Мими Николова и Мартин Марков на сцената на връх „Свети Илия“ над родопското село Хухла
Интервю на Валентина ИВАНОВА с Иван БУНКОВ, организатор на културния фест „Мистериите на Хухла“, подкрепян от община Ивайловград
– Г-н Бунков, коя поредна награда „Почетен селянин на Мистериите на Хухла“ връчихте?
– Не броим наградите, както и не отбелязваме коя е поредната „Мистерия на Хухла“, защото усещаме, че днешните Мистерии са продължение на древните. А те нямат чет. Смятаме също, че мистериите, дори когато нас ни няма, ще продължават да владеят тези земи.
Иван Бунков връчва приза „Почетен селянин на „Мистериите на Хухла““ на Яница Каплан
– Все пак връчихте награда. Кой е носителят й тази година?
– Имаме специална Мистериозна академия на хухленските науки. Академиците се събират някъде и цяла година наблюдават света и всичко, ставащо около Хухла и по един мистериозен начин избират достойния да стане „Почетен селянин на мистериите на Хухла“. И до последния момент не става ясно кой ще бъде носителят. В последната секунда ми подават една малка пластика, изработена от кърджалийския скулптор Емил Пенчев, и ми подшушват името.Тази година то бе на Яница Каплан. Това е една чудна жена, отрасла в Хухла, която живее в Германия, и нито за миг не е скъсала връзката с родния край. Години наред прави сред немците благотворителни кампании, за да подпомага нашите баби на село на големите празници. Тя успя да мобилизира една фондация и получихме подкрепата й, за да ремонтираме покрива на параклиса на връх „Свети Илия“ над селото, където построихме и амфитеатър за „Мистериите“. Германците дойдоха и видяха, че в това село има дух и впоследствие решиха да помогнат със средства, за да обновим и читалището.
Поетесата Петя Цонева/вляво/ и флейтистката Златина Георгиев /вдясно/ след рецитала „Словото е поезия и поезията е слово“, който изнесоха пред пълната зала в обновеното читалище „Хохла“
Яница беше начело на инициативата, която завърши с пълен успех. Направихме чудо. Двамата отдадени на идеята братя, Христо и Григор Григорови, мобилизираха хухленци. Всеки помогна с каквото може. Сменихме пода, тавана, осветлението, сцената, монтирахме климатици, изградихме кът с кафене, тоалетна, стая за пенсионерите. Някои хора след подобна акция станаха министри…. Ние пък получихме наградата на МХАН /Мистериозната хухленска академия на науките/. Яница, как е разбрала не знам, а може и да е случайно, поне така казва, пристигна от Германия специално за церемонията. И беше много развълнувана и щастлива, когато й връчих приза.
Яница Каплан с „Цървула“
– Има ли много заслужили личности, които Академията е удостоила досега?
– Ще спомена само няколко имена. Оперният певец Калуди Калудов. Поетите Петър Василев и Ивайло Балабанов, доц. Ваня Гайдаджиева, родени тук, известният кърджалийски акордеонист Нешко Нешев, турският цигулар Недим Налбантоглу, поетът Бойко Ламбовски …, всички няма да изреждам.
– Кои други хора нагазиха в Мистериите тази година?
– Отново имахме удоволствието да посрещнем на връх „Свети Илия“, над Хухла, световни имена. Сред тях са „Ева квартет“, който разнасят славата на България. Това са четири певици, които иначе са и солистки на прочутия български женски хор “Мистерията на българските гласове”, и кавалджията от оркестъра на националното радио, Костадин Генчев, автор на над 100 инструментални пиеси. Докоснаха публиката по неповторим начин.
Яница благодари от сцената на всички хухленци помогнали за обновяването на читалището
И накрая, когато луната изплува, на сцената излезе Мими Николова, икона на българската естрада, първата носителка на Златния Орфей. Тя е и джаз изпълнителка.
