Да се договорим така: няма да броим колко са изкуствата. Може да са 6, може да са 100. Още повече, че от ден на ден се появяват нови и нови форми за развихряне на неизмеримата човешка фантазия. Но в последно време, след като киното реши, че е 7-мо изкуство, до него плътно се нареди фотографията като 8-ма на брой претендентка за изяви на „виждащите светлина”. Защото едно е да гледаш светлината, друго е да я виждаш, а съвсем различно е да боравиш с нея, да я рисуваш, да я извайваш в нюанси, форми и контрасти.
На 19 август се навършват 176 години, откакто фотографията е призната от Френската академия на науките и изящните изкуства. Който не се е потапял в дебрите й, не може да разбере точно що за лудост е приключението да гладуваш една година, за да си купиш обектив, струващ една средно скъпа кола на старо. Да вървиш 11 километра в проливен дъжд, за да снимаш Млечния път на Тевното езеро в Пирин. Или да търчиш два часа с патешко ходене след 2 годишни деца, за да ги снимаш как си играят с жълти патенца по залез. Ето това е магия.
На 19 август 1839 г. е направено официалното представяне на фотографския процес от Луи Дагер пред Френската академия на науките и изящни изкуства. Френското правителство купува патента и незабавно го прави публично достояние. Фотографията навлиза широко на потребителския пазар през 1901 г. с представянето на известни модели фотоапарати, а през 1925 г. се появява първият апарат „Лайка“ с 35 мм черно-бял филм. Опитите за „фотографиране“ датират още от времето на Леонардо да Винчи, но първата успешна фотографска снимка е от 1826 г. и е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс.
В България художествената фотография е призната за изкуство през 1957 г. През 1959 г. в тогавашния Техникум по графика (Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография) е открито редовно и задочно обучение по фотография. Първите ни големи фотографи, поставили началото и популяризирали фотографското изкуство в България, са Анастас Йованович, Атанас Стоянов, Тома Хитров, Георги Данчов и Георги Ст. Георгиев.
Ясно е, че за да използвам точно тези думи в статията, съм сериозно попаднала в лудостта на тази страст, наречена фотография. Това е нещо като риболова (предполагам). Колкото повече се впускаш в хобито си, толкова по-големи въдици и кукички искаш да имаш. Добре е да знаеш кога да спреш. Някъде, малко преди да си продадеш къщата, за да си купиш поредния скъп фотоапарат с поредния набор от още по-скъпи обективи. Смирението не ми позволява точно днес да гарнирам честитката към колегите си с мои снимки. Неприлично е. Но затова пък днес споделям прекрасната новина, че българинът Евгени Динев е сред 10-те най-добри пейзажни фотографи в света, който зае шесто място в класацията на американския сайт topteny.com.
Честит празник, колеги! Прекрасни, луди, светли, неуморни, виждащи творци на светлината!
Източник: dobrini.bg