COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 2 Днес (174); 15/08 (146 ↓) ; 16/08 (130 ↓) ; 17/08 (113 ↓)

Проф. Христо Пимпирев: Ледена риба от Антарктида ще плува в пловдивски аквариум

– Проф. Пимпирев, наистина ли американците правят на Антарктида изследвания за полетите до Марс?

– Разбира се, и това е обяснимо. Антарктида е земният път на нашата планета, на човечеството към Космоса. Условията на Ледения континент, където е абсолютно диво, се доближават до тези на Марс. Все едно отиваш на друга планета, макар че си на Земята. На първо място е изолацията, каквато ще имат хората, които ще летят месеци до Червената планета. И температурите в централните части на Антарктида през зимата са като на Марс – най-ниската е минус 89 градуса по Целзий. Температури от минус 70 са нормални.

– Готов ли е екипът ви за новата експедиция до базата ни в Антарктида? Ще се справи ли изследователският ни кораб „Св. св. Кирил и Методий за историческото плаване от Варна до остров Ливингстън?

–  Този път ще се осъществи мечтата не само на българските полярници – да имаме наш научноизследователски кораб, който ще може да прави проучвания в световния океан и ще стигне чак до бреговете на Антарктида. Това не се е случвало в морската ни история досега, тъй като наш научноизследователски кораб не е излизал от Черно море.

С новата експедиция ще бъдем много търсен партньор от нашите колеги от страните от ЕС. В Европейския полярен борд България е силно представена и търсена като полярна държава, но досега не бяхме включени в европейската научноизследователска флота на на страните членки. Вече имаме съд за научни изследвания и минаваме на друго ниво на истинска морска държава.

Сега такива наши висококвалифицирани морски кадри ще изведат кораба „Св. св. Кирил и Методий“ в световния океан. А той е неизбродима тайнствена територия, бъдещето на човечеството, средата, която може да осигури хранителни ресурси за непрекъснато увеличаващото се земно население.

Предвиждаме нашият изследователски кораб да не отива само до Антарктида, а и по пътя до там да прави научни изследвания в световния океан. Това ще го направи не само много търсен от чуждестранни ни партньори, но и печеливш.

– Какъв е маршрутът на нашия кораб към Ледения континент?

– Корабът все още е в ремонт, подсилва се корпусът, разглобяват се двигателите, сменят се масла. Това са нормални процедури, особено преди такъв дълъг и труден рейс. Очакваме в началото на септември нашият кораб да започне изпитания на вода.

Графикът за маршрута, който е всъщност полуоколосветско пътешествие, предвижда тръгване от Варна към края на ноември и пристигане до българската база на Антарктида в средата на януари.

Ще мине през Босфора, Дарданелите, през цялото Средиземно море. Ще има спиране в испанското пристанище на Картахена – главна база на техния научноизследователски кораб „Есперидес“, който използваме на път към Антарктида вече 30 години.  Освен 20-членен екипаж, корабът ни има и 40 места за пасажери – 20 каюти със собствен санитарен възел.

Капитанът на нашия кораб Николай Данаилов вече беше на курс в Буенос Айрес, за да се запознае с особеностите на плаване в полярни условия.

Корабът ни ще спре в Ушуая, на остров Огнена земя в Аржентина, най-южния град в света. Там ще се качат нашите учени, които ще осъществяват проекти по новата научна програма. По пътя си към нашата база корабът ще мине през най-бурните води на Земята – Пролива на Дрейк, където се срещат двата океана – Атлантическият и Тихият. Досега български кораб не е минавал Пролива на Дрейк, това ще е сериозно изпитание за екипажа.

Корабът ще остане в района на антарктическата ни база месец-месец и половина, за да помага на учените при осъществяването на научните проекти.

Според графика към края на февруари корабът ще отплава с разчет към средата на април да се върне в пристанище Варна.

– Какви са най-интересните проекти в предстоящата експедиция?

