Спомен за Теофана Текелиева Името ѝ означава „Богоявление“ – ярката ѝ следа в историята на Кърджали го доказва

 Божидара АНГЕЛОВА

Измина една година откакто известната кърджалийска общественичка и писател Теофана Текелиева не е сред нас. На 17 май 2022 г. тя отмина от този свят. Името ѝ обаче остава, вдълбано в историческата памет на града край Арда. Тя завеща на нас – днешните кърджалийци, и на идните поколения спомена за някогашния Кърджали. Така за всички нас тя изгради един „мост“ между минало, настояще и бъдеще. Да знаем, да помним и да пазим чест, род и родина!

Теофана Текелиева не бе обикновен човек. Може би защото името ѝ в превод от гръцки означава „Богоявление“. А може би защото, макар ѝ да не бе с корени от нашия град, тя свише е била изпратена в Родопите, за да изпълни просветителската си мисия.

Житейският ѝ път започва в Пещера през далечната 1930 г., но

70 години от живота си тя посвещава на Кърджали,

като оставя траен отпечатък в културното му развитие. За първи път стъпва на кърджалийска земя през 1052 г. Осем години учителства в ЕСПУ „Христо Ботев“, близо петилетка преподава детска литература в новооткрития Учителски институт, а в следващите 21 години се сродява със сцената на Драматичен театър „Димитър Димов“, където е директор и художествен ръководител. Автор е на няколко книги. „Алтернативна хроника“ (2002 г.), – мемоари; „Въздишки на времето“ (2010 г.) – поезия; през 2015 и 2019 г. от печат излизат два нейни тома, посветени на историята на града край Арда, това са: „Кърджали 1912 – 2015 – Столетието“ – част първа и „Кърджали 1912 – 2018 г – Столетието – Просвета и култура“ – част втора.

С последните си две летописни книги, тя

опреснява избледнялата памет на кърджалийци,

припомня ни за личности и събития от недалечното ни минало, като завещава този духовен „мемориал“ и на следващите поколения.

Самата тя споделя в интервю за в. „Нов живот“ от 2015 г.: „Изпитах вътрешен подтик да пиша за тези от моето поколение и за съграденото от тях, за да е за спомен на потомците. Това искам да завещая на нашите внуци и правнуци – да ценят културното наследство и да развиват духовността, за да я има България“.

Ето и как описва най-ранните си спомени за Кърджали: „Лоши са. Пълна изостаналост, мизерия, мястото на жената в семейството и обществото – никакво; не позволяват на децата да учат; по селата – тежко състояние, нямат никаква битова хигиена… В града беше по-друго – имаше си интелигенция между хората от всички етноси. Аз бях сразена, когато дойдох за първи път тук! Но ние променихме много неща. Макар, че днес моето поколение е оплюто, охулвано, отричано, смачквано… Днес младите изобщо не знаят за какво става дума“.

Текелиева е носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа, втора и трета степен, на орден „Червено знаме на труда“ и на много медали, грамоти, плакети. През 2018 г., заради заслугите ѝ към културата в региона, бе отличена и с Почетен знак „Герб на община Кърджали“ – златен.

За всички, които я познаваха отблизо обаче,

тя бе много повече от „обществена личност“

и нейната необикновеност имаше още по-широки измерения. Тя бе на първо място един много добър човек, сърдечен приятел, мъдър съветник. Бе строга на моменти, принципна, взискателна, но и сърцата, дълбокомислена, проницателна и… и една чудесна компания.

Впечатляваше с бистрата си памет, човешкото си отношение, с енциклопедичните си и многопосочни познания в най-различни области на литературата, културата, езикознанието, театъра. С нея можеше да се разговаря на най-разнообразни теми – за автори, книги, илюстрации и корици, за изобразително изкуство, театрални постановки, актьори…

Особена наслада изпитваше да чете стихове –

свои и на други автори. Лицето ѝ се огряваше, очите ѝ светваха с необикновен блясък и изчезваха всякакви белези на умора и физически болки. Вълнуваше се и от обществени събития, прояви, настроения, случки и поуки от ежедневието. Усещаше се у нея и крехкост, и силен, самостоятелен характер, и земност, но и аристократична изтънченост. Такава комбинация от интелект, прозорливост и проникновеност, чувствителност и любознателност, особено на такава възраст рядко се среща. И това е покоряващо.

Беше на „ти“ с компютрите.

На тази преклонна възраст – 90-91г. тя умееше да работи самостоятелно на компютър, сама набираше текстовете си, обработваше изображения, поддържаше профил във Фейсбук и осъществяваше контакти през социалната мрежа. Думи като „уърд“, „файл“,  „копи“, „пейст“ и други подобни никак не ѝ бяха чужди, защото за да се справя с компютърните технологии, тя бе изчела доста дебели ръководства за работа с Windows.

Немного са тези, които знаят, че Теофана Текелиева

рисуваше добре.

Абстрактни, пъстроцветни, пълни с настроение рисунки, които те карат да се вглеждаш и да се замисляш над тях. Споделяше, че отморява рисувайки. Малко известно е и това, че тя пишеше и стихове за деца – закачливи четиристишия на различни теми – за пролетта, за детството, за непослушния Сашко и още, и още.

Често се връщаше към спомените от младостта, към преживените моменти в театъра. Помнеше добре имена на хора, на колеги, ситуации, подхвърлени реплики.

Болеше я много за случващото се в страната,

в областта, в града ни, в културните ни институции. „За съжаление виждам, че всичко, което

някога се създаде с труда на мнозина, днес се руши“, споделяше с болка тя.

Макар и вече по-встрани от дейността на кърджалийския театър, тя боледуваше за всички негови премеждия. Като цяло беше преживяла немалко – и трудни времена, и предателства, но и радости. И всичко това бе пречупила през призмата на душевността си, за да преосмисли трудните моменти и да ги превърне в мъдрост, натрупана с годините.

Беше добър приятел,

винаги бе готова да даде мъдър съвет, изхождайки от натрупания си житейски опит. Подхождаше с благост и благосклонност към нас – по-младите. В същото време не натрапваше своите виждания за света и живота. Бе деликатна и съобразителна, уважаваше личното пространство на другите.

За нея може да се разказва още много,

защото тя дойде, живя и премина като знамение за столетието… и за Кърджали, като Богоявление (каквото бе и значението на името ѝ). За нас остава да изпълним завещанието ѝ – да ценим културното наследство и да развиваме духовността, за да я има България.

Нека си спомним за нея и делото ѝ с един неин стих:

„Нахлуват в съня ми спомени всякакви –
         близки, далечни, незнайни дори…

         Сън ли беше животът ни някога,
         младостта и нашите мечти?

         Избирам си тези, когато е пролет,
         а младостта – радост, живот.

         Избирам си тези, когато съм влюбена
         и душата ми пее с тази любов…

         Нахлуват в съня ми спомени всякакви –
         близки, далечни, незнайни дори…

         избирам си тези, когато е пролет,
         когато бях влюбена и пълна с мечти…“

Теофана Текелиева бе и ще остане епоха в историята на града край Арда.