Коста ИВАНОВ
Представете си шосе дълго около 60 км. Началото му – в равна Тракия, в Ивайловград, в подножието на Родопите, то се издига в планината, вие се нагоре по бърчините, спуска се по склоновете към долина и през красив изящен огромен мост се прехвърля на левия бряг на Арда, цепи по склона, извивайки се като смок нагоре, превзема предел след предел, за да стигне най-високия, от където се хвърля почти стремглаво надолу, с остри завои, за да стъпи отново на равно – пак в Тракия, но вече в северната страна на Родопите, и да стигне Любимец.
Любимец, с ж.п. гарата, с автогарата, бе входната на врата на Ивайловград към България и към света.
Пък и сега е така.
Но как се стигаше някога до там?
Пътуването беше трудно.
В ония далечните години шосето не беше асфалтирано и прах, който се стелеше след камионите, пълнеше автобусите. Жега мореше и пътници, и шофьори, та те с трепет очакваха кога ще изскърцат спирачки та поне за 15 минути да си починат на Сокол чешма. Единствената чешма по пътя! Тя се намира в дясната страна на шосето малко над село Малко Градище. Там, в завоя в планината, беше като в хан на открито. Народ, глъч – събираха се хора от близо и далеч, тръгнали за този край, жадно пиеха от чучура, наливаха шишета и дамаджани, плискаха се с изворна вода под крилете на скулптурата на Сокол.
И когато построиха язовир „Ивайловград“, и когато асфалтираха шосето, Сокол чешма си остана жадуваното място по целия.път. Запомниха я мнозина.
Но с времето и това отлетя в небитието. Мястото запустя – причините 99! Свикнали сме с тях и се примиряваме даже.
Но изненада!
Това лято Соколът „долетя“, водата текна! „Сокол чешма“ отново живна!
Кой и защо го направи?
Чешмата, градена още през 1934 г. от ловната дружинка на село Малко Градище, улавя водите от кайнаците на местността Света Марина. На върха на каптажа е поставен сокол с разперени криле – символ и пазител на извора. Соколът е изображение на древния Бог Хор или Хорус от Eгипетската митология – Бога на лова, на фараоните, но най-вече Бога на висините и небето.
Да отпие човек вода от Сокол Чешма и душата му да литне!
През 2011 г. чешмата е обновена по проект на община Любимец. Тогава е изградена дървена беседка, поставени са кофи за смет, а към края на отбивката е отредено място за облекчение.
Чисто и прегледно!
Но иманяри развалят каптажа! Соколът „изчезва“, чешмата пресъхва.
И кофите за смет са окрадени. На мястото започва да расте поле от боклуци. Някой окачва найлонови торбички, но те се препълват, разсипват се, вятърът раздухва сметта.
Община Любимец нехайно отвръща поглед и изпраща чешмата в забвение.
Безнадежно!
Но не съвсем.
Малка група от ентусиасти – някои без да се познават, а дори и без да знаят един за друг, поемат инициатива.
Костадин и Невена Кьосеви от Любимец призовават общинската управа и, то неведнъж, да се погрижи за Сокол Чешма. После сами запрятат ръкави – да изчистят района, да поправят и боядисат беседката, да посадят цветче. Едва ли има нещо там недокоснато от техните добри и работливи ръце.
Димо Василев от с. Орешец пък, с още незаздравяла операция на крака, влиза в дерето под чешмата и дни наред вади чували с боклуци. Него можете да срещнете малко по-нагоре при Глухите камъни.
Но най–важното за една чешма е водата. Да уловиш водата в каптажа и да я вкараш отново в чучура си е майсторлък и фино изкуство. Това е дело на двамата майстори Христо Марков и Атанас Лозев от село Вълче поле. Похвала и благодарност към тях!
Oбщина Любимец, в лицето на кмета инж. Анастас Анастасов, при тази силна инициатива, откликва и поставя отново контейнери за смет с обещанието те да бъдат извозвани редовно.
Символът на Чешмата – Сокола е възстановен и изрисуван от Яница Каплан, родом от с. Хухла. Вярно, че той не е вече с разперени криле, но отново „бди“ достойно над водата. Дарението на бетоновата птица е от Станимир Симеонов от Поморие. А Георги Илчев от с. Камилски дол го постави на мястото му със строга клетва и предупреждение. Да пазим!
Ловната дружина на Малко Градище щe наблюдава и чешмата и гората около нея за да ги пази.
И за да бъде водата добра и блага, тя бе благословена, както се прави постарому – с благи слова.
От името на всички благодетели майстор Иван Русев от с. Свирачи постави мраморна плоча, на която е изписано: “Поклон, Любов и Благодарност, ВОДА!“
Сега е ясно кой и кога е върнал и Сокола, и водата. И кой е направил отново това място най-привлекателното от Любимец до Ивайловград.
А защо са го направили? – Нека си отговорим. И сега, по Коледа, да се запитаме, можем ли да сторим и ние подобно добро?
За другите!
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