Чухме нейната неповторима песен „Когато луната изплува“ и други шлагери, които помним и обичаме. С нея свири джаз пианистът Мартин Марков, преподавател в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и в „Нов български университет“.
Солистките от световно известния „Ева квартет“ пеят по целия свят, но се радват, според тях, че им е дошъл ред да пеят на това мистично място в „Мистериите на Хухла“
В нашия фест този път отдадохме голямо внимание и на поезията. В читалището предишния ден, на 7 октомври, представихме Петя Цонева, носителката на приза от първия Национален конкурс за поезия „Ивайло Балабанов“. Получи се едно блестящо партньорство между нея и Златина Георгиева, флейтистка, завършила в Италия, с корени от Хухла. Оказа се, че Златина чете много поезия. Двете се докоснаха по поразителен начин. Останах впечатлен да видя как изглежда една пълна зала, когато слуша поезия, как може музиката и поезията така да хипнотизира хората. И то в едно погранично българско село.
– Какво беше новото, изненадващото, което поднесохте за първи път на публиката?
– Новото в „Мистериите на Хухла“ тази година бе свързано с археологията. Отделихме й достойно място. В землището на селото се намира голяма крепост „Балък дере“, която се проучва от екип, ръководен от Ивайло Кънев ,главен специалист в Националния исторически музей. За неговите открития е писано много. Сега обаче за пръв път самият той се появи на живо пред публика, за да разкаже какво е намерил. Хората разбраха върху какви исторически пластове лежи мистичното ни село, че неслучайно Мистериите се навъртат около, под и над него. Публиката се запали на темата археология и мнозина после ми се обадиха с желание да съдействат за по-нататъшното разкриване и социализиране на обекта „Балък дере“ – кой финансово, кой с труд – да се разчисти пътя до него, за да може по-лесно от Хухла да се достига до крепостта.
Археологът Ивайло Кънев разказва пленително за разкопките на крепостта „Балък дере“ и спечели нови поддръжници
– Знаем, че Хухла е уникално духовно и енергийно място. С името й обаче е свързан и един трагичен факт от 1913 година. Има ли фестивалът на изкуствата отношение и към историята?
– Акцентът и на тези Мистерии беше нашето преклонение пред избитите 42-ма хухленци в събитията от 1913 година. Подготвихме декларация до президента и народното събрание на Република България, с която искаме в учебниците да влезе трагедията на тракийските българи от Одринска и Беломорска Тракия от 1913 година, описана така драматично от проф. Любомир Милетич още тогава, но малко известна днес. Ние настояваме тя да се изучава наред с историята на Батак и Перущица. Това е една от носещите вълни на днешните „Мистерии“, актуална в тревожното време, в което живеем. Мислехме, че войни и разправии между съседи не могат никога вече да се случат, а те днес заплашват целия свят.
Част от публиката на „Мистериите“
Жените от фолклорната група на Свирачи винаги откриват „Мистериите на Хухла“. Свираченки са наследниците на малоазийските българи, заселили се в Анадола някога от местните села, включително и от Хухла. Там те запазили тукашния бит, език и култура. След трагичната 1913 година жените в Хухла си почернят бялата носия. Сега на „Мистериите“ жените от Свирачи връщат за момент хухленци, чрез своите бели одежди, в годините преди 1913 година. Преди разоряването на Хухла, от което селото по чудо възкръсва
Светослав Николов, /вляво/ програмен директор на радио „Джаз ФМ“ води блестящо вечерта. Елена Костова Петкова /вдясно/ от „Памет за 1913-та“ чете писмото до президента и народното събрание от хухленци и приятелите на Хухла
Ева квартет с Костадин Генчев
Костадин Генчев, автори на над сто инструментални пиеси, свири на „Мистериите на Хухла“
Петя Цонева чете „Обувките на дядо“, стихотворението с което спечели наградата на името на поета Ивайло Балабанов, роден в Хухла