Мустафа Емин е демократ от Родопите. Родом е от Рибново. Учредител и член на Националния съвет на „Да, България!“. Бори се за разширяване на демократичното пространство в смесените райони. Чрез създадената от него фондация „Креативна Общност“ се поставя в услуга на идеите за пряка демокрация и гражданско участие в управлението на локално, местно и национално ниво. Неговите интереси са свързани с регионално развитие и местно самоуправление.
Мустафа Емин е завършил Историческия факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Специализира Нова българска история с педагогически профил. В сферата на научното познание интерес за него представляват теориите и практиките, свързани с понятията „етнос“, „нация“, „национализъм“.
Ако го подкрепите в 48-ото Народно събрание Мустафа Емин ще вземе активно участие в работата на комисиите по регионално развитие, образование и култура. Той е убеден, че и хората в смесените райони не искат агент, мутра или мафия за закрилник, а железни, справедливи закони, валидни за всеки.
– Г-н Емин, да започнем направо с въпроса за доста хваления, така наречения етнически модел, който вие твърдите, че e основан на бедността и зависимостта на хората в смесените райони. Как стана така, че този модел се задържа повече от три десетилетия и е валиден до ден днешен?
– Още в началото на 90-те бившата вече ДС е планирала да отдели хората от смесените райони от нововъзникващите демократични формации. За това има много свидителства. Едно от тях, например, е отхвърлянето на заявлението на ДПС за колективно членство в СДС. Също така красноречив е фактът, че почетния лидер на ДПС Ахмед Доган е бил таен сътрудник на тогавашното Първо главно, т.е. външното разузнаване на комунистическия режим. Неслучайно през годините една голяма част от лидерите на тази партия бяха обявените от Комисията по досиетата за агенти на комунистическите тайни служби.
Разбира се, този план не би проработил, ако не съществуваха и редица други предпоставки за неговото успешно реализиране.
– Какви, например?
– Ще дам такъв пример. Но преди това бих искал да кажа, че все пак през годините демократическите партии у нас и демократичната общност като цяло не положиха достатъчно усилия, за да установят взаимодействие на политическо ниво с хората от смесените райони. Те не се възпротивиха достатъчно силно срещу отъждествяването на етническата с религиозната и политическата принадлежност, което се случва в страната ни през последните десетилетия.
Примерът, които искам да дам е фрапиращ, но е особено важен, тъй като става дума за държавата и институциите. В началото на прехода, при работата върху новата Конституцията в последния момент отпада второто ниво на местно самоуправление, каквото сме имали почти през цялата история на следосвобожденска България. Включително по времето на комунистическия режим, когато наред с общините съществуваха макар и формално окръзите и избираеми окръжни съветници. Премахването на това ниво на самоуправление е аргументирано неофоциално с вероятността от сепаратистки тенденции в Кърджалийски, Смолянски и Благоевградски окръг. Но това е само привидно. В дълбочина идеята е била капсулирането на етническите общности на равнище община и предаването им в ръцете на нарочения едва ли не за върховен комисар на етносите в България Ахмед Доганов.
И тук е мястото да подчертая, че ние в Демократична България се борим и имаме реална програма за децентрализация и създаване на второ ниво на местно самоуправление на територията на сегашните планово-икономически региони. В контекста на самоуправляващи се региони и на избираеми регионални съвети на ДПС ще им бъде изключително трудно, да не кажа невъзможна, да парцелират своите територии и да прокарват политиката на зависимости и икономическа принуда. Освен това самите хора от смесените райони ще имат повече възможности за политическа изява, както на общинско, така и на регионално и разбира се на национално равнище.
– А какво ще стане с областите? Кърджалийска област, например?
– Областите остават като административно-териториални единици. На за разлика от регионалното самоуправление, тяхната най-важна цел ще бъде координирането на работата на деконцентрираната държавна администрация.
– Може би сте прав, че подобни промени ще интегрират хората от смесените райони в цялостното обществено-политическо, икономическо и културно развитие на региона. Но все пак, проблемът с изолираността, икономическите зависимости и капсулирането на хората в общините в тези райони остава. Или поне няма да бъде решен толкова бързо. Какви са плановете в това отношение на Демократична България? Как мислите, че може да бъде направен пробив и вие самият като кандидат за народен представител в два такива района – Кърджали и Благоевград?
– Ние имаме ясен план в това отношение. И той е:
На първо място трябва да изведем на преден план този проблем в нашите програми и планове за работа, както в предизборните кампании, така и между тях. И да работим системно за тяхното изпълнение.
На второ място като хора европейци и водени от евроатлантическите ценности от позицията на управляващи, каквито нямам съмнение, че ще бъдем след изборите, трябва да осигурим представителство на тези хора в централната власт, както и в някои институции, където сега трудно биват допускани – Например, Българската армия, полицията, специалните служби.
На трето място борбата с корупцията и институционалните промени в съдебната власт трябва да продължи. В случая аз се надявам, че ако имаме независимо правосъдие и реформирани органи за борба с корупцията, своята отговорност за този корупционен модел ще понесат и сегашните лидери на ДПС.
На следващо място в разбиването на модела на капсулиране и икономическа зависимост, разбира се, е нашата програма за децентрализация на управлението и създаването на самоуправляващи се региони, за което вече споменах. Надявам се, че именно в бъдещите регионални съвети, далеч от сегашните кметове на общини, наместници на Движението, и българи и турци, ще имат добро взаимодействие и активно участие в икономическото и културно развитие на региона като цяло.
– Нека сега се спрем с няколко думи на предизборната кампания, която вече отива към своя край. Чух Ви в едно телевизионно предаване да казвате, че митът за непревземаемите крепости – Кърджали и другите смесени райони е мит, създаден от ДПС. Смятате ли, че тези крепости ще започнат да падат. В полза на хората, разбира се, а не на една единствена и при това дълбоко корумпирана политическа партия?
– Да, смятам. Римляните имат една известна поговора, че началото е повече от половината на цялото. От 5 години работим по този проблем, а понастоящем вече имаме и ясна стратегия, как да доведем нещата до успешен край. Вярвам, че насвтоящата кампания и настоящите избори са етап от това начало. Още повече, че за разлика от преди години и в Кърджали, и в област Благоевград виждам все повече енергични и образовани млади хора, с добри професии, с добър социален статус, работили по Европа и видяли свят, както казват хората. Тази хора вече търсят своето политическо представителство. Нещо певече, голяма част от тях изповядват ценностите, в които самите ние от Демократична България вярваме и прилагаме на дело. Е, най-важното, от разговорите ми с тях виждам, че те желаят да участват в политическия живот на принципа на взаимодействието със своите съграждани от страната, а не на принципа на разделението, каквото понястоящем им предлага ДПС.
– Успех в кампанията, господин Емин!
– Благодаря! Вярвам в успеха. Още повече, че той ще бъде в полза на всички ни, а не само на политическата сила, която представлявам като кандидат.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!