- Доктор е по история на науките в Истанбулския университет, а днес преподава в Нов български университет в София
Интервюто взе Валентина ИВАНОВА
Азиз Назми Шакир /с литературен псевдоним Азиз Таш/ е роден в Смолян през 1973 година, където завършва средно образование в Езикова гимназия „Иван Вазов”. Магистър по арабистика (с втора специалност – турски език и литература) в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и доктор по история на науките в Истанбулския университет. В момента преподава в Нов български университет. Автор е на 4 книги с поезия и десетки научни публикации. Владее арабски, турски, османски, английски, руски, персийски, немски. Той е един от 14-те български автори, участвали в престижната международна писателска програма в Айова, САЩ, която съществува от 50 години. Сред тях са Борис Христов, Лиляна Стефанова, Димитър Шумналиев и др. От тази програма тръгва и световната кариера на нобеловия лауреат Орхан Памук.
- Г-н Шакир, роден сте в Смолян. Каква е връзката ви с Кърджали?
- Родителите ми са от ардинските села Гърбище и Мак. Те работиха години наред по строителни обекти из цялата страна, участвали са в изграждането на стадиони във Варна, Плевен, София,… А аз живях и учих в Смолян. Там завърших езиковата гимназия, училище, което тогава даваше много солидно образование. Обучавах се по английски и немски език, научих и руски. Там направих първите си преводи, написах първите си стихове. През 1995 година си купихме къща в кърджалийското село Пепелище и това е моят дом, тук се завръщам.
- Откъде идва любовта Ви към езиците?
- Прекарвах летните си ваканции при моя дядо Шакир в село Мак, който ми е дал фамилията. На някого може да се стори претенциозно, но смятам, че той беше истински интелектуалец, макар целият му живот да е минал на село. Занимавал се е с различни неща. В един период е бил каменоделец, заедно с братята си. Налагало се е да пише текстовете на надгробните камъни. Това са първите авторски литературни текстове в семейството. Имаше богата библиотека с персийски, арабски и османски книги, останала от неговия баща, който е бил молла. Дядо ползваше тези книги, знаеше и руски, беше посещавал някакви курсове. Той ме научи на арабски. Много се радваше на първите ми публикувани стихове. Припозна ме като негов последовател, неговото продължение в рода. Сякаш оттам тръгна интересът ми към арабистиката и някак естествено кандидатствах тази специалност в Софийски университет. Тогава, през 1992 година, беше много трудно да те приемат. Имаше само две места за неслужили в казармата. Но аз успях.
- А кога избуя поетичната Ви дарба?
- Започнах да пиша поезия още в подготвителен клас на гимназията. И още в училище погледнах на това увлечение доста сериозно. Първата ми публикация беше в смолянския вестник „Здравец“. Вестник „Нов живот“ също е печатал мои работи в началото на 90-те години. Първите ми стихове бяха доста мрачни и песимистични. Трябваше да мине много време, докато пропиша любовна лирика, водеща в моето творчество. Публикувах в списание „Родна реч“, в литературния седмичник на вестник „Демокрация“, обособил се впоследствие в самостоятелното издание „Литературен вестник“. Първата ми стихосбирка „Повод за небе“ излезе, без аз да знам. Издадоха я мои колеги в Литературен кръг «Атанас Далчев» при читалище „Орфееви гори“ в Смолян, по идея на на ръководителя на кръжока Христо Стоянов. Беше подарък за 20-тата ми годишнина. С тази книга кандидатствах в конкурса „Южна пролет“ през 1993 година и тя получи наградата на вестник „Ново слово“. В онези години в София се организираха много представяния на книги. На такива срещи се запознах с големите имена в българската литература като Миряна Башева, Иван Радоев, академик Добрев и др. Оттогава се знаем със Светозар Игов, който след години написа предговора за втората ми книга и то в стихотворна форма. Всички те одобриха стиховете ми и ме поощриха да продължа да пиша. Вече имам издадени 4 книги с поезия.
- Но пък списъкът на преведените е много по-дълъг…. Как започна преводаческата ви дейност?
- Още в Езиковата преведох на английски Иван Вазов за патронния празник на училището и доста впечатлих журито. Учителката ми по руски пък не повярва на очите си, когато прочете мой превод на Лермонтов. Но сериозно се захванах с тази работа като студент в Софийския университет. Колеги ми подадоха ръка и започнахме съвместни преводи на арабска поезия с Мая Ценова, с Веселина Райжекова. Пробвах се и с преводи от турски.
