Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Министерство на вътрешните работи (МВР) и Министерство на отбраната (МО) са предприели допълнителни мерки, с които да се гарантира сигурността, включително по вода и въздух, в района на обектите на „Лукойл“ – елементи на критичната инфраструктура на територията на България.
Това съобщиха от Правителствената информационна служба.
„След проведени през изминалата седмица работни съвещания в МС, с участието на ръководствата на МО, МВР и службите за сигурност, се предприемат редица превантивни мерки във връзка с новосъздалата се ситуация с решението на САЩ да наложи санкции на руската компания „Лукойл“ и в контекста на инциденти в обекти на Лукойл в няколко европейски държави“, посочиха от пресцентъра на Министерски съвет.
Извършва се проверка по отношение на спазването на плана и мерките за сигурност в стратегически обект и стратегически зони в „Лукойл Нефтохим Бургас АД“ и „Лукойл-България ЕООД“.
ДАНС извършва и тематична проверка по спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовата нормативна уредба.
Компетентните структури на МВР от своя страна създават необходимата организация за осигуряване на обществения ред и противодействие на престъпността в района на обектите на компанията на територията на страната, става ясно още от съобщението.
Министерството на отбраната е предислоцирало и антидрон система в района на Бургас.
Подготвени са екипи на Военна полиция, които при нужда имат готовност да окажат помощ на МВР при охраната на стратегически обекти.
Преди два дни в кулоарите на парламента лидерът на ДПС-НОВО НАЧАЛО Делян Пеевски заяви: „Истерия има само в „партията на „Лукойл“ и на пуделите“. Трябва да знаят – пачки няма да има. Надявам се, като влезе представител в „Нефтохим“, да се види и какви пари са взимали, кой е ходил в офиси на тази компания. Сигурно може да се намерят записи там и да се види какво се е случвало – как са извличали парите, как са носени в офиса, който после е продаден на някаква странна фирма. Крадците са в стрес.“
В петък Народното събрание прие законови промени, с които се разширяват правомощията на особения управител, който може да бъде назначен в дружеството. Те обаче още не са в сила, тъй като не са обнародвани в „Държавен вестник“.
Назначаването на особен управител на „Лукойл“ има за цел да гарантира стабилност на доставките и да защити националния интерес, заяви днес председателят на ССУ и заместник-председател парламента Костадин Ангелов.“Държавата в тази ситуация показа гръбнак. Това решение беше взето, за да защити националния интерес, да защити българските граждани и да гарантираме, че няма да има проблем, след като влязат тези санкции в действие след 21 ноември“, подчерта Костадин Ангелов.
Според него основната цел на особения управител е да осигури стабилност на доставките.
Проф. Ангелов не изключи възможността Българският енергиен холдинг (БЕХ) да участва в покупката на „Лукойл“. „Нито една хипотеза не е невалидна. Много е важно да видим кой каква цена ще предложи и тогава да разсъждаваме. Стъпка по стъпка правим политиката, стъпка по стъпка се вземат решенията“, заяви Ангелов, намеквайки, че държавата може да се превърне в ключов фактор в преструктурирането на компанията.
Същата теза разви вчера и зам.-председателят на БСП Драгоримр Стойнев, който каза прад БТН: „Нека да бъдем готови и за този момент, в който примерно Българският енергиен холдинг реши да купи рафинерията. Има я тази хипотеза. Съвсем нормално е, когато изготвяме законодателството, да има и тази хипотеза, разбира се, да се закупи, да се оставят парите в определена сметка замразена. Така че руското правителство, руснаците, да си получат средствата, да се направи една обективна оценка. Не да се купи за 2 лв., разбира се. Да се вземат най-големите консултантски компании, които да оценят дали ще струва 2 милиарда, дали ще струва 3 милиарда долара тази компания.“
„Евентуалният особен управител на „Лукойл“ трябва да установи контрол над компанията, за да може парите от търговията от горива да не отиват в Русия“. Така лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов видя ролята на държавата в казуса с бургаската рафинерия. „Оттам нататък би могло държавата да се включи по някакъв начин, да съдейства за промяната на собствеността. Но другото е крайна мярка и то е национализация. Дали трябва държавата да предприеме такъв ход? Не е изключено разбира се, но това трябва да бъде съобразено с националните интереси“, отбеляза Атанасов.
В отговор на въпрос дали може Българският енергиен холдинг (БЕХ) да придобие рафинерията и добър вариант ли е това, Главният изпълнителен директор на Българо-Американската стопанска комара Иван Михайлов отбеляза, че въпросът е дали можем да си го позволим, като изтъкна, че покупката означава вземане на кредити. Същевременно той каза, че БЕХ е възможно да бъде собственик и на това предприятие, но въпросът е каква би била увереността на клиентите на „Лукойл“ да продължат да ползват продуктите на рафинерията. Защото без съгласието и без отпадане на санкциите, никой не би потребявал тези продукти, защото се притеснява, че той ще стане обект на санкции, каза Михайлов.
Според въведените от САЩ санкции, рафинерията в Бургас и останалите фирми на „Лукойл“ попадат под забраната от 21 ноември да се извършват банкови разплащания от лица от САЩ или транзитни преводи през САЩ, свързани с активите на блокираните компании и техните дъщерни и с 50 и повече процента собственост дружества.
Макар „Лукойл“ и да не е санкционирана от ЕС и наложените от САЩ санкции да нямат правна сила в Европа, петролният гигант е парализиран заради банките, които няма да рискуват да продължат операциите си с наказаната кампания, за не пострадат самите те.
Към момента не е ясно какво ще предприеме по-нататък „Лукойл“ и дали ще търси нов купувач на чуждестранните си активи, който би бил приемлив за САЩ, така че те да снемат санкциите, или всяка от чуждестранните компании на „Лукойл“ ще търси самостоятелно решение.
Както е известно, още в края на 2023 г. „Лукойл“ обяви намерение да продаде българските си активи. По неофициална информация оферти са постъпили от унгарската компания МОЛ, казахската „КазмунайГаз“ и азерско-турски консорциум. Конкретна сделка и цена не са съобщавани.
По-рано Financial Times писа, че цената, за която „Лукойл“ е преговаряла с Gunvor за международните си активи, е 22 млрд. долара в Европа и Близкия изток. Сделката е включвала рафинериите на „Лукойл“ в Румъния и България, мрежата ѝ от бензиностанции в САЩ и Европа, както и петролни и газови находища в Близкия изток, Централна Азия и Африка.
Източник: epicenter.bg