– Ще се работи по общо девет научни проекта в сферата на биологията, екологията. Само преди месец приключи сесията за полярни проекти за млади учени. Четири проекта бяха класирани и по тях ще се работи по време на новата експедиция. Добър знак е разширяването на ареала на научните институции, които ще работят в Антарктида. Има проект, спечелен от Института за космически изследвания към БАН, проект на Института „Пушкаров“ към Селскостопанската академия. Радващо е, че излизаме на световната научна карта.

Програмата ни ще е интересна и богата. Тя включва  много интересна тема, по-скоро образователна – Природонаучният музей в Пловдив спечели проект към Министерството на културата за създаване на аквариум с живи риби от акваторията на нашия залив в Антарктида. Ще бъде включена откритата през 2019 г. ледена риба.

Тя е уникална – тази риба е единственото гръбначно животно без хемоглобин в кръвта, поради което е прозрачна.

В момента имаме препариран екземпляр в Националния природонаучен музей. Надяваме се догодина подобна риба да плува в Пловдив – в аквариум със специална температура, след като я пренесем до България с нашия кораб.

– Кое е най-сериозното ни откритие за тези 30 години на Антарктида?

– Много са. Самата Антарктида е уникален континент, естествена природна лаборатория на открито. Липсва индустриалното замърсяване, което е налице на останалите континенти. Там могат да се правят научни експерименти директно навън.

Но е областта на геологията например едно от големите открития е това, че намерихме вкаменелости, фосили, които определиха възрастта на скалите на остров Ливингстън и Антарктическия полуостров. Това е много важно за бъдещото изследване на тази част на света.

Докато англичани, американци, испанци от десетилетия търсят злато на Антарктида, го откри българският геолог от Софийския университет – Ралица Събева. Буквално в задния двор на българската база на остров Ливингстън. Взема проби но време на  28-мата ни арктическа мисия на Ледения континент и открива златинките след месеци  микроскопски изследвания.

Но на Антарктида има и други ценни природни ресурси. Мед например – изключително ценен метал. За тяхната експлоатация все още има мораториум  в Антарктида до 2045 г., но когато се свършат на останалите континенти, ще трябва да посегнем и към запасите на Ледения континент в името на прогреса.

Антарктида не трябва да е само привилегия за учените, а да е достъпна и за хора на изкуството. Затова точно преди ковид пандемията организирахме концерт на маестро Теодосий Спасов, който свири не само на пингвините, а и на приятелите ни от испанската база.

– Първите експедиции ли бяха най-трудните?

– Първите, но в тях имаше огромен ентусиазъм. Борехме се да оцелеем. Бяхме без рамо на държавата, със съвсем оскъдни средства, с ограничени дажби за храна. Но въпреки всичко успяхме да станем уважавана страна в полярната общност. А полярните региони са едни от най-важните, които ще се експлоатират в бъдеще. Неслучайно ЕС отделя голямо внимание на изследването на тези територии. Предвиждаме изследвания и на Арктика с нашия кораб и колегите от останалите полярни страни.

Неслучайно дори руският президент Владимир Путин обяви изследването на Арктика за приоритет на страната.

Изключително важно е да сме сред 29-те държави, проучващи Ледения континент, защото всъщност управляваме този богат на ресурси континент.

– Кога ще е готова лабораторията на българската база?

– Корабът ни ще помогне за строежа на лабораторията, тъй като ще превози металните конструкции от България. Понеже на базата може да се работи само през летния сезон, планираме след 2 г. лабораторията да бъде окончателно завършена. Основите са сложени, металните конструкции се монтират.

– Доколко си личи замърсяването и глобалното затопляне на Ледения континент?

– Следите от глобалното затопляне се усещат веднага, защото Антарктида е най-чувствителна на тези промени заради чистата среда.

Един от проектите на младите учени, който ще бъде осъществен в предстоящата експедиция, е изследване на радиологичното замърсяване на континента. Оказва се, че то е налице в Антарктида в резултат на човешката дейност. В Южното полукълбо, даже и в Северното чрез стратосферата радиоактивни елементи са попаднали чак на Антарктида. Вече се провеждат изследвания за това  как това замърсяване влияе на екологичното разнообразие на флората и фауната на Ледения континент, колкото и оскъдни да са те.

