Нов живот
Трайното застаряване на голяма част от българските гори, натрупването на суха дървесина, недостатъчно добре развитата инфраструктура и липсата на планирани сечи са част от причините за бушуващите в страната огнени стихии. България в последния месец бе обхваната от пожари – нещо, което вече беше прогнозирано, и ако бяха взети мерки навреме, ситуацията би могла да бъде управлявана доста по-добре.
Какви са причините за пожарите и последствията след тях
Щетите от горските пожари са огромни и не са оценявани в детайли. След преките разходи за пожарогасене следват загубите на качествена дървесина, която, ако се преработи, дава до 10-20 пъти добавена стойност. Огнените стихии връщат състоянието на гората 60-100 години назад. Пожарите унищожават повърхностния хумусен слой, отделя се голямо количество въглероден диоксид, загиват диви животни, унищожават се екосистеми, наблюдават се загуби и при биоразнообразието. А то е от огромно значение – можем да го опишем като въже, всяка нишка е от огромно значение. Опожарената гора не може да изпълнява своите екологични функции – тръгват ерозия, свлачища и др.
Какви са причините за зачестилите у нас пожари обяснява инж. Петър Дишков, експерт към БКДМП.
- Натрупване на голямо количество суха дървесна маса в гората – българската гора е трайно застаряла, особено недълговечните издънкови и изкуствено създадени иглолистни гори, които представляват 70-75% от горите ни. Планира се недостатъчно годишно ползване, а се изпълнява още по-малко. Средно за Европа се добива около 75-80% от прираста, при нас за последната година е добито 42%. В следващите години в ниската растителна зона може да се очаква масово съхнене и колапс на горите. Единственото решение е тяхното подмладяване.
- Недостатъчна инфраструктура – реално голяма част от нашите гори са недостъпни – пътната мрежа в горите е около 6-7 лин. м/ха, докато в Австрия е 45-50 лин. м/ха.
- Не се изпълняват планираните мероприятия – противопожарни просеки, минерализовани ивици, резервоари за вода, противопожарни кули и др.
- Погрешни решения за ограничаване на ползването в минали периоди – напр. ограничаване на сечта до пътища, населени места, земеделски територии, ограничения на ползването извън нормативната уредба.
- Вследствие на дъждовната пролет тази година наблюдавахме избуяване на растителността, тя не беше почистена, и след продължителните високи температури се създаде идеална обстановка за възникване на пожари.
- Липса за активна информационна кампания от страна на властите, която да е насочена към земеделските стопани и широката общественост с фокус върху потенциалната опасност от пожари.
- Липса на активност от страна на местното население в борбата с пожарите.
- Ключови за овладяване на пожарите са първите няколко часа – трябва наблюдение и възможност за бърза реакция.
- Липса на ефективни наказания срещу извършителите на умишлени палежи.
- Не се използват всички възможности за пожарогасене – напр. на форвардерите (машините, с които се извозва дървесината от гората), в които могат да се монтират цистерни и да се включат ефикасно поради добрата им проходимост. Да се използват оръдията за сняг, а също и специализираните горски трактори и булдозери за създаване на просеки.
Спекулации срещу факти
Зачестилите пожари дадоха поле за изява на различни хора и организации, които търсят обществено внимание – народен представител обвини боровите гори, че изсушават и окисляват, като пренебрегна фактите, че горите имат водноохранна, водорегулираща и почвозадържаща (противоерозионна) функция и благодарение на тях са овладени пороите и вместо голи площи имаме гори. Събират се всякакви дарения – за доброволци, което е всъщност маркетингов трик, а не реални действия за подкрепа – например ако средствата инвестирани в реклами, включително и телевизионна, бяха дадени за борба с пожарите, щяха да са по-полезни. Спекулира се с липсата на авиационно звено за борба с пожарите, особено в недостъпни местности, но се пренебрегва колко скъпо е това – не само ако се закупи, а и за поддръжка извън сезона, плюс обучението на екипажи. Като член на ЕС България може сравнително лесно да се възползва от механизмите за взаимопомощ. Дори страни като Гърция, Испания и Италия, които имат своя авиационна техника, я споделят в подобни инициативи и така покриват част от разходите си. От друга страна радетелите за подобен тип техника пропускат факта, че гасенето на пожари се осъществява наземно, а по въздух само се подпомага.
