Интервю на Валентина ИВАНОВА
Иво Георгиев е роден в Кърджали, където учи до средно образование. Завършва Аграрния университет в Пловдив и след това учи една година във Франция. За кратко работи в научно-изследователска станция по земеделие в Швейцария.
Още като студент започва да пише стихове и кратки разкази. След 1990 година поглежда към писането по-сериозно, като публикува в различни издания. Първата му книга – стихосбирка, излиза през 1998 година. Издал е още „Уроборос“, „Дневникът на кралския гъделичкар“, сборника „Мистичните Родопи“. Има свой блог, който се радва на голям интерес.
– Иво, вече си издал 6 книги в различни жанрове – и поезия, и пътеписи, и сборник разкази… Какво е „Дин ден“?
– Това е моята седма книга и вторият ми роман.
Той ще изненада читателите – подобен, като тема, като психологически модел у нас поне, не е писан. В него има елементи на антиутопия, на нещо нереално, което помага, за да се постигне ефекта на внушението. Подзаглавието “Роман за детството. Не за деца“ – заслуга на издателя – отговаря донякъде на истината, но най-вече предизвиква интереса на читателя, защото звучи парадоксално. Всъщност е описано едно детско мини общество, детска градина за деца без родители. Но това общество е умален модел на света на големите. Децата са описвани като огледало на нас, възрастните. Ние да се погледнем какво общество сме, какво представляваме през детските очи.
– Как тръгваш да пишеш роман? Как избираш формата?
Каква е рецептата не мога да кажа, защото и аз не я знам. Всичко тръгва от една идея. В случая с „Дин Ден“ нося в себе си идеята повече от 20 години. Към нея се натрупват случки, хрумвания и в един момент си казваш: „А, чакай, от това ще излезе интригуващо четиво! Преди „Дин Ден“ бях започнал друг роман, но не потръгна. Ставаше сухо и скучно. Нахвърлях 20-30 страници и се отказах. Ако потръгне, значи си налучкал. Започне ли да буксува, значи не става или не му е дошло времето. Затова казвам, че не знам рецептата.
– Разказваш за живота от името на дете. Важно обстоятелство ли е, че ти самия имаш деца, с които общуваш – помага ли ти, за да постигнеш по-голяма автентичност?
– Важно е, доколкото имам преки наблюдения върху тях, когато бяха малки. Записвах редовно техни изречения и забавни случки. По-късно ми послужиха. Някои включих в този роман. Обичам да наблюдавам и други деца, не само моите. Било ми е много забавно с 4-5 годишните – как се изразяват, как понякога вмъкват думи, каквито използват възрастните, макар невинаги да разбират значението им. В тяхната уста звучат още по-забавно! Тези наблюдения ми бяха много ценни при писането на романа.
– Когато пишеш нещо, имаш ли представа кой ще го чете? Мислиш ли предварително към каква аудитория е насочено или го изливаш от себе си, защото така ти идва?
– Не мисля кой ще е читателят – дали ще е тийнеджър или 50-годишен. Докато пишех романа ми беше много хубаво да се забавлявам, да ми върви леко писането, да ми тече, както се казва. И мисля че си личи по резултата, при четивността. Ако е писано с кеф, то и четенето с голяма вероятност ще е с кеф. Днешният читател не можеш да го излъжеш – той е придирчиво същество.
При първия ми роман често зациклях, исках да напиша нещо по-дълбоко, по-мъдро, да покажа колко познавам историята и, като не се получаваше, ми идеше да го захвърля. А сега – пак казвам – много се забавлявах и смятам, че и читателите ще се забавляват, което обаче не значи, че книгата е лека. Романът е на пазара от два месеца и вече имам достатъчно отзиви, които потвърждават това. Мнозина ми казват, че са усетили местата с ирония, забавните случки, а и тъжните моменти в повествованието. То е като живота – тъжно веселото е край нас.
– Кой стои зад издаването на твоите книги? Имаш ли спонсори, които те подкрепят финансово?
– В наши дни всеки, който може да си го позволи, си издава писанията. Но при мен нещата са различни. Изпращам ръкописа си в издателствата. Ако някое го одобри, то поема издаването, разпространението, рекламата, медийното отразяване и организацията при представянето на книгата. Доволен съм, че сериозни български издателства като „Жанет 45“ и „Сиела“ са ме оценили, харесали са написаното от мен, което е чест и признание за качеството.
🔽Последвайте ни и във Facebook🔽
