Нов живот
Инициативата „Мултикултурният град“ ще отбележи с две събития Световния ден на културното многообразие за диалог и развитие 21 май. Материали от дългогодишно изследване на Арт движение Кръг в партньорство с експерти, илюстрирано с архивни документи, фотоси и текстове за еврейската общност в Кърджали, ще бъде представено в арт галерия „Кръг“ по повод 80 години от спасяването на българските евреи и почит към паметта на 11 343 жертви от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и гр. Пирот.
Избрани документи показват уникални факти от живота на кърджалийската еврейска общност – напр. като това, че класифицираният като застрашен от изчезване език от ЮНЕСКО „ладино“, който произлиза от староиспанския, се е говорел и в Кърджали до 1948 г. Това е езикът на сефарадските евреи, които намират убежище в Османската империя след прогонването им от Испания през 1492 г. „Ладино“ е значително повлиян от иврит, арамейски, арабски и турски, а днес преживява леко възраждане в сефарадските общности, главно сред тези в Турция и България, за което особено допринасят музиката и песните на сефарадските евреи.
Серия атрактивни пана с документи, текстове и фотографии показват силното присъствие на иначе малката еврейска общност в икономическия, културния и обществения живот на града – особено след като тук се сформира т.нар. Еврейска община, която е активна местна обществена институция и с чиито усилия е построена и синагогата в Кърджали /1924/.
По време на построяването на синагогата евреите в Кърджали са 144 души, през 1931 г. са 146, през 1934 г. – 197, през 1941 г. – 191, през 1946 г. – 130, през 1948 г. – 128, до 1949 г., когато последните местни еврейски семейства се изселват в Израел след обявената независимост на страната на 14 май 1948 г. Фотографии от празнични семейни прояви и чествания на традиционните еврейски празници Рош А’Шана, Ханука, Сука, Пасха са показани в експозицията. Съхранени са и документи, илюстриращи ограниченията пред евреите след влизане в сила на Закона за защита на нацията, който действа от 27.01.1941 до 27.11.1944 г.
Второто събитие, Световния ден на културното многообразие за диалог и развитие, е маркиране и подставняне на паметен знак на новата улица, която носи името на поета, интелектуалец, мемоарист, общественик и почетен гражданин на Кърджали Давид Овадия. В рамките на фестивалното издание „Мултикултурният град’2020“ с гражданска инициатива на 14 културни институции, дружества и НПО беше внесена подписка за именуване на улица в Кърджали на негово име.
Кметът инж. д-р Хасан Азис внесе предложението пред Общинския съвет и то беше прието единодушно на юнската сесия същата година. Най-младата улица в централна градска част ще бъде маркирана с двустранна табела, обозначаваща името, и с паметен метален билборд с размери 1,30 х 0,80, с портрет на поета и част от негово стихотворение. Това е първата улица в България, която носи името на поета Давид Овадия.
Давид Овадия е роден в Кърджали през 1923 г. Той е и сред учредителите на Клуба за гласност и преустройство в България, които първи афишират подкрепата за човешките права и гражданските свободи у нас на 3 ноември 1988 г. Участник е и в неговото ръководство, между членовете на което са хора като д-р Желю Желев /истинският инициатор на Клуба/, Радой Ралин, Блага Димитрова и Борис Димовски. През 1984 г. става почетен гражданин на Кърджали. Автор е и на 14 книги с поезия. И – на думите, които днес звучат като предупреждение в объркания политически ред: „Всяко мракобесие, всяко насилие над човешката съвест е фашизъм. Всеки произвол, всяко издевателство над човека е фашизъм”.
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
