Айгюл ГАВАЗОВА
Денят на българската азбука, просвета и култура – 24 май се възприема най-вече като професионален празник на учителството. Учител! Това звучи гордо, но и задължава много.
Тази трудна и отговорна професия изисква много жар и енергия, всеотдайност, умение, много любов към човека, а може би и талант. Тя не трябва да бъде само професия, а призвание, дълг, съдба. Тя е една от най-благородните, най-хуманните професии – труд за изграждането на човека за живота, на този човек от когото ще зависи прогреса, бъдещето. Именно учителите са тези, които в най-голяма степен са призвани да подготвят това бъдеще. Това е огромна отговорност пред обществото. Ето защо към нея трябва да се насочват най-талантливите, най-знаещите, най-можещите, хора с висок интелект и богата душевност. Та нали, за да светиш на другите, трябва сам да гориш!
Естествен е стремежът на човека към усъвършенстване. Човек цял живот се учи. Но за учителя това е вътрешна потребност, необходимост, за да може да отговори на повелята на деня, на времето. Да може достойно да изпълнява своето трудно, но високо благородно задължение. А отплатата за този му самоотвержен труд е удовлетворението да знае, че някъде из страната достойно живеят момчета и момичета, на които е дал частица от сърцето си, на които е посветил живота си.
Минават години, ще изтекат още много десетилетия и векове, но изключителното значение, обаянието и величието на 24 май – този най-скъп, най-светъл, най-български празник никога не ще помръкне! Делото на Светите братя Кирил и Методий ще остане вечно живо в признателната памет на поколенията!