Макар и православни, арменците в България отбелязват Възкресение Христово заедно с католическата общност тази събота. В Пловдив живеят над 5000 арменци, като над 1000 са новодошлите, след 1991 година. Център на празника е храмът „Свети Кеворк“. За традициите разказа пред „Нов живот“ д-р Ахавни Кеворкян, директор на Арменския културно-информационен център.
Великденските тържества започнаха на Цветница със сутрешна литургия, изнесена от отец Храч Мурадян. Според арменската традиция денят е посветен на децата. Малчуганите се събират с върбови клонки на главите и свещеникът ги благославя едно по едно.
Цветница в храма в Пловдив
По време на постите олтарът на храма е затворен и пред него са спуснати черни завеси. Само на Цветница ги заменят с бели. Постът приключва на Великден и за арменците е с продължителност не 40, а 47 дни.
Всеки ден от Страстната седмица има литургии. Интересен момент е ритуалът в четвъртък, който се провежда след сутрешната литургия. Тогава отецът измива краката на 12 младенци, като почит към 12-те апостоли. На вечерната служба се четат 12-те евангелия и се палят същия брой свещи. Когато пламъците угаснат, свещеникът изпява вълнуващата партия „Къде си, майчице?“ – последното сбогуване на Христос в майка си, преди да го качат на кръста.
Всяка домакиня боядисва яйца в четвъртък. Ритуалът трябва да се извърши преди залез. Първо се прикадява дома, чете се молитва и се пристъпва към боядисването. Първото яйце винаги се потапя в червената боя. Ако край масата има дете, се поставя кръстен знак на челцето му.
Домът се украсява за Великден
В петък е символичното изнасяне на ковчега.
Празникът настъпва след вечерната служба в събота. Тогава арменците се чукат с яйца и се поздравяват с „Кристос хавиав имерелоц!“, а характерният отговор гласи: „Ортняле хартюна кристоси!“
Д-р Ахавни Кеворкян
Вечерта е официалната възкресенска вечеря, която задължително включва риба като символ на християнското учение. На трапезата неизменно присъстват и постните сърми. Оризът и другите варива символизират желанието за благоденствие. Традицонно се готви и пита с пълнеж от задушен спанак, лапад или коприва с лук и подправки. Древният арменски слакиш с масло и захар, наречен Гата, е предпочитан десерт.
Домът се украсява празнично с панделки, житни класове и яйца. Семейството нсяда на празничен обяд в неделя. И арменците като българите слагат на маса печено агне, яйца, козунаци.
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
