Двадесет и пет милиона опита – толкова бяха нужни на инж. Георги Харбалиев – магистър по специалността „Компютърни системи и технологии“ да обучи създадения от него виртуален дрон да открива и гаси горски пожари.
Идеята да разработи виртуална летателна машина и да й даде разум и опит в гасенето на пожари инж. Харбалиев не открива сам.
„Трябваше ми кураж и научна подкрепа, за да направя нещо, което досега не е правено“, споделя младият специалист.
Тук подкрепата и дори идеята идва от доц. д-р инж. Диляна Будакова, която е специалист по изкуствен интелект и ръководител катедра „Компютърни системи и технологии“ в Техническия университет – филиал Пловдив. Не е достатъчно един студент само да бъде отличник, но трябва да има желанието да опитва научни разработки, за които не всичко може да прочете в учебниците, обяснява доцент Будакова. Точно затова тя става научен ръководител на дипломната му работа „Откриване и гасене на пожар чрез използване на алгоритми за машинно обучение чрез симулация“ .
И така дипломантът и научната му ръководителка решават, че най-ефективно пожар в планината ще се гаси с дрон, защото машината може да лети високо там, където за нeя е безопсно. Дронът има и още едно предимство – отвисоко летящата „пожарна“ точно определя границите на пожара. Така огънят може да бъде изгасен по-бързо. А ако има „рояк“ от дронове, със сигурност дори по-големите пожари ще гаснат още по-бързо.
„В дипломната си работа разработих само теоретичната постановка за гасене на пожари в гората. Създаденият модел, който включва методи за изкуствен интелект, служи за обучение на летящата машина и е начин за бързо гасене. Всъщност противопожарната машина може да бъде не само дрон, но също хеликоптер или наземна техника. За другите обаче не съм създал модели.“ – обяснява инж. Георги Харбалиев.
Как „разсъждава“ виртуалният дрон
„Разсъдъкът“ на дрона, създаден от Георги Харбалиев следва човешката логика: проба/грешка. Младият дипломант пък е човекът, който казва кое е правилно и кое – не. За правилно поведение „разсъдъкът“ на виртуалния дрон получава похвала, а когато сгреши получава наказание. По този начин мислещата машина научава кога лети на правилната височина, кога поддържа правилен наклон, за да не падне, кога да включи водната струя и как да я насочи към запаленото дърво в гората с прецизността на снайперист. Доцент Будакова обяснява:
„Моделът на дрона е всъщност една голяма невронна мрежа с много слоеве и с много неврони във всеки слой. Обучението на невронната мрежа се повтаря милиони пъти, докато започне да бъде ефективно намирането, позиционирането и изгасяването на пожара.“
И все пак по какво виртуалният дрон разпознава пожара? Мислещият дрон на инж. Харбалиев разпознава кое дърво гори чрез система за компютърно зрение. Има обаче възможност това да стане по разликата в температурата, но подобен подход изисква още обучение.
Много съществен е въпросът дали виртуалният противопожарен дрон, създаден в Техническия униврситет – филиал Пловдив може да стане реален. Още повече, че университетът има специално научно и учебно направление „Авиационна техника и технологии“, където студентите и учените разработват истински машини. Ето мнението на доц. д-р Диляна Будакова:
„Да, ще може да се създаде реален дрон за гасене на горски пожари. Но ще бъде по-сложно заради изчислителните изисквания на мрежите. Засега дроновете не са автономни. Трябва да бъде направена електрониката в него специално, за да може автономно да изпълнява цели. В момента такъв дрон няма, но може да има. А той може да ползва интелекта, разработен от моя дипломант“.
podtepeto
Разработката е абсолютен нонсенс. Първо е виновен човекът който му е предложил нещо толкова безсмислено, а после е виновен дипломантът, че се е съгласил да прави нещо толкова безсмислено. За какво му е изкуствен интелект за да му кажеш „Горящо дърво означава това. Ако засечеш горящо дърво, тогава излей вода върху него! Ако засечеш много горящи дървета, тогава излей вода върху тях!“. Катедра КСТ доказват, че направо са спрели.