Нашият край е много търсен за еко и приключенски туризъм

  • Природолюбителите наблюдават лешояди, зубри, лалугери, участват във велосипедни турове, карат каяк във водите на язовир „Студен кладенец“

Интервюто с Михаела Кирчева взе

Валентина ИВАНОВА

Михаела Кирчева е сред малкото специалисти в сферата на туризма, работещи в област Кърджали. Тя е местен човек, влюбен в природата и познавач на забележителностите в региона. Завършва Езикова гимназия „Христо Ботев“ и „Международен туризъм“ във Варна. През 2005 година регистрира една от първите туроператорски фирми. От 2015 г. заедно със съпруга си Васил Флоров управлява къща за гости в село Гняздово на язовир „Студен кладенец“ и база за летни детски лагери и селски туризъм.

През последните години районът на Кърджали става все по-популярна туристическа дестинация. Какво пречи на развитието на тази икономическа сфера?

–  Картината в сферата на туризма е сходна в цяла България. Говори се, че той е приоритет, но това са само думи в устите на управляващите. Бизнесът е оставен да оправя сам. Както в общината, така и в страната липсва достатъчно добра реклама. Направеното в бранша е дело на частни предприемачи, които сами се грижат и за популяризирането им.

Всички знаем, че в Кърджали има туристически център, но не е ясно какво работи той.

Най-малкото, което очакваме от общинската власт, е поддържането на т.нар. специализирана инфраструктура и осъществяването на качествен контрол на нерегулираните сметища.

Какво имаме? Пътищата до обектите са лоши. Пътеките нямат маркировка, не са обезопасени с парапети, няма пейка, няма беседка…

В района на Гняздово, където работим, положението с чистотата е трагично. Непрекъснато изникват купчини с боклуци на различни места. Изпращаме сигнали до общината. Оттам изпращат фирмата да ги премахне, но те се появяват отново дни по-късно. Провеждаме и доброволни акции, но и това не е трайно решение. Трябва да се организира по-сериозен контрол с видеонаблюдение, с глоби за нарушителите. Да се ползват добрите практики от други европейски страни.

– Като заговорим за туризъм в Кърджалийско, се сещаме за Перперикон. Само той ли привлича хората към нашия край?

– Нашият край е много търсен за еко и приключенски туризъм. Идват да наблюдават лешояди, зубри, лалугери. Организираме велосипедни турове, като сами сме разработили маршрутите. Те не са маркирани по обичайния начин, за да не се уврежда природата. Използваме съвременните технологии. Направихме сме приложение и всеки може на телефона си да следи пътеката. Много хора идват да карат каяк във водите на язовира. На новобранците осигуряваме лодка, водач и обезопасителни средства. По-опитни наемат само лодка.

През ваканциите идват много деца. Правим приключенски лагери с ориентиране по карта, колела, каяк, уиндсърф. Природните дадености в района позволяват всичко това. Наред с тези занимания, туристите неизменно посещават и забележителности като ниши, мостове, крепости, Орлови скали, Перперикон.

– Ти започна с културно-историческия туризъм. Как се пренасочи?

– Любовта ми към природата и пътешествията са в основата. Започнах с турове на Перперикон. После се запознах с представители на Асоциацията за алтернативен туризъм. Ходих на различни обучения, срещнах се с много ентусиасти. Постепенно се преориентирах. Срещнах и бъдещия си съпруг Васил, инструктор по гребане от Плевен, който ме накара да заобичам водните спортове. Работата ни събра. Сега действаме заедно. Ако се наложи, наемаме и други хора.

Доброволци в акция по почистване на района

– Има ли и други ентусиасти в района?

– Радостното е, че не сме сами в Гняздово. Вече отвориха нови бунгала, строи се вилно селище. Повечето предприемачи с интерес към „Студен кладенец“, са от Хасково. Кърджалийските бизнесмени предпочитат язовир „Кърджали“,Районът е много по-изостанал от зоните за отдих на Енчец и Главатарци, но полека-лека се развива.

Михаела със съпруга си Васил Флоров

– Как се отрази пандемията на вашата дейност? Загубихте ли туристи?

– През последните две години на пандемия българите се насочиха към пътувания в страната, защото за чужбина се изискваха различни тестове, Учениците бяха ограничени да ходят на лагери и екотуризмът замря.Търсеха се тихи места, където не се струпват много хора. И ние, които се занимаваме със селски туризъм имахме много работа. Нашата къща за гости беше постоянно пълна. Много ни липсваха обаче чуждестранните туристи. Не само защото са платежоспособни и дисциплинирани клиенти, а и в духовно отношение. Да си контактуваме с хора от различни държави ни обогатява и ни кара да се чувстваме още повече европейци.

Напоследък  се вижда, че нещата се пораздвижват, потокът от туристи се засилва, а с това и нашият оптимизъм.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *