Германия: един хляб скоро ще струва 10 евро?

  • Цените за енергия в Германия растат главоломно. Ако държавата не се намеси, много пекари ще фалират и цената на хляба ще достигне космически цени, опасяват се от бранша

Тобиас Плац е хлебар четвърто поколение. Малката пекарна в едно селце близо до Щутгарт се стопанисва от семейството му още от 1890 година. След извършения миналата година ремонт клиентите вече могат през стъклена стена да виждат как в производствения цех се месят и пекат хлябът, тортите и сладкишите на семейното предприятие.

Тревогите за Плац обаче нарастват, а той се пита дали въобще вече е рентабилно да продължава работа. В края на август е получил писмо, в което доставчикът на газ го информира, че цената се вдига от 10 на 35 цента за киловатчас.

Подобна е картината в пекарните в цяла Германия. Много от тях не знаят как ще издържат на това поскъпване. Екехард Фатер, който притежава голяма пекарна с 35 филиали в провинция Долна Саксония и осигурява работа на 430 души, ще трябва да плаща за газ повече от 75 хиляди евро на месец. Досега разходите му за газ са възлизали на 5 800 евро месечно. Заедно с близо 1000 представители на бранша той излезе на протест в Хановер. От няколко дни много пекарни продават на тъмно, за да привлекат внимание към проблема.

Десет евро за хляб: възможно ли е?

Как собствениците на пекарните да компенсират за разстящите разходи? Да вдигнат цените на продукцията, например като повишат цената на хлебчето на 5 евро, а на хляба – на 10 евро? Хлебарите са убедени, че клиентите няма да приемат подобно увеличение. Затова от браншовия съюз на пекарите в Германия настояват за помощ от държавата.

Приетите дотук три пакета с облекчения и помощи са насочени основно към частните домакинства и почти не засягат фирмите. С мерките на стойност 95 милиарда евро германското правителство цели да компенсира донякъде гражданите заради експлодиралите цени на енергоносителите. Изглежда на управляващите им трябва повече време да осъзнаят, че и икономиката не може да се справи сама в кризата.

Според актуално проучване на Федералния съюз на германската индустрия една трета от промишлените предприятия смятат, че оцеляването им е под въпрос. Примерите са много: производителят на тоалетна хартия Hakle обяви фалит, като аргументира своята неплатежоспособност с невъзможността да покрие разходите с цените на продукцията. Стоманодобивният концерн Arcelor Mittal пък спря производството в два филиала, а работниците минаха на съкратено работна време и сега получават пари от държавното осигуряване.

Германия е изправена пред рецесия

Ако едно предприятие преустанови производство, това често се отразява на други икономически отрасли и на потребителите.

Икономистите и бизнесът смятат, че Германия върви към рецесия – сходна с тази по време на пандемията. Неотдавна министърът на икономиката Роберт Хабек обеща финансова подкрепа от държавата, но призна, че все още няма конкретно решение на правителството – нито като срокове, нито като обем на въпросната финансова помощ. Обещанието е такава програма да има до няколко седмици, а мерките в нея да действат със задна дата – от началото на септември.

Тази финансова помощ за бизнеса обаче ще бъде временна мярка, докато усилията на Германия и в Европа за намаляване на цените на тока и газа не започнат да дават резултати, обяви Хабек. Достатъчно ли обаче ще е това?

Професор Щефен Мюлер от Института за икономически изследвания „Лайбниц“ в Хале предупреждава, че повишаването на цените на енергията, но също и на лихвените проценти по кредитите, не е временно явление, а ще се запази в средносрочен и дългосрочен план.“Тези временни програми, които могат да предотварят само определен кризисен период, преди всичко отлагат проблемите с няколко месеца напред за сметка на данъкоплатците“, пише Мюлер в отговор на въпрос на ДВ. „Мерките, които временно намаляват цените на енергията, също не са разумни, тъй като потискат стимулите за пестене на енергия. Точно това не можем да си позволим.“

Кризата ускорява структурните промени

По-разумно в случая е да се отпускат нисколихвени заеми, смята професорът. Такива заеми могат да бъдат обвързани с изискването за преминаване към производствени цикли, които пестят енергия. „Централният аргумент в случая е това, че и след тази зима цените на енергията няма да се върнат до нивата си от последните години. Следователно се случва структурна промяна“, допълва Мюлер.

Задача на бизнеса е да се напасне към условията. Но при една „силно ускорена от кризата структурна промяна към зелена промишленост“ държавата би могла да помогне и да подкрепи компаниите.

Източник: dw.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *