Здравка Евтимова пред „Нов живот“: 24 май е пулсът на българското сърце В Кърджали ще бъде представен новият ѝ роман "Резерват за хора и вълци", спечелил „Цветето на Хеликон“

На 27 май, от 17.30 ч. във фоайето на Драматично-куклен театър „Димитър Димов“ ще бъде представен новият  роман „Резерват за хора и вълци“ на Здравка Евтимова. Тази година той спечели наградата „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. Организаторите на събитието са Община Кърджали,  вестник „Нов живот“,  Дом на културата, фондация „Надежда” и Групата на кърджалийските творци.

Проявата е включена в Културния календар  на Общината за честването на 24 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета, култура и на славянската книжовност.

Здравка Евтимова е един от най-превежданите и високо оценени български писатели в чужбина. Всяка нейна нова книга е културно събитие.

Родена е в Перник през 1959 г. Магистър е по английска филология от университета “Св. св. Кирил и Методий”, Велико Търново. Омъжена е. Има двама сина и дъщеря, както и 5 внучета. Живее в Перник, а работи като преводач в София. Стои затворена по 10 часа в офис, затова  има нужда от пространство около себе си. Намира го в Старо село до Радомир, където сади и ашладисва дървета.

Обича да работя нощем, когато всички в дома й спят. Писането е нейната свобода, която я прави радостна, тъжна, щастлива. Цялостна. Оставя се на разказваната история да я заведе, където е добре за нея.Чувства разказите си като приятели, които я водят в домове с много  хора, с които заживява, боледува, празнува. Творческият резултат е истинската свобода за нея.

Идеята й за разказа  „Кръв от къртица“ идва в един критичен за нея момент на силна потиснатост и отчаяние, когато не вижда отникъде нищо добро. С него оставя болката да си отиде поне за кратко. Писането за нея е една безкрайно щастлива самота.

Нейни разкази, романи, преводи са публикувани в над 30 държави по света. Включена е в американско учебно помагало редом до Айзък Азимов, Рей Бредбъри и други големи имена в литературата.

Носителка е на множество международни и национални награди („ Балканика 2014”; „Златен ланец”; „Чудомир” ; „13 века България”; „Анна Каменова“;„Милош Зяпков”;„Хр. Г. Данов” и др.). Пише разкази на всеки две седмици за ОффНюз. Последният й издаден роман е „Резерват за хора и вълци“ (изд. „Жанет 45). Сега завършва романа си „Да изплетеш клетка за щурец”.Твори и на български, и на английски език. Но писането на родния й език за нея е полет към щастието.

Това интервю направихме по телефона в навечерието на 24 май и на гостуването й в Кърджали.

– Отдавна си мечтаехме да ни гостувате в Кърджали, г-жо Евтимова, и се радваме, че това стана възможно точно по времето на честванията по случай 24 май. Какви чувства и асоциации събужда у вас този уникален наш празник?

 За мен той е най-светлото преживяване, защото е празник на нашата словесност, на нашия език, на нашата култура. 24 май е нещо много свято, красиво и дълбоко интимно за всеки българин. Той е пулсът на българското сърце за всички българи, независимо къде живеят по света. Свързвам го с детството си, с любовта към моите учители, с мъдрите хора, преминали през живота ми.

 – А пък литературата, казвате, че е духовната кръв на човечеството, що за усещане е тази ваша увереност?

 – Литературата е така тясно преплетена с моя живот, че без нея аз едва ли бих могла да живея. Още от много малка моят баща и моята баба са ми разказвали приказки за словото. А истинската литература е нещо толкова прекрасно, че човек с нея може да се прехласва, да забравя къде се намира. Дори една хубава фраза, едно изречение може да те накарат да се почувстваш силен и свободен.  Особено когато в литературния герой видиш себе си, когато те заболи с неговата болка.Тя ни дава и истината за времето, в което живеем. В нея се оглежда нашият живот и затова може да се възприеме като глътка вода за жадния. А в нашата  малка по размери страна, литературата е огромна като път и талант.

– Вашата литературна и преводаческа дейност също е много голяма като значимост и талант? С какво асоциирате този сътворителен процес?

 – Мога да сравня този процес с ашладисването, облагородяването на едно дръвче, при което се получава една спойка, интересна сплав между устойчивостта на дивия вид и благородния плод. Може би, пишейки, човекът прави точно това – стига до неизкоренимите, стабилните корени на живота.

 – Начинът ви на писане също е смесица от доста различни прийоми – като суровост и нежност, като разголваща искреност и най-тънко загатване, смях и тъга… Как се случва това?

 Не знам точно как става, зависи от настроението ми в даден момент, от различни случвания. Понякога случайно дочути думи довеждат различни асоциации. Но писането, по някакъв начин, е нашето избавление, което ни помага да се справим с болката, със самотата, с тъгата…

 – Много осезаемо е също и смесването на суров реализъм и недоизказана нежност  в новия ви роман „Резерват за хора и вълци? Казвате, че този приют се гради повече вътре в нас, но при днешната бездомност и отхвърленост на много хора, той не се ли нуждае и от външна сигурност?

 – Все още не може да бъде измислен такъв истински приют, който да ни предпази от грубостта и агресията на днешния свят. Поне до момента, когато всички заедно не го изградим като една общност, като един приют на добротата. Дори оазисът не би бил никаква защитена крепост, ако е само за теб или малцина други.Не би бил никакъв приют. Така че имаме още много да работим в тази посока. И щом като справедливостта и правдата са заложени, кодирани в нас, има надежда да изградим този мечтан резерват за човечността.

Надеждата е и в това, че заедно с опасността  и спасението също расте като възможност. А словото, вероятно, може да изиграе предопределената си за това роля?

 – Думите имат огромна сила. Но засега науката не е толкова напреднала, за да може да я измери и докаже. Затова пък, по пътя на опита, виждаме как една добра дума може да те направи щастлив цял ден. Както и обратното – виждаме как лошата дума, клетвата, е в състояние да те порази с разрушителната си сила. Но един ден ще се убедим, че думите са огромен, мощен двигател и същевременно гориво за него. Затова е много хубаво всеки ден да си пожелаваме с думи нещо добро и по този начин да изграждаме съответните мисловни нагласи, които предхождат добрите дела..

– В тази връзка, какво бихте пожелали на вашите почитатели от Кърджали?…

 Чувала съм, че хората от Кърджали, родопчаните изобщо, са много работливи, прагматични, подаващи ръка за помощ на изпадналите в беда. Пожелавам им да бъдат много здрави, да намират и създават всеки ден някаква радост. Много обич и усмивки.

– Много ви благодарим за добрите думи и за това че намерихте време да ни гостувате! Ще ви очакваме с нетърпение, г-жо Евтимова!

 – За пръв път ще дойда във вашия град, затова и аз също нямам търпение това да се случи!

Интервюто взе: Лияна Фероли

 

🔽Последвайте ни и в Facebook🔽

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *