класа на Мастъра.

Със състуденти и проф. Стефан Данаилов

Отново на пътя на Месуре като бяла птица „каца“ една изключителна фигура, за да остави дълбок отпечатък в живота й. До днес пази топли спомени за Мастъра и за асистентите му Иван Налбантов, Илия Добрев, Ивайло Христов и Росица Обрешкова.

За прословутата любов на Данаилов към студентите му се носят легенди. Постоянно се грижи за всички, помага в решаването на личните им проблеми, напътства ги професионално без да се натрапва. Често им казва: Бъди себе си!

В първи курс Месуре отива да си плати наема за общежитието, но с изумление научава, че Мастъра го е платил до края на годината. И не само нейния, а и на всички свои студенти, които живеят там. Професорът приема бившите и настоящите си възпитаници като свое голямо семейство. Намира време за студентите си, дори когато става министър на културата. Данаилов поощрява талантливата девойка от Кърджали, уверява я, че може да изиграе всяка роля. И тя успява да направи десетки образи на сцената на учебния театър, както в пиеси на класически автори, така и на съвременни като Уди Алън.

Една от пиесите, в които участва на сцената в Кърджали

Преди да завърши висшето си образование, в Кърджали се създава Турският театър „Кадрие Лятифова“, откъдето веднага получава покана. Там участва в спектакъла „Кармен“ на режисьора Орхан Таир, в който гостуват много актьори от Анкара.

За премиерата пристига Леми Белгин, генерален директор на всички театри в Турция.

Месуре го впечатлява и той й предлага работа в държавния театър в Анкара.

Тя грабва появилата се възможност, но остава в Турция само един сезон.

Шарлота във „Вишнева градина“ на Чехов

Завръщането предлага неяснота и несигурност. Разхождайки се из София пак среща правилния човек. Този път в лицето на Параскева Джукелова. Актрисата й разказва, че тъкмо започват репетиции на „Завинаги и още един ден“ с режисьора Красимир Ранков, съвместна продукция на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян и Сатиричния театър. От дума на дума, Месуре кандисва да се включи в екипа, където са още Филип Аврамов и Астор. След успеха на постановката, тогавашният директор на Сатирата Павел Васев я назначава на щат.

Един ден животът я среща с бъдещия й съпруг, изселник от Крумовград в Измир. Създават семейство и започват постоянните пътувания между Турция и България.

В „Перон“ на сцената в Измир

Известният режисьор Искендер Алтън от Анкара поставя в Народния театър „Иван Вазов“ и докато гостува в София издирва Месуре, с която се знаят от преди. Открива я по телефона в Измир. Оказва се, че му предстои да режисира в тамошния театър мюзикъла „Перон“. Познавайки нейните актьорски и певчески възможности, веднага й предлага главната роля.

Докато е актриса в Сатиричния, гастролира на сцената в Измир.

Там наред с мюзикълите, играе и драматични роли. Любима й е Шарлота от „Вишнева градина“ на Чехов в постановка на гостуващия български режисьор Владлен Александров. Кариерата й на два езика, в две различни държави е уникална, но изисква огромна жизнена и творческа енергия. На коравата кърджалийка не й липсва такава.

В една от ролите, за които получава номинация за най-добра актриса в Измир – гъркинята Мелина

После напуска Сатиричния, ражда дъщеря си в Пловдив и след майчинството отново я сърбят ръцете за изява на сцената. Мечтае за театъра в родния си град, но едва през 2015 година директорът Гълъб Бочуков я назначава. Докато е на щат в Кърджали гостува в постановки в Измир. Творческите митарства продължават.

След няколко години съдбата й сервира поредния обрат.

Става постоянна част от трупата на държавния театър в Измир, където остава до днес.

След представлението на „Аршин мал алан” в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ в София. Снежана Полихронова е сред първите, които поздравяват Месуре

Има шанса да изиграе прекрасни роли и да се срещне с много талантливи творци.  Съвременната пиеса „Камъче от Турция“ за т.нар. Възродителен процес и Голямата екскурзия на българските турци се радва на огромен интерес. За ролите си на гъркинята Мелина в пиесата „Моята лодка, завързана за брега” и на Мелийе в „Камъче от Турция“ е номинирана за най-добра актриса. Но най-голямата й радост са пълните салони и греещите очи на публиката.

Месуре запазва връзката си с родния град, не само в житейски план. Тя участва като гост-актриса на кърджалийска сцена в „Аршин мал алан” от азербайджанския композитор Узеир Хаджибейли, любовна комедия, разказана с много музика, песни и танци. Постановката е на Хафъз Гулиев от Държавната академична опера и балет на Азербайджан. Впоследствие Гълъб Бочуков я режисира във вариант на български език. Спектакълът жъне успехи и в Кърджали, и извън него. Играят го дори в Музикалния театър в София през месец май тази година. Месуре блести в главната роля на Гюлчехре. Мюзикълът е нейната стихия, а талантът й не признава граници.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.