Виждаме нещо, което е агнешко, но дали това агнешко е българско? Или македонско? И тази година се очаква недостигът да се компенсира с внос от Северна Македония

Агнетата в овцеферма в село Руня ще са готови за продан след около месец. Според овцевъдите за пазара у нас по празниците ще са готови не повече от 400 000 българските агнета, предаде bTV.

Затова и тази година се очаква недостигът да се компенсира с внос от Северна Македония и Румъния. Цената на килограм трупно тегло при тях е между 13 – 17 лева, докато у нас цената е 20 – 25 лв. В търговската мрежа обаче е трудно да се ориентираме в произхода на месото. Затова алармират фермерите и открито споделят цената на своя труд.

Семейство Бурмови се занимават с животновъдство от над 30 години. От сутрин до вечер, без почивен ден. „Между 12 и 15 часа. Взаимозаменяеми сме“, казва Камелия Бурмова. „И когато сравним часовете, които ние сме изработили с нормалното работно време, с нормалния начин на живот, това, което хората вършат за 3 години, ние го свършваме за една“, допълва Красимир Бурмов. Семейството се грижи за 1600 животни от изчезващата българска порода старопланински цигай. Агнетата в стадото тази година са 700.

 

 

„Едно агне, за да стане агне, трябва да изпие между 70-90 литра мляко от майка си минимум. Трябва около 50 кг концентриран фураж. Трябват му около 50-60 кг сено. И когато си сметнем всичките тези нещица и ги сборуваме, стигаме до една сумичка от 250 лева минимум разходи за агне 25-26 кг. Това значи, че себестойността на килограм живо тегло се завърта около 10 лева, но в тези 10 лева ние не включваме фактора труд“, коментира Красимир.

Грижата за едно агне на пазара на труда в момента се оценява на около 30 стотинки. А един човек може да обгрижват не повече от 300 агнета. „Ако ние поискаме 12 лева и ако някой ни ги даде разбира се, на магазина би трябвало да бъде 30, и над 30 лева“, допълва още фермерът.

В същото време у нас се внася агнешко месо, но на далеч по-ниски цени.

 

 

„Ние не знаем какво виждаме в търговската мрежа. Виждаме нещо, което е агнешко, но дали това агнешко е българско, или е внос от Македония и Румъния, кой може да каже? Имайки предвид, че в Македония в момента агнешко живо тегло се предлага между 6 – 6,50 лева, а в Румъния – между 7 и 7,50. Там вече нещата водят наистина до изнервяне, защото го внасящ на 17 лева, а го продаваш го на 30“, коментира Красимир.

Според него проблемът е в замиращото у нас животновъдство. „Популацията на овцете в момента в България е около половин милион. Една Македония с 2 милиона население може да поддържа популация от животни от 2,5 милиона, една Румъния с 18 млн. население може да поддържа 15 милиона популация. При нас нещата стигнаха до 1:10 – 6 милиона население държава се грижи за 60 0000 овце. 1:10!

Кои сме ние и какъв фактор сме? Че ние вече не можем да задоволим 20%, 30% от пазара си. Слагаме средно тегло 8-9 кила трупче и се получава накрая една смешна цифричка от около 400 грама годишно производство на агнешко месо – българско. Като махнем от тези 400 грама половината кокалчета, останаха 200 грама на глава от населението производство на агнешко месо“, обяснява още стопанинът.

Въпреки трудностите семейството овцевъди остава в отрасъла, поне засега.

„Сега ако се зададе буря, природно бедствие – вятър, дъжд, сняг, силно слънце, животните се събират в кръг. Най-слабите са по средата на кръга, най-здравите по външната част на кръга. Те си обръщат главите ниско долу за да ги запазят… Когато обаче се появи хищник – вълк, чакал, мечкат, те пак заемат същата позиция, само че вече с главите към опасността, за да могат да вземат решение дали със зъби, дали с нокти, дали с копита да се защитят, за да оцелеят. Ако това нещо се случи и в България – политиците да си подадат ръка, както животните си подават ръка, когато времената са трудни, България би била в много по-добро състояние“, смята Красимир. През последните години у нас големите стопанства се разширяват за сметка на малките, които са на изчезване. Към днешна дата с над 50 животни са едва около 7000 стопанства.

Източник: Факти
Снимка: БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *