От разказа „САРХОШИТЕ“ на д-р Хасан Ефраимов
„Да, ама като излязохме на хасфалта ми изпопадаха пломбите от почуда. Има едно село – Черноочене. Идете да видите за какво става въпрос. Пътуваш си в генгерлика и изведнъж попадаш в картинка от приказките. Стотици нови къщи на по 5 етажа. Накацали са по баирите. Не можах да се въздържа и накарах зет ми да спре.
– Чии са тези къщи, дядо? – попитах столетник, седнал на една пейка.
– Наши са – отвърна гордо той – Нашите деца и внуци ги построиха. Работиха с години в Германия и всяка припечелена стотинка вложиха.
Има и такива. Отиват да припечелят. Отиват за да се върнат. Че тука от караконджулите…
– Да са живи и здрави – пожелах. Без малко да се насълзя. Такъв съм си.
– Халал да си ви и къщите – изрекох и се качих на колата.
От болестта ми не бе останала и следа. Само продължавах да се взирам през прозореца.
Стига сте си давали парите по разни хотели, дето ви търкат гъзовете с хавлии, ама му викат спа….. Идете в Черноочене. Ще попаднете в рая. Наемете си стая на една десета от парите дето ще броите за спа-то. Има толкова места, които си заслужава да се видят наоколо. А, хората… Ще видите какво е уважение. Ще се държат с вас като с Богове.“
Снимки: Исмет Исмаил
Последвайте ни и във Facebook
