Категория: Хумор

Едва завършил осми клас, бях принуден от съдбата и чувството си за достойнство, да изпия няколко сурови яйца и нищо особено не се случи. Причината се криеше в желанието на нашата любима учителка по литература час по-скоро да ни въведе в тайнствата на живота. Това тя направи в най-стария ресторант в София – “България”. По всичко изглеждаше, че това е мястото, на което тя мечтаеше да ни предаде последния си урок по стилистика и литературен етикет. Някои от нас за първи път влизаха в ресторант. Да не говорим, че тогава бирхале “България” бе върхът на добрия тон. Още си спомням Прочети повече

Хумористът Александър Щинков от кърджалийския клуб „Хитър Петър и Настрадин Ходжа” сподели удовлетворението си от първото си място в раздел „Разкази и стихотворение” на Десетия юбилеен национален конкурс за хумор и сатира в Кубрат. Както вече „Нов живот” писа, той участва с три разказа, които са по-близко до фейлетона: „Височайши целувки”, „Протестъри” и „Момиче с консумация”. Според него два са истинските конкурси в България, смехотворно е някои автори да се връщат с награда на пощенските работници или нещо подобно, което си е ала бала, каза Щинков. На второ място на конкурса в Кубрат след Щинков е председателят на Конфедерацията на Прочети повече

РАЗЛИЧНИ, НО НЕ И БЕЗРАЗЛИЧНИ Милка ДУНГОВА ЛАФОРИЗМИ Четиригодишният парламентарен мадат се превърна в четирилистна детелина. ∗∗∗∗ За да си в крак с времето, не се връщай назад във времето. ∗∗∗ Всеки търси място под слънцето, а политиците – и в парламента. ∗∗∗ Душевната болка се лекува с обич, а не с медикаменти. ∗∗∗ Нормално е да сме различни, но не и безразлични. ∗∗∗ Вятърът на промяната отвя нечии лелеяни мечти. ∗∗∗ Безкрайният ни преход заприлича на опитно поле. Апостроф По Пеньо Пенев „Човекът е човек, когато е на път!” – И то на магистрала! ЕПИГРАМИ Обещание Преди избори – Прочети повече

(фейлетон) Божидара АНГЕЛОВА Хайде холан, сос здраве останете, веке няма да съ видим! Стар съм и на другите избори няма да мъ има! Каквото гласувах за България – гласувах!– каза развълнувано дядо Пейчо пред избирателната комисия миналата неделя и с трепереща ръка се подписа в изирателния списък. И без друго едва се домъкна тази година до урната – кръстът го боли, коленете щракат, ишиасът се обажда и главата му се мотае… Абе с две думи – годинките сериозно тежат и егенето не може да се излъже. Гони деветдесетата. Едно време, га беше ербап, нямаше таквизи неща като сегашните избори. Тато Прочети повече

Родът на жена ми се построи в спартанско каре и докато някой вдигне тост, фотографът ни щракна. – Сега – каза той – до кандидата ви за президент да застанат роднините по сребърна линия и онзи господин с жакардовото елече. Мъжът с жакардовото елече излезе напред. – Вие също ставате за фон – рече фотографът, – имате два златни моста, които ще насочите срещу светлината. Но без да се озъбвате. Усмивката трябва да бъде топла и радушна. Усмихнах се както ми заръчаха, като извадих на преден план всичките си тридесет и два зъба. – Усмихни се по-широко и постави ръка Прочети повече

Фейлетон Туй с отпуските и с морето всяко лято си е сложно, знаете! А как му се иска на човек като „бял човек“ да тръшне зад себе си служебните врати и загърбил всички скучни задачи и задължения, да тръгне където и да е – да види свят, а и него светът да го види. Я, моренце, я планина, я почивка на „кални бани“… Абе, даже в парка под сянка да поседне тихо и нито да му звъни телефонът, нито той да звъни на някого – пак става. Да, ама не! То за средностатистическия българин от де толкоз късмет?! Ама хубаво, Прочети повече