Психологът д-р Минчо Николов: Между 10 и 15 дни ще са ни нужни да се настроим към лятното часово време Тази нощ отново местим стрелките на часовника с час напред

Галина АВРЕНЛИЕВА

Тази нощ (срещу 26 март), точно в 03:00 ч. се въвежда лятното часово време. Тогава часовниците се преместват с един час напред, съобщават от Българския институт по метрология.

От 1997 г. лятното часово време в България се въвежда в 03:00 ч. в последната неделя на март, а връщането към астрономическото време става в 04:00 ч. през последната неделя на октомври.

Въпреки това има дискусии дали преместването на часовника наистина ни спестява енергия и дали е необходимо да продължим да го извършваме. Някои изследвания показват, че преместването на часовника може да доведе до нарушаване на биоритъма на организма ни и да доведе до проблеми със съня и здравето. Когато, обаче, светлата част на деня стане по-дълга, организмът започва да произвежда повече серотонин – хормонът на щастието, отговорен за настроението и емоционалното ни състояние.

Как се отразява върху организма ни и на психиката ни това непрестанно въртене на стрелките през годината потърсихме мнението на консултативния психолог д-р Минчо Николов, управител на „Институт по съвременна психология“ в Стара Загора.

Д-р Николов, как ни влияе смяната на стрелките с един час напред и ранното ставане? 

Може би, лошото настроение е едно от нещата, които по един или друг начин ни се отразяват при ранното ставане. Промяната в психологическия ритъм, умората, лошото време са форми, които влияят в негативен характер, но всичко това продължава много кратко.

Колко време трае този адаптивен период към новото часово време?

Максималният период е между 10 и 15 дни, в който ние може да настроим този наш биологичен часовник. Но има хора, при които това се случва без проблем.

Местенето на часовника влияе ли и върху децата и какъв е Вашият съвет към родителите? 

Разбира се, че им влияе. При тях много често има така нареченото ритуално поведение, което е свързано с график, с час, с неща които изгражда един родител. Като пример бих посочил едно и също лягане или ставане. И за това няма как местенето на стрелките да не повлияе на делника на децата.

Съветът, който може да бъде отправен в тази посока е след като знаем, че предстои смяна на времето и особено като говорим за ранното ставане, това да започне да се случва няколко седмици по-рано с по 15 минути, като се увеличават постепенно. Така децата ще се адаптират, за да се избегне негативното отражение върху тях и организма им.  Това не е нещо страшно, което ще се случи тази вечер, защото времето не го сменяме от вчера, а от години. Ако следваме това просто правило по-скоро тази адаптация ще се случи по естествен път, защото пренастройването на организма ще стане в рамките до 10 дни за различните характери, натюрели, организми. Същият съвет е и за възрастните. Един организъм се адаптира по един  същи начин. Ако се научим да ставаме по-рано това няма да се отрази стресиращо на организма ни. Не трябва да мрънкаме, а да променим себе си, защото това води до натрупване на негативизъм. Ние, в момента не можем да променим тази смяна, за това трябва да приемем фактите и да я приемем за добавена стойност върху себе си.

Доколко тази смяна на времето влияе на хората с лабилна психика?

Донякъде смяната на часовото време повлиява на хората с лабилна психика, защото почти всички ефективни емоционални разстройства се случват поради промяна на среда, промяна на сезони, време. Но пък нека отбележим една положителна промяна в момента, в който ще сменим стрелките напред. Със сигурност ще имаме повече светлина и време да будуваме в светлата част на денонощието, което от своя страна много добре повлиява върху понижаването на депресивните и тревожни състояние. Говорим за ситуацията, която ще преместим часовника с един час напред.

Освен до депресия, до какви други състояние би довела тази промяна?

Аз не бих казал, че води до депресия, но може да бъде компонент и да подпомогне депресивно състояние. Трябва да има и други фактори, които да повлияят негативно върху хората. Нещо в личностен план, в загуба на любим човек.

Трябва ли, според Вас, тази практика с местенето на стрелките да спре, пречупено през призмата на психологията?

И да, и не. Ще кажа да, защото стресът върху организма, дори и незначителен,  може да бъде минимизиран. Това е един от начините, но пък ще кажа и не. Не, заради това, което казва Айнщайн, че лесно можем да измерим интелигентността със способността ни да се адаптираме, т.е. да не губим идеята да адаптираме себе си и да напускаме комфортната си зона. Всяко нещо има две лица. То не може да бъде разгледано крайно в едната или другата посока. Винаги има ползи и минуси. Моето лично мнение ще бъде с чуство за хумор и усмивка. Аз предпочитам зимното часово време, защото спя с един час повече.

В световен мащаб лятното часово време не се практикува в 169 държави.

Към началото на 2023 г. има няколко страни, които не извършват преместване на часовника два пъти годишно:

  • Русия се отказа от преместването на часовника през 2014 година. Решението беше взето след провеждане на опит в различни региони на страната, който показа, че преместването на часовника няма значителен ефект върху икономиката и населението.
  • Исландия не извършва преместване на часовника от 1968 година. Причината е, че географското положение на страната предполага, че тя се намира на един час пред GMT (Greenwich Mean Time), което означава, че не е необходимо да се извършва промяна на часовника.
  • Беларус – от 2011 година Беларус е спряла да извършва преместване на часовника. Решението беше взето след провеждане на обществено обсъждане и проучване на мнението на населението.
  • Армения – през 2012 година Армения реши да спре да извършва преместване на часовника, като причината беше, че населението изпитвало здравословни проблеми след промяната на времето.
  • Казахстан – през 2018 година Казахстан се отказа от преместването на часовника. Решението беше взето след провеждане на дълга консултативна процедура с обществеността и бизнеса.

Преместването на часовника в много държави продължава да бъде обект на дискусия и проучвания. Все повече страни обмислят да спрат да го извършват, като се основават на множество фактори като научно изследване на последиците върху здравето и населението, икономически разходи и други социални фактори.

🔽Последвайте ни и във Facebook🔽

 

 

 

1 Отговор

  1. В. каза:

    Нищо подобно – максимум 2-3 дена. Повече е за хора, които работят пълноценни нощни смени, а не сменят времето с един час. И изобщо, има смисъл да се питат именно хора, които работят нощниу смени, а не оито само са чели за тях. 🙂

    Проблемът с лятото време е по-скоро икономически и отганизационен – то е въведено, когато осветлението е било скъпо (мислете за газени лампи) и не е имало много – ако изобщо е имало – непрекъснати процеси в транспорта и индустрията. Сега смяната на времето спестява съвсем малко и предизвиква хаос в транспорта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *