COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 2 Днес (156); 17/08 (142 ↓) ; 18/08 (130 ↓) ; 19/08 (118 ↓)

Тайната на Ердоган. Как Турция печели от войната в Украйна

Ердоган постига нещо изумително: продава дронове „Байрактар“ на Украйна, но и помага на Русия да смекчи западните санкции. Експертката Марина Воротнюк обяснява как Ердоган успява да седи на два стола едновременно.

Може ли да се каже, че подновяването на износа на зърно от Украйна се дължи най-вече на посредническата роля на Турция и е успех за президента Ердоган?

М. Воротнюк: Най-напред трябва да се отбележи, че позицията на Турция спрямо Русия и Украйна е доста сложна и двузначна. Макар Турция да е членка на НАТО, тя постоянно се опитва да играе ролята на мост между Запада и Русия. Турция има собствени стратегически интереси, като в неин интерес е да не заема открита пронатовска или проруска позиция, нито пък проукраинска. Фактът, че тя успя да изиграе ролята на посредник в споразумението за зърното между Русия и Украйна, вероятно е доказателство за това, че Русия възприема ролята на Турция като полезна за руските интереси и естествено се опитва да извлече дипломатически и политически дивиденти. Вдигането на блокадата на украинските пристанища е много важно събитие и ролята на Турция в това отношение наистина е значима.

Каква е тайната на Ердоган? Как успява да седи на два стола едновременно? От една страна Турция доставя дронове на Украйна, а от друга не налага санкции на Русия, а точно обратното – помага на Русия да получи засегнати от санкциите западни стоки.

М. Воротнюк: Тази позиция отразява стратегическата култура на Турция. Турция има собствени стратегически интереси, в които влиза партньорството на една и съща дистанция спрямо Русия и спрямо Украйна. Това означава, че за Турция няма противоречие между доставката на дронове за Украйна от една страна, и покупката на руски системи за противовъздушна отбрана и ангажимента на руската фирма „Росатом“ в строителството на ядрена централа в Турция – от друга.

Очевидно е, че става дума за поредица фактори, които на пръв поглед си противоречат. Но Турция успява да поддържа този шпагат между Русия и Запада. Питате каква е тайната на Ердоган. Мнозина често казват, че между Ердоган и Путин има сходства: двама авторитарни лидери, които имат определен стил на ръководство и които могат да разрешат на най-високо ниво определени конфликтни теми на базата на доверието между тях. Но на нас ни е ясно, че в случая не става дума за доверие, а за отчитане на интересите на другия. Именно това дава възможност за разпределение на сферите на влияние в региона, включително в Черно море.

Мнозина прогнозират, че откритата подкрепа на Турция за Украйна в един момент ще премине „червената линия“ на Русия и ще се стигне до пряка конфронтация между Русия и Турция. Но открита конфронтация и до момента няма.

Говорите за „червена линия“ – къде преминава тя, когато става дума за сътрудничеството с Турция?

М. Воротнюк: Турция внимава много да не пресече тази „червена линия“. Доставката на дронове определено е открит нерв в отношенията между Русия и Турция – това обстоятелство е болезнено за Русия, но Турция прави всичко възможно да не причинява прекомерна болка и се опитва да постигне баланс чрез отстъпки в други стратегически сфери. Например, като се опитва да реагира внимателно на руската политика в Черно море. Въпреки че позициите на Турция в Черно море са изключително ключови, виждаме, че тя позволява на Русия да доминира в региона на Черно море. Освен това Турция се опитва да предложи на Русия определени дивиденти, като не се присъединява към санкциите, не затваря въздушното си пространство за руските самолети и кани руските туристи.

В Турция вече се състояха редица преговори между Русия и Украйна. Дали в следващите месеци Турция би могла да успее внимателно да подтикне Украйна да поднови преговорите с Русия, например за сключване на примирие?

М. Воротнюк: Що се отнася до този въпрос, съм песимистка. Каква конструктивна роля би могъл да изиграе един посредник, ако държавата агресор не е готова да прекрати въоръжените си операции? В това отношение възможностите на Турция са ограничени. Ердоган и другите турски представители заявяват, че е много важно да се сключи мир, като се опитват да заобиколят въпроса кое е основното препятствие по пътя към мира. Това, което Русия прави сега, е само опит да печели време. Това е опит да се представи като вдъхващ доверие партньор, загрижен за прехраната на света, който обаче всъщност продължава да преследва военните си цели в Украйна. И ако Турция се опитва да представи споразумението за зърното като стъпка към постигането на договореност между двете страни, според мен това е по-скоро илюзия, тъй като в руските стратегически сметки тези два фактора могат спокойно да съществуват, без да се изключват взаимно.

*Мария Воротнюк e експерт по проблемите на черноморския регион в мозъчния тръст Royal United Services Institute в Лондон. С нея разговаря Роман Гончаренко.

Източник: Факти

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено!