Исмет ИСМАИЛ
От дълбините на вековете се завръща една древна традиция, пулсираща с нова, силна жизненост в живописния район на Черноочене.
Ритуалът „мартъфал“, преплетен със съдбите на поколения, отново оживява, запалвайки искрата на надеждата и предсказанието в сърцата на хората.
Села като Пряпорец – огнище на обновление, Дядовско, Житница, Железник, Черноочене, Черна нива и още много други, се потапят в мистичната му атмосфера.
С настъпването на здрача в късния следобед на 5 май, въздухът се изпълва с очакване.
Млади момичета, пазителки на традицията, преминават от врата на врата, носейки голям, свят съд.
С трепет и надежда, жените на селото пристъпват напред, готови да надникнат в бъдещето на своите дъщери и синове.
Слагат вътре свои лични вещи – пръстени, обеци и други предмети, всеки носещ шепота на нечия съдба.
След като съдът обиколи всяко кътче на населеното място, събраните вещи се изсипват внимателно в голям казан, изпълнен с чиста вода. Към тях се присъединява даровете на пролетта – нежна зеленина и пъстроцветни полски цветя, събрани от грижовни ръце. Казанът, превърнал се в магически котел, се покрива плътно с платно и се оставя да пренощува под бдителния поглед на цъфтящ розов храст – символ на любовта и обновлението.
Зората на Хъдреллез разкъсва мрака, носейки със себе си обещанието за нов късмет.
Рано сутринта, преди още слънцето да е погледнало, казанът се взима обратно.
Обикновено се отива под сянката на вековни дърво и под нежния ветрец на люлееща се люлка
За да бъде чист умът и отворено сърцето за знаците на съдбата, всички заедно отпиват глътка топло кафе с мляко.
Следва кулминацията на ритуала! Младо момиче заема мястото си до казана, а атмосферата се изпълва с благоговение.
С думи на древни молитви, покривалото се развързва, разкривайки събраните предмети, окъпани във водата и аромата на цветя.
И тогава започва танцът на съдбата! С всяко извадено предметче се чете отделно „маане“ – кратка, мъдра строфа, която разкрива частица от предстоящия късмет.
Момиче или жена сръчно вади един по един предметите, а с всяко „маане“ се разплита нишка от бъдещето.
Ритуалът продължава, докато последната вещ не бъде извадено, оставяйки след себе си усещане за връзка с корените и вълнение от това, което предстои. Традицията „мартъфал“ – жива, вълнуваща и пълна с магия!
Последвайте ни и във Facebook
