Българската шевица грее в новата изложба на художничката Кина Бъговска в Чикаго Момчилградчанката живее в САЩ от 23 години

Пред BG VOICE Кина Бъговска сподели,

че в Америка темите и са свързани предимно с българската култура и духовност, защото смята, че изкуството, освен всичко друго, то образова.

Това е поредната изложба на сънародничката ни, но тази я определя за юбилейна.

“Изложба, която има по-дълго продължение и развитие, надявам се и за в бъдеще.” Експозицията е озаглавена “Нерегулирано време“, като фокусът на Бъговска е върху българските шевици и елементите от влакна.

“Напоследък се занимавам с шевицата, българския фолклор и по-точно – елементите и символите  на българската шевица.”

Художничката разказа, че фолклорните елементи силно я привличат заради няколко причини.  “От една страна заради цветовия контраст, от друга страна заради символите и семантиката, които носят, и от трета страна – този ритъм, който има проявление във всяка форма в живота.”

Ритъмът и музиката са в основата на творчеството на Кина Бъговска, тъй като е израснала в смейство на музиканти. Това е причината и винаги изкуството на Кина Бъговска да е в колаборация с музиката. За предстоящото събитие е поканила виолистката Благомира Липари, която ще изпълни произведение на българския композитор – Петър Христосков.

“Това ще бъде в синхрон с това, което правя, тъй като ще го има този неравноделен ритъм, а той е много характерен за България.”

Изложбата ще бъде като колаж от няколко елемента. “Донякъде използване на оригинални шевици и тяхното доразвиване със средствата на изобразителното изкуство – в случая боя, акрилни бои, и тяхната посока в точно този ритъм.”

Откриването ще се състои между 18.00 и 21.00 часа местно време. По време на откриването на изложбата ще има поетично четене на поемата „Тракийско слънце“, написана от българката Здравка Владова-Момчева, която живее в Лондон.

След премиерата в Чикаго,

Кина ще покаже изложбата си и в Родината – в София и в Пловдив.

“В София вече имам заявка и потвърждение от Полския културен център, тъй като съм полски възпитаник. Още не съм избрала кога ще е откриването, но ще е в началото на юни и може би ще трае до края на юли. Сестра ми ще бъде един от участниците.” Сестра и, Петя Бъговска, е музикант и често творчеството на двете се преплита. “Тя ще направи музикалното въздействие на това, което ще покажа аз като визуално такова.”

Завръщането към традициите и фоклора художничката определя като необходимост. “То не е завръщане, а по-скоро до колко човек, художник или общество има нужда от това проявление. Аз мисля, че това е нещото, което търсим – отново да намерим нашата човешка същност.”

Бъговска определя, че точно това е хубавото на съвременното изкуство – да отразява този процес. “Дали ще е завръщане, дали ще е продължение, дали ще е отражение..въпросът е, че ние имаме нужда от него.”

Художничката живее

вече 23 години в Чикаго и смята, че откъсвайки се от Родината, човек има повече възможност да оцени традициите.

“Струва ми се, че човек трябва да се откъсне от това, което има, защото го приема като даденост. И трябва да погледне нещата от страни, за да има по-панорамен поглед.”

По думите и погледът се променя на хората, които са далеч от Родината.

“Но това не е нещо, което – отидеш в чужбина, ще изпиташ носталгия и ще се върнеш към корените си. То първо трябва да го носиш със себе си, да го занесеш и тогава да го доразвиеш и оформиш.”

Животът и творчеството си в Чикаго Бъговска определя за истинско предизвикателство. “Аз не съм спокойна личност, която може да стои вкъщи и да е само с четката и боите.”

Кина Бъговска завършва Националната художествена гимназия, учи живопис и графичен дизайн в Полша. Връща се в България и става преподавател в Гимназията за приложни изкуства. По-късно започва живота си в Чикаго, където вече години наред не само твори, но и преподава изобразително изкуство.

Общите изложби, в които е участвала, вече са над 60, а самостоятелните – повече от 25. Почитателите на нейното изкуство са се срещали с него в Чикаго, Вашингтон, Маями, Ню Орлиънс, Единбург, Париж, в София разбира се, и в още различни  точки по света. Нейни картини има и в много частни колекции.

🔽Последвайте ни и в Facebook🔽

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *