Презентацията за 110 годишната история на Кърджали предизвика дебати и носталгия

  • Показани са създателите на съвременния Кърджали, знакови сгради и събития

Валентина ИВАНОВА

Презентацията „Първите… 110 години от освобождението на Кърджали“ бе показана в Регионалния исторически музей на 18 октомври като част от програмата за Деня на града. Стекоха се да я видят десетки граждани, които милеят за града и държат на историческата памет за него.

Авторите Светла Михайлова и Лидия Кирилова, уредници в музея, са нарекли така своя труд, тъй като в него проследяват развитието на града през личностите, урбанизацията и някои знакови събития.

Заместник кметът инж. Катя Митовска и Соня Костадинова от музея откриха събитието, а от името на авторите Светла Михайлова каза: 110 години са доста дълъг период за нас историците, макар че археолозите ще кажат че е кратък. Опитали сме се да покажем личности, които от освобождението през 1912 година, всеотдайно, с ум и сърце, стъпка по стъпка, камък по камък са построили града ни, за да добие той съвременен модерен облик. Това не е проучване направено за седмица. Ние сме се възхищавали на тези хора от години и сега решихме да им отдадем заслуженото.

Публиката видя журналистите като Мара Михайлова и Константин Страшимиров, един от първите краеведи Никола Иванов, първият фотограф Костадин Гунчев, първата учителка Параскева Ванкова, първият училищен инспектор Кирил Ванков, първият енорийски свещеник отец Георги Стоянов, Павел Ковачев – създател на първата смесена гимназия, първият фелдшер, първият аптекар и др.

Представени са и археологът Иван Балкански, поставил основите на първите проучаването и документирането на множество средновековни некрополи и крепости в Източните Родопи, създателят на първия струнен оркестър Петър Филипов, оперният певец Павел Герджиков, първият кърджалиец, завършил консерватория и др.

Отделено е и заслужено място на дългогодишния кмет Петко Калчев, реализирал важни проекти за превръщането на Кърджали в административен, културен и окръжен център с бързоразвиваща се промишленост. Авторите припомнят неговите думи: „Градовете са като хораа. Всеки град има свое лице. То те посреща и изпраща по свой начин, оставил завинаги в теб нещо от характера си. Градовете са като старите книги на мъдреците – ако имаш очи, ако имаш душа и сърце – чети!“

Сред показаните събития е например спускането на кораба „Емона“ във водите на язовир „Кърджали“.

Освен личностите, публиката видя как са изглеждали първата болница,  първата аптека, първото читалище, първата банка и т.н.

Не са забравени и медиите. Показан е първият вестник, излизал в града – „Арда“, както и пилотния брой на най-дългогодишното печатно издание в региона – вестник „Нов живот“.

Видяното предизвика носталгия, умиление и дискусии сред присъстващите.

Проф.д-р Тодор Черкезов изрази мнение, че подобен труд може да прерастне в по-голямо издание, дело на музейните работници, които имат капацитета да го направят.

Арх. Петя Назърова припомни дългогодишната идея за подготвяне и издаване на историята на Кърджали, която така и не е намерила реализация до момента.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *