-
Защото е граничен град, много искат да го научат или да си го възстановят, особено търговци и хора, които по-често се срещат с българи, казва директорът на неделното училище в турския град Бахтишен Мутлу
Точно в дните между Великден и Рамазан байрам в Кърджали гостува група деца и родители от Българското неделно училище в турския град Одрин. Училището е към одринската църква „Св. Георги Победоносец“, в която служеше без време отишлият си приятел на България отец Александър Чъкърък. Децата са от семейства на наши изселници, които искат да опазят и възстановят българския си език и традиции. Посещението им в града край Арда е част от партньорска програма със СУ „Отец Паисий“, осъществена с подкрепата на Министерството на образованието и науката, и е по Национална програма „Роден език и култура зад граница“, модул 3 „Партньорства“. Темата на съвместната дейност е „Съхраняване и популяризиране на българското езиково и етнокултурно пространство зад граница“.
За предизвикателствата и трудностите пред педагогическия състав в това българско училище зад граница, както и за впечатленията от Кърджали, разговаряме с директора на школото госпожа Бахтишен Мутлу.
Разговора води: Божидара Ангелова
– Госпожо Мутлу, по каква програма се обучават учениците във вашето училище?
– Децата в българското неделно училище „Иван Вазов“ в Одрин се обучават по програмата на Министерството на образованието, която е за всички ученици зад граница. Имат специална програма, по която ние учителите им преподаваме. Имаме 38 деца, които се обучават присъствено и 8, които са онлайн, защото живеят извън Одрин. По принцип обучението ни е присъствено, но тази година имаме деца и от други градове – Артвин, Бурса, Текирда, Къркларели. За да можем и тях да включим направихме две онлайн групи. Имаме учителка, която се включва от София, казва се Борислава Димитрова. Тя им преподава по Български език и литература.
– Забелязвате ли тенденция на повишаване на интереса към българския език във Вашия град?
– Да. В Одрин особено, защото е граничен град, има голям интерес към българския език. Много хора искат да го научат, а и много искат да си го възстановят. Особено търговците и хора, които по-често се срещат с българи. Много от родителите на нашите деца искат да си го възстановят. Искат техните деца да знаят български език и затова ги изпращат в българското неделно училище.
– Имате ли достатъчно педагогически кадри за провеждане на заниманията?
– Ние се водим към Генерално консулство в Одрин. Безкрайно им благодаря за подкрепата, защото винаги са много отзивчиви. Поръчваме им книги, те ги закупуват. Министерството на образованието финансира учебниците и учебните помагала, изпращат ни се безплатно и ние ги раздаваме на децата. Нямаме затруднения относно материалната база. Имаме обаче нужда от учители. Изискванията са трудни. Учителят трябва да е завършил педагогика в България, в същото време трябва да знае и турски език, да живее в Одрин и да иска да работи в българското неделно училище. Защото нашите деца изучават български език като втори чужд, те са билингви и ако преподавателят не знае турски език, той е безпомощен. Затова е много трудно да се намери човек, който да отговаря на всички тези критерии.
– Да споменем отец Чъкърък…
– Отец Чъкърък беше един много добър човек и един от двигателите на училището. Много подкрепяше обучението и много ни помагаше. Нашето училище се намира много близо до църквата и обикновено децата в междучасието са в градината на храма. Точно в съседство е и библиотека, която се води Библиотека „Просвета“ към читалището в Свиленград. Ползваме и нея. В училището разполагаме с две стаи, които не са ни достатъчни, затова извънкласните дейности ги провеждаме в библиотеката. Отец Чъкърък почина преди около месец, на 25-и ще станат 40 дни. Той е една голяма загуба за нас. Родителите и децата го обичаха. Често той казваше така: „Тези гласове чуваш ли ги? Как се смеят и колко е хубаво!“. За съжаление го изгубихме много рано.
– Хареса ли ви Кърджали и за пръв път ли идвате в нашия град?
– Аз съм от изселниците през 89-а година, идвала съм в Кърджали, но не съм обикаляла толкова. Не съм влизала в българско учебно заведение откакто се изселихме в Турция. Много ни хареса. Децата бяха много развълнувани. Хареса им и защото тук много лесно се разбират с околните, има и турскоговорящи ученици и жители на града, комуникацията върви. Обаче нашата цел е да повишим техните умения и да започнат по-добре да говорят на български език. И родителите са много доволни от екскурзията, от този проект и от програмата на МОН. Надяваме се догодина пак да кандидатстваме и да бъдем одобрени.
– Какво бихте казали на кърджалийци?
– Имате прекрасен град и много добри управители. Ние се срещнахме и с кмета на града, който ни прие и много му благодарим. Имате едно елитно училище с традиции. Ние сме възхитени от гостоприемството. Посетихме много места във вашия град и навсякъде ни посрещаха все усмихнати хора. Доколкото разбрах, това е един от най-щастливите градове в България.
🔽Последвайте ни и в Facebook🔽
