Категория: Хумор

Другите като са зле, мен ми е добре

(фейлетон) Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле – казал някога шопа. И прав е бил! Убедих се на практика – тази велика шопска мъдрост действа безотказно като плацебо от таблетки на Боарон. Звънна ми по скайпа нашата леля Гита Стринкова. Вика: „Бях зле, чедо, ама съ поосаферих. Искам да чуя ти как си“. Беше ми напращяло от нерви и работа, но не посмях да я отпратя. Нали съм възпитан човек и ми е загрижено за нея, затова смотолевих: – Как да съм, лельо Гито, работа много, ядове – бол, безпаричие Прочети повече

Бифтек тартар

Едва завършил осми клас, бях принуден от съдбата и чувството си за достойнство, да изпия няколко сурови яйца и нищо особено не се случи. Причината се криеше в желанието на нашата любима учителка по литература час по-скоро да ни въведе в тайнствата на живота. Това тя направи в най-стария ресторант в София – “България”. По всичко изглеждаше, че това е мястото, на което тя мечтаеше да ни предаде последния си урок по стилистика и литературен етикет. Някои от нас за първи път влизаха в ресторант. Да не говорим, че тогава бирхале “България” бе върхът на добрия тон. Още си спомням Прочети повече

Ноктюрно по Фаренхайт

Александър ЩИНКОВ Стане ли въпрос за магистрати, за силата на словесната еквилибристика, аз се сещам за една отдавнашна история. Някакъв шегаджия бе изпратил на жена ми снимка от лазурния бряг на която аз  двадесет и няколко годишен красавец лежа до чернокоса сирена. На пръв поглед нищо особено ако не се сметнат две неща”. Прекалено широката ми усмивка и пълната липса на жена ми. Отзад бе надраскано: „Любов при 100о по фаренхайт”. Съседът бъдещ юрист се зае да ме измъкне от конфузното положение със следната професионално изпипана защита. – Какво всъщност е смеха? Обикновена биохимична гимнастика на червата, лицевата мускулатура и Прочети повече

Хумористът Александър Щинков: Не можеш да задържиш читателя с дълга плоска история

Хумористът Александър Щинков от кърджалийския клуб „Хитър Петър и Настрадин Ходжа” сподели удовлетворението си от първото си място в раздел „Разкази и стихотворение” на Десетия юбилеен национален конкурс за хумор и сатира в Кубрат. Както вече „Нов живот” писа, той участва с три разказа, които са по-близко до фейлетона: „Височайши целувки”, „Протестъри” и „Момиче с консумация”. Според него два са истинските конкурси в България, смехотворно е някои автори да се връщат с награда на пощенските работници или нещо подобно, което си е ала бала, каза Щинков. На второ място на конкурса в Кубрат след Щинков е председателят на Конфедерацията на Прочети повече

Гладиаторът на хумора Александър Щинков отново победител

Кърджалийският творец е първи в раздел „Хумористичен разказ и стихотворение” на Десетия Национален юбилеен конкурс за сатира и забава в Кубрат Първа награда в раздел „Разкази” спечели кърджалийският победител на тепиха на хумора Александър Щинков на 10-ия Национален юбилеен конкурс за сатира и забава в Кубрат. Бе организиран от БНР – програма „Христо Ботев”, община Кубрат, Народно читалище „Св.Св. Кирил и Методий 1981 г.” и клуб за хумор и сатира „Жарава” в общината. В конкурса имаше и международно участие – трима автори от Турция, а от българските автори доминират хумористите от София. Председател на журито бе Румен Леонидов и членове Прочети повече

Ден на хумора и шегата – 1 април

РАЗЛИЧНИ, НО НЕ И БЕЗРАЗЛИЧНИ Милка ДУНГОВА ЛАФОРИЗМИ Четиригодишният парламентарен мадат се превърна в четирилистна детелина. ∗∗∗∗ За да си в крак с времето, не се връщай назад във времето. ∗∗∗ Всеки търси място под слънцето, а политиците – и в парламента. ∗∗∗ Душевната болка се лекува с обич, а не с медикаменти. ∗∗∗ Нормално е да сме различни, но не и безразлични. ∗∗∗ Вятърът на промяната отвя нечии лелеяни мечти. ∗∗∗ Безкрайният ни преход заприлича на опитно поле. Апостроф По Пеньо Пенев „Човекът е човек, когато е на път!” – И то на магистрала! ЕПИГРАМИ Обещание Преди избори – Прочети повече

Осмомартенски подарък

Тръгна отзарана бай Делчо по магазините. Днес е осми март – подарък ще дири за жена си Цвета. Тя заслужава да я зарадва – деца като канари му е отгледала и от години се грижи за дома, за прехраната, за салатката към ракийката… Но с какво ли може да я изненада? Тя отдавна вече не се изненадва от нищо! Върви бай Делчо и мисли. Пари за цвете не дава. Гердан да й вземе – не става, после трябва и тоалет да си купува женицата… Я виж, парфюмерия! Някой евтин одеколон може да й вземе. От вътре се носят сто ухания. Прочети повече

Дошла е демокрация и за животинската „нация“

Или тъжна констатация в приповдигната интонация за бъдещето на човешката раса – не един въпрос, и не два са…   Вчера крава, днеска кон (без страх от глоба и закон) в надпревара с МПС-тата крачат бодро по шосетата! Съвсем явно е тука, на стопаните им не им пука нито за кравите, нито за коня, ни за опасността на пътя, ни за законЯ! Питам, малко ли са кучета и котки из градските алеи на разходки, та сега и коне, кози и крави смятат, че трябва път да им се прави? Остава да видим в бойни крачки всякакви пернати – патки, пуйки Прочети повече

Едни обувки за изборите, моля

(фейлетон) Божидара АНГЕЛОВА Хайде холан, сос здраве останете, веке няма да съ видим! Стар съм и на другите избори няма да мъ има! Каквото гласувах за България – гласувах!– каза развълнувано дядо Пейчо пред избирателната комисия миналата неделя и с трепереща ръка се подписа в изирателния списък. И без друго едва се домъкна тази година до урната – кръстът го боли, коленете щракат, ишиасът се обажда и главата му се мотае… Абе с две думи – годинките сериозно тежат и егенето не може да се излъже. Гони деветдесетата. Едно време, га беше ербап, нямаше таквизи неща като сегашните избори. Тато Прочети повече

Секс с ботуши

Сънувах Ривиерата. Лежим си в шезлонгите с някаква госпожица и пием „Пина колада”. Температурата е 40 градуса над нулата, а госпожицата е с балтон. – Ако си свалиш балтона и аз ще си сваля ботушите – казвам. – Много сте мил! А вие защо сте с ботуши? – Защото при нас е зима – промърморвам. – Електроенергията е много скъпа. И за да не поболеем, женския електорат го сънуваме облечен. Госпожицата се усмихва. Плаща питието си. И преди да напусне съня ми казва: – Вие източноевропейците сте много сбъркани. По времето на Луканов един българин винаги ме сънуваше с режим Прочети повече

Електорална рапсодия

Родът на жена ми се построи в спартанско каре и докато някой вдигне тост, фотографът ни щракна. – Сега – каза той – до кандидата ви за президент да застанат роднините по сребърна линия и онзи господин с жакардовото елече. Мъжът с жакардовото елече излезе напред. – Вие също ставате за фон – рече фотографът, – имате два златни моста, които ще насочите срещу светлината. Но без да се озъбвате. Усмивката трябва да бъде топла и радушна. Усмихнах се както ми заръчаха, като извадих на преден план всичките си тридесет и два зъба. – Усмихни се по-широко и постави ръка Прочети повече

Насред „Морето на спокойствието“

Фейлетон Туй с отпуските и с морето всяко лято си е сложно, знаете! А как му се иска на човек като „бял човек“ да тръшне зад себе си служебните врати и загърбил всички скучни задачи и задължения, да тръгне където и да е – да види свят, а и него светът да го види. Я, моренце, я планина, я почивка на „кални бани“… Абе, даже в парка под сянка да поседне тихо и нито да му звъни телефонът, нито той да звъни на някого – пак става. Да, ама не! То за средностатистическия българин от де толкоз късмет?! Ама хубаво, Прочети повече