- Познава ли българският читател турската литература? Вие спомагате ли класически и съвременни автори да „дойдат“ у нас?
През 1999 година големият български поет Любомир Левчев издаде в неговото издателство първата ми самостоятелна преводна книга от турски език. Това беше „Насрещен вятър“, поезия на Кемал Йозер, отпечатана на двата езика. И до днес обичам да превеждам турски автори, особено съвременни. В България са публикувани в мои преводи романите „Градът в алена пелерина“ и „Чудодейният мандарин“ и поетическата проза „В безмълвието на живота“ на Аслъ Ердоган, „Смъртта на поетесата“ на Сибел Тюркер и др. В момента работя над романа на Искендер Пала, който разказва за известния суфи поет Юнус Емре.
- А превеждате ли български писатели на турски език?
Смятам за постижение преводът на турски език на „Книга за българите“ от Петър Мутафчиев, високо оценена сред историците. С удоволствие се заех с „Житие и страдание на грешния Софроний” и избрано от „Книга за Софроний” от Вера Мутафчиева. Тя е един уважаван османист, текстът е поднесен в научен стил, не звучи като антитурска пропаганда. Погледът на учения дава други измерения. Впрочем, инициативата за този превод дойде от турската страна.
Г-н Шакир, преподавател сте в програма „Арабистика“ на Нов български университет. Популярна ли е у нас тази специалност?
- Когато аз бях студент в СУ, още през първия семестър мнозина разбираха, че не е за тях и се отказваха. От три години преподавам в програма „Арабистика“ на Нов български университет. Преди това в продължение на 19 години бях във Факултета по изкуствo и социални науки в Университета „Сабанджъ” в Истанбул. Няколко години водих различни предмети и в Ислямския институт в София, та се налагаше да пътувам всяка седмица между София и Истанбул. Междувременно имах часове и в Университета „Окан“, и в Босфорския университет.
Сега съм само в София. Възстанових си контактите в писателските среди. Отново се включих в културния живот. Ходя с огромно удоволствие на представяния на книги – нещо, което при безкрайните ми пътувания преди не беше възможно, а много ми липсваше. Мога да си идвам по-често в Кърджали, да се виждам с близки и приятели. Вече имам достатъчно време да допринеса с нещо и за нашия град. Преди броени дни спечелих творческа стипендия от Национален фонд „Култура“ за организиране на два курса по творческо писане в Кърджали – за деца и за върастни.
- Ще търсите литературни дарования?!
- В Кърджали винаги са се раждали таланти. Познавам и много харесвам творчеството на Фехим Хорозов, на Иво Георгиев… Сигурен съм, че сред младото поколение се крият много бъдещи писатели. Ще им подам ръка, така, както и на мен са ми помагали.
Билингви от Азиз Таш
KISIR DÖNGÜ
İva Popova’ya
Uykusuzluğum
Uykumu uyandırıyor ve
Uyuyamıyorum…
ПОРОЧЕН КРЪГ
На Ива Попова
Безсънието ми
съня събужда
и не мога да заспя…
O KADAR SICAK Kİ
Dilek Arçın Görgülü ve Sofi’ye
Güneş bile
Soluğunu
Küçücük bir bulutun gölgesinde
Buluyor…
ТОЛКОВА Е ТОПЛО ЧЕ
На Дилек Арчън Гьоргюлю и Софи
Дори и слънцето
успява да поеме дъх,
едва добрало се
до сянката на облаче…
“BLUE CHICAGO”
To Ogniana Ivanova
The sounds
Sink deeper and deeper
In the ears
Of the deaf musician
„СИНИЯТ ЧИКАГО” (име на джаз-клуб в Чикаго – бел.пр.)
На Огняна Иванова
Все повече потъват
звуците
в ушите
на нечуващия музикант
“ENJOY THE SILENCE”
Sessizliği tam da bozmak üzereyken
Seslerimizi
Gizlice öpüşürken işittik…
„НАСЛАЖДАВАЙ СЕ НА ТИШИНАТА”
Тъкмо смятахме да нарушим неловкото мълчание,
когато чухме
гласовете ни да се целуват
зад гърба ни.
GELİŞİGÜZEL
Bana geliyorsan
Gidebilirsin…
ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ
Ако си тръгнала към мен
ти позволявам да си тръгнеш…