Категория: Литература

Зорница      Каменната възглавница Разказ от Мехмед ТЮРКЕР             Откакто беше дошъл тук, дядо Местан имаше навика всеки ден надвечер да седи на стъпалата пред къщата си и с часове потъваше в своите мисли. Днес по същото време, с глава между ръцете, мислеше за родното си място. Сега е средата на август, там със сигурност ухае на тютюн. Особено тютюна на „Кючюкдюзен”. Сигурно тези дни вече берат върховете. Всеки лист става жълтичък като злато. Тази година кой ли зася онази нива? С този нов тип сушилни нито едно листо не съхне с петънце, бе! Прочети повече

 Мина КАРАГЬОЗОВА  В ръцете ми е брой на новоизлязлото списание “Южно утро”, издание  на община Хасково и Гражданско сдружение “Родопско утро”. Така поне е написано на корицата. Но, всъщност, това е едноличен проект на госпожа Стойка Мариновска. Тя е председател на формално съществуващото сдружение, а община Хасково участва само с частично финансиране. Държа да уточня този факт в самото начало, за да не остане някой с впечатление, че община Хасково носи  някаква отговорност за крайния продукт на проекта – списанието. А той много точно и образно може да бъде определен с израза “ескимоска супа”. За тези, които могат да останат Прочети повече

Зорница Рубриката се подкрепя от Национален фонд Култура   Две случки с две книги   Иво ГЕОРГИЕВ   Случка първа   В Преображенския манастир няма много хора, но е пълно с черни котки, като в повечето наши обители. В манастирската черква ти искат два лева, за да влезеш – знае се от почти две хиляди години – вярата струва пари (така преди две-три години ми бяха поискали пари и за да вляза в Джумая джамия в Пловдив), но това е друга тема. Разхождам се из манастирския комплекс и се радвам на „Колелото на живота“, на котките, на скалите и на Прочети повече

 Зорница Рубриката се подкрепя от Национален фонд Култура     Адиловци (родопска рапсодия) /разказ/     Юри РОСЕНОВ   Тая история се случи през 60-те години на миналия век. Когато чуя родопска песен и ручене на каба гайда, си спомням за Адиловци. Искам да ви разкажа за Адиловци. Те бяха четирима братя от смолянското село Стърница, дошли на гурбет по дърводобива в Юнаците. Каматни мъже бяха тези Адиловци – високи, едри, мустачести, приличаха си досущ като близнаци. Свличаха букови трупи на рампа с десетина мулета и те едри и яки, нагиздени с бунджуци, такава стока по тоя край не се въдеше. Прочети повече

 Зорница Рубриката се подкрепя от Национален фонд Култура   Есенни булеварди /откъс от роман/   „Мислих…, мислих… И така сгреших”…                      Лукреций Кар Христо КРАСИН Пътят назад не винаги е бягство. А често изход от трудна ситуация…  Особено ако е поръсен със цветя, ако звучи камбанен звън, а наедрели лелки, срещу прилични надници подсмърчат и бършат с ароматни кърпички сухите си страни. Местната лечителка Дана често казваше, че не само болестите, но и житейските проблеми можело да се лекуват с китки. А на въпроса с какви точно китки, тя отговаряше, ами Прочети повече