-
Брюксел ще види и други чудеса на Източните Родопи
-
След почти 25 години мащабни проучвания
В навечерието на много важно събитие сме. На 1 юни от 12.30 ч. в Европейския парламент в Брюксел ще бъде представен великият скален град Перперикон и други чудеса на Източните Родопи. Това става по покана на евродепутата от ДПС г-жа Искра Михайлова, а идеята е да бъде показано българското културно наследство в светлината на новия Европейски Баухаус. Заедно с изложба от фотоси, кулминацията на честването ще бъде представянето на уникалния четириметров макет на Перперикон, изпълнен от екипа на Съни Сънински. Заедно с научния ръководител на проучванията проф. Николай Овчаров, на тържеството ще присъстват кметът на Кърджали Хасан Азис, директорът на Историческия музей в Кърджали Даниела Коджаманова и др.
Днес в България няма човек, който да не е чувал за скалния град Перперикон в Източните Родопи. За тайнствените издялани в скалите помещения десетилетия наред се мълвяха легенди. Археолози и историци опитваха да ги обяснят, но при липса на сериозни разкопки всичко оставаше само догадки. Древните руини бяха изоставени и превзети от гъстата гора. Когато най-сетне през лятото на 2000 г. ръководеният от мен екип започна мащабните проучвания, до гигантските скални творения нямаше дори кози пътеки. Няма да забравя възгласа на една от моите студентки в началото на тези разкопки: “О Боже, та това е изубеният в джунглата град на Киплинг!”
С годините този грандиозен ансамбъл се превърна в ново световно чудо. След почти 25 години мащабни проучвания днес вече знаем много за древната история на това свещено място. Каменистият хълм е обожествен от хората още в каменно-медната епоха (края на V – началото на IV хил. пр. Хр.) Вече в къснобронзовата и ранножелязната епоха (ХVIII-VI в. пр. Хр.) Перперикон се превръща във внушителен култов център. В скалите са изсечени стотици помещения, като са отнети хиляди тонове камък. Към края на старата и първите векове на новата ера градът добива своя завършен вид. Неговата инфраструктура обхваща крепостта на върха – Акропола, намиращия се непосредствено под него от югоизток също укрепен Дворец-светилище, както и обширни квартали на север и юг.
До Двореца-светилище се достига по 100-метров проход, издялан във величествените канари. Там е използвана естествена теснина, висока на места до 7-8 м. Човешките инструменти са я дообработили, а допълнително са оформени каменни стъпала за изкачване по стръмния път. Накрая се излиза на крепостната стена, обхванала отвсякъде Двореца-светилище и свързана с тази на Акропола. Тя е дебела близо 3 м и е градена от огромни умело издялани блокове без зидария. Във вътрешността се влиза през два последователни входа със запазени прагове.
Минавайки през втория вход, посетителят се озовава в Двореца-светилище. През напълно съхранени врати той може да проникне в десетки помещения, изсечени в камъка до 4-5 м. Прекрачвайки каменните прагове, влиза в различни стаи, зали и тайнствени подземни гробници, изкачва се по стълбища, минава през скрити коридори с издълбани места за факлите, осветявали ги някога. Грандиозното архитектурно съоръжение се е разпростряло на площ от 10 000 кв. м при седем последователни нива, редуващи се от запад на изток. Дворецът-светилище има стъпаловидна структура, като денивелацията достига близо 30 м. Във височина ансамбълът се е развивал поне на още три етажа, чиито следи личат в дупките за масивните носещи греди. Някога от долината на реката Дворецът-светилище наистина е представлявал импозантна гледка. Източно от вътрешния двор се развива огромна церемониална зала, дълга повече от 30 м. Към нея се влиза през двукрила врата и петстъпално стълбище, засилващо чувството за тържественост и представителност. Другият основен елемент в Двореца-светилище е голямата овална зала без покрив отгоре, включена в северозападния му корпус. В центъра є на 3 м височина се извисява кръгъл каменен олтар с диаметър 2 м. Той е обгорен от многократното палене на огън.
Още старогръцкият историк Херодот разказва за прочуто светилище с прорицалище на древния тракийски бог Дионис-Загрей, намирало се някъде в Родопите. Неговата жрица била известна колкото ненадминатата Пития в храма на Аполон Делфийски. По-късният римски автор Светоний добавя, че на това място идвали самият Александър Велики и физическия баща на първия римски император, Гай Октавий, за да узнаят съдбата на своите грандиозни начинания. Храмът на Дионис-Загрей бил изсечен в скалите с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. Именно по неговата височина жреците гадаели за приумиците на съдбата.
Дълготърсеното от археолозите светилище се оказа на Перперикон. То се появява към края на бронзовата епоха и функционира до началото на V в. Херодот пише, че свещеното място е било пазено от царския род на траките-беси, населявали Родопите. Край него постепенно се оформя техния владетелски дворец, защото при траките царят е представлявал и главен жрец. Последен цар на бесите и жрец на Дионис бил Вологез, който в 11 г. пр. Хр. вдига бунт срещу завоевателите-римляни.
Италийците уважават древния тракийски култ и му придават още по-голям блясък. В Акропола се появяват изсечени в скалите улици, оградени с мощни колонади. Край тях се развиват представителни архитектурни комплекси, храмове и жилищни сгради. От I-IV в. се откриват изключително богати находки – художествена керамика, многобройни монети, бронзова пластика, сребърни огледала, метални апликации с изображения на антични божества. Дворецът-светилище процъфтява, а новосъздадени архитектурни паметници оформят цял огромен град, удивително изсечен в скалите.
От Перперикон започва и разпространението на християнството в Родопите в началото на V в. Още през 2005 г. разкрихме най-ранната известна църква, където вероятно е служел кръстителят на Великата планина, мисионерът Никета Ремесиански. А през 2016 г. при проучванията на Южния квартал попаднахме на останките на огромна раннохристиянска трикорабна базилика. Със своята дължина от 35 м и широчина от 14 м. тя е най-голямата древна църква, откривана някога в Родопите.
През Средновековието скалният град остава важен административен център, за който нееднократно воюват България и Византия. В най-високата част е изградена мощна цитадела с представителни сгради в нея. В 1361-1362 г. Перперикон е превзет след тежка обсада от османските турци, след което никога не се възражда.
Някога скрит в непристъпната гора, четвърт век след началото на мащабното разкриване на скалния град, днес той е един от основните локомотиви за развитието на културно-историческия туризъм у нас. За последните години в него са инвестирани десетки милиони български и европейски пари. Сега той представлява прекрасен парк с множество исторически забележителности, който годишно е посещаван от стотици хиляди туристи от цял свят. Не случайно големи познавачи на човешката история като прочутия британски изследовател Филип Кар-Гом, нареждат Перперикон сред 50-те световни светини наред с Мачу Пикчу и Сантяго ди Компостела.
Източник: Труд