– Какво е пловдивското участие в антарктическите експедиции?

– Доста значимо. Ето вече участва и пловдивският Природонаучен музей. На Антарктида беше Николай Копринков, бивш кмет на село Труд, сега съветник на президента. Известният предприемач от Асеновград Бойко Ганев също участва в една от експедициите. Преди няколко години почина първият пловдивчанин, участвал в антарктическа експедиция – инж. Иван Ташуков.

Майсторът от Чепеларе Марчо Паунов пък участва в стоежа на товарния лифт край нашата база, той е и основният строител на това изключително важно съоръжение. Най-вероятно ще се включи и в предстоящата експедиция, за да довърши успешно лифта.

– Съавтор сте на уникално издание – „Антарктическа кухня“, с рецепти на всички 29 страни с бази на Ледения континент. Какво най-много обичат да похапват българските изследователи там?

– Изданието е наистина уникално, направихме го с колегите антарктици Иглика Трифонова и нашия испански приятел Хавиер Качо. За пръв път на широката общественост, не само на гастрономите, се представя менюто на Ледения континент. Включени са рецепти от кухнята на страните, водещи проучвания на Антарктида, предоставени от шеф готвачите. Всеки който има книгата, може да си сготви антарктическо ястие у дома.

Всяка държава обикновено готви това, с което са свикнали нейните полярници, за да се чувстват у дома, макар на хиляди километри от родината.

В нашата база готвим фасул, мусака, баници, всеки ден задължително си квасим кисело мляко – става чудесно на вкус. Задължително си носим любимите български подправки – червен пипер, чубрица, джоджен. Хлябът се меси на ръка, както се приготвят и корите за баница.

– За 30 години вече имаме и деца полярничета, плод на любов, пламнала на Антарктида?

– Да, имаме колеги, които са се влюбили по време на експедициите, създали са семейства. Имаме бебе Йоан, което е вече на 2 години. Детенце на пет месеца имат и нашият механик и колежка полярничка, доктор на науките, чиято любов пламна на Антарктида.

– Каква е трогателната история за пингвина Гошо, талисман за нашите експедиции, за когото издадохте детска книжка?

– Това е истинска история отпреди 30 години. Намерихме пингвина със счупено краче недалече от базата. Шинирахме го, а той си извика приятелката пингвинка, която предано му носеше храна през цялото време. Той не приемаше храна от нас. Накрая пуснахме Гошо от импровизирания лазарет и двамата си тръгнаха. Всяка следваща година той ни чакаше на брега до базата, усещаше, че идваме. Познавахме го, защото леко накуцваше с едното краче. Вече го няма – пингвините живеят до 25 г. Но неговите деца и внуци ще продължат да ни навестяват.

– Как ви грабна толкова силно този студен юг?

– Антарктида е ледена магия, ледена любов, от чиято прегръдка няма измъкване. Влюбиш ли се веднъж, е завинаги. При любовта с Антарктида няма развод. Който се влюби истински, разбира се. Но същото важи и за връзката с любима жена.

Визитка

Професор Христо Пимпирев е български учен и полярен изследовател. Професор по геология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, част от Академичния съвет на учебното заведение.

Доайен на българската антарктическа програма, ръководител на ежегодните национални научни експедиции до базата ни „Св. Климент Охридски” и председател-учредител на Българския антарктически институт. Проф. Пимпирев  е първият българин, развял трибагреника на Южния полюс – на 8 януари 2013 г. Автор на книги и документални филми. На името на проф. Пимпирев в Антарктида са наречени връх и ледник.

В момента е в трескава подготовка на 31-вата ни антарктическа експедиция, която ще е историческа – за пръв път българите ще разчитат на наш научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“.

Източник: marica.bg

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

error: Съдържанието е защитено!