COVID-19 прогноза за Кърджали на 100 хил  Ниво 1 Днес (23); 02/10 (16 ↓) ; 03/10 (13 ↓) ; 04/10 (8 ↓)

Най-богатият ректор си докарва почти половин милион годишно На върха по доходи са ръководителите на медицинските университети

Ректори на държавни висши училища са успели да постигнат ръст в доходите, който рядко може да се види в публичния сектор. Някои от тях са обявили пред регистъра на КПКОНПИ възнаграждения за 2021 г., които са с 50-60% по-високи спрямо декларираното за 2020 г. Новите заплати при част от ректорите обаче може да се обяснят с новата методика, по която се сформират възнагражденията от 2021 г. Това показва проверка на „Сега“ в имотните декларации на ръководителите на държавни университети.

ТОП 3

Двама ректори на медицински университети са на върха сред колегите си по доходи. Проф. Валентин Игнатов, който до март 2020 г. бе шеф на варненската УМБАЛ „Св. Марина“, а след това оглави Медицинския университет във Варна, е обявил 199 207 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Той има и 240 410 лв. от други трудови правоотношения. Двамата със съпругата му декларират и над 1 млн. лв. в банкови влогове и др. Спрямо 2020 г. доходът по основно трудово възнаграждение на проф. Игнатов е нараснал с 21%.

С 67% се е увеличила заплатата на проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицинския университет в Пловдив. Тя е обявила 192 753 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи за 2021 г. Проф. Мурджева е микробиолог и наред с ръководната си длъжност в МУ преподава и е началник на лабораторията по микробиология в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Сумата би следвало да е по основната й длъжност, заради която подава декларация в публичния регистър – ректор. Тя е с 67% по-висока спрямо обявените за 2020 г. 114 769 лв. Проф. Мурджева е обявила и доходи от други трудови правоотношения и стопанска дейност – общо 17 759 лв., което пък е по-малко спрямо 2020 г.

Много интересен случай е ректорът на Великотърновския университет проф. Христо Бонджолов. При него се наблюдава почти два пъти и половина увеличение на декларираните доходи. Заплатата на проф. Бонджолов не е най-високата сред колегите му, но за година се е увеличила с 54% – от 71 362 за 2020 г. на 109 953 лв. за 2021 г. (става дума за годишна данъчна основа от трудови доходи). Допълнително ректорът на ВТУ е обявил 82 770 лв. от други трудови правоотношения и стопанска дейност. Това прави общ деклариран доход от 192 723 лв., което е огромен ръст спрямо декларираното през 2020 г. – 78 939 лв. Няма обяснение на какво се дължи тази промяна, но тя е безпрецедентна.

НАД 100 000 лв.

Само един столичен ректор е декларирал над 100 000 лв. годишни доходи от заплата – ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров. Той е обявил 120 000 лв. годишна данъчна основа от трудови правоотношения и още 21 000 лв. по допълнителен трудов договор. Спрямо 2020 г. увеличението в доходите е с над 30%.

Медицинският университет в София прави изключение от сродните му висши училища в страната с ниското възнаграждение на ректора акад. Лъчезар Трайков – 51 098 лв. за 2021 г. Акад. Трайков обаче има значително по-големи допълнителни доходи – 185 420 лв., което го извежда в челото сред другите ректори. Той е обявил 238 918 лв. общи доходи за 2021 г. при 145 553 лв. за 2020 г.

В диапазона над 100 000 лв. успяват да дават възнаграждения на ректорите си още няколко университета в страната.

Проф. Румен Младенов, ректор на Пловдивския университет, е обявил 111 241 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи и доходи от друга стопанска дейност и трудови договори – всичко общо формира общ доход от 144 962 лв. за 2021 г. Любопитно е, че миналата година е била по-лоша за проф. Младенов в сравнение с 2020 г. Тогава той е обявил 166 001 лв. от основна заплата и поради това оглавяваше класацията на ректорите по възнаграждения за по-миналата година.

Ректорът на Техническия университет във Варна проф. Венцислав Вълчев е декларирал 109 247 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи и още 27 058 лв. от друга стопанска дейност. Спрямо 2020 г. ръстът в заплатата му е 34%.

Ректорът на университет „Асен Златаров“ в Бургас проф. Магдалена Миткова е обявила 106 707 лв. доходи. Проф. Тони Шекерджиева-Новак – ректор на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив е обявила 103 575 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, като и при нея има 37% ръст спрямо 2020 г.

МЕТАМОРФОЗА

Навремето проф. Борислав Юруков – ректор на ЮЗУ в Благоевград, сам се беше поставил над колегите си по доходи, като си беше отпуснал допълнително възнаграждение от 110 000 лв. След като при него бе потвърден конфликт на интереси и той бе глобен да върне взетата сума на държавата, проф. Юруков обяви 144 325 лв. доходи от заплата за 2020 г. Миналата година обаче ректорът на ЮЗУ, където обичат да напредват в академичните звания известни личности, е преживял срив в доходите си. Заплатата му е спаднала почти на една четвърт от досегашното – 38 536 лв. Проф. Юруков вероятно е променил начина на деклариране на доходите си, тъй като преди не обявяваше допълнителни трудови доходи (имаше обаче 9150 лв. от друга стопанска дейност), докато сега в декларацията се появяват 88 713 лв. от други трудови правоотношения и още 19 732 лв. от друга стопанска дейност. Като теглим чертата, доходите за 2021 г. на ректора са общо 146 981 лв. – не толкова далеч от декларираните за 2020 г. 153 475 лв., макар и да се вижда намаление.

ГОЛЯМ ПРЕСТИЖ, МАЛКИ ЗАПЛАТИ

Както и преди ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ – не само най-старото ни висше училище, но и лидер по качество на образованието в повечето направления, по които предлага програми, не се вижда в челните места на класациите по доходи. Проф. Анастас Герджиков все пак е декларирал забележителен ръст на заплатата си – с 54%. Така от 39 518 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи за 2020 г., проф. Герджиков е напреднал до 60 909 лв. за 2021 г. Увеличават се и доходите му от друга стопанска дейност – 26 564 лв. при 8914 лв. преди.

МЕТОДИКА

От септември 2020 г. заплатите на ректорите на университетите не се определят на произволен принцип, а зависят от няколко показателя. На първо място възнагражденията са обвързани със средната заплата за академична длъжност „асистент“, постигната в съответния университет. За първата година на ректорския мандат средното асистентско възнаграждение се умножава по 3 и сформира основната ректорска заплата при големи университети с приходи от чуждестранни студенти над 5 млн. лв. (коефициентът за вузове под този праг е 2,5). За втората година и нататък основната ректорска заплата се определя, като средната асистентска се умножи по 1,75 за вузове с повече чуждестранни студенти и 1,25 – за по-малко приходи по това перо. Към тази сума се получава годишна добавка, свързана с оценката за междинното изпълнение на целите, поставени пред университета в договора за управление с ректора. Максималната добавка за пълно изпълнение на целите е 36 000 годишно, за останалите степени на изпълнени намалява на 18 000, 6000, а може и да е нула. Оценката се определя с решение на министъра на образованието и науката.

Източник: СЕГА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.