Какви са реално фактите – над 50 % от страната е демографска пустиня, голяма част от горите ни са недостъпни – т.е. при възникване на пожар не може да се разчита на работоспособно местно население, което е ключово за подпомагане на пожарникарите и горските служители. Освен това няма възможност за използване на специализирана техника.
Добри примери и опит
Петър Дишков дава пример с чуждестранен опит в добрите лесовъдските практики. Той цитира Томас Шулц, шеф на американската гoрска служба: „Горите, които виждаме днес, не са същите като тези от 2001 г. Те са със свръхзапас на дървесна маса, по-застрашени от суша и болести от насекоми и горски пожари. Имаше време, когато опазването, съпоставено срещу стопанисването бяха източник на значителен дебат. Вярвам, че това време е отминало.“
Според Шулц е добре усилията да се пренасочат към безопасността, активното управление на горите, управлението на пожарите и отдиха. „Тъй като става въпрос за организация, която работи на терен, безопасността винаги трябва да бъде на преден план в съзнанието ни. Годините на намаляващ добив на дървесина оставиха значително натрупване на дървесна маса в горите. Трябва да направим повече, за да създадем устойчиви гори чрез активно управление, включително продажба на дървесина, намаляване на дървесната маса чрез механично прореждане, както и безопасно гасене на пожари и защита на ценностите на ресурсите. Дърводобивните фирми, а също и тези, които реализират транспорта на дървесината, са от изключително значение. Без тях възможността да управляваме горите и да потушаваме горските пожари може да бъде нарушена до степен, че управлението да е невъзможно“, споделя той.
Наука срещу популизъм
Дали у нас сме достигнали до момента, в който управлението е невъзможно? Според инж. Петър Дишков въпреки увеличаващите се през последните 2 години пожари и трудностите с овладяването и потушаването им, все още имаме знанията и специалистите, които могат да управляват процесите. Не бива да забравяме, че горските служители са на първа линия в борбата с пожарите и е добре да ги оставим да си свършат работата. Те разполагат с достатъчно знания и разполагат с ефективни планове за действия с цел предотвратяване на подобни бедствия. Освен това страната ни разполага с добри природни дадености, подходяща за всякакъв вид земеползване – селско стопанство, животновъдство, активно горско стопанство. Но в последните години обществото беше настроено срещу активното стопанисване, налагаха се всякакви ограничения извън нормативната рамка, спекулираше се и се предлагаха всякакви рестрикции, което отказа и изгони част от малкото останали активни хора в планинските и полупланинските региони.
Поддръжката на горите се осъществява чрез лесовъдски намеси – подходящи видове сечи. И точно обратното на наложилото се напоследък мнение, по този начин не изсичаме и унищожаваме горите, а ги поддържаме здрави, по-устойчиви на пожари и нападения от насекоми и гъбични заболявания. В България горското стопанство е с изцяло екологична насоченост, горите се стопанисват по начин, наподобяващ природните процеси. И не на последно място активното стопанисване ще създаде предпоставки за откриване на нови работни места – според специалистите капацитетът е до 20 000 – 25 000, което е от изключителна важност за страната.
Време е обществото да осъзнае, че гората не е само място за разходка. Българските гори са силно повлияни от човешката намеса в последния век – едва 8,7% са естествени. Ако искаме здрави гори, съхранена природа и добре развити села, ние трябва да ги опазваме посредством активно стопанисване.
Последвайте ни и във Facebook
