Галина СТОЯНОВА
В самото сърце на Източните Родопи, на няколко километра от линията с Гърция, се намира село Черничево – едно от онези родопски села, в които времето никога не бърза, а историята живее на всяка педя земя. Място със славно минало, болно от забрава настояще и надежда, която местните хора ревниво пазят.
Още от древността районът е бил обитаван. В землището на Черничево се откриват следи от средновековна крепост, а в околните ридове – старинни могилни некрополи, свидетелстващи за хилядолетно присъствие на различни култури в Родопите.
До 1934 г. селото е известно под името Дунята (Дутли) – турцизъм, останал от османския период, когато местното население е било смесено по вяра и етнос.
Голямата духовна гордост на селото е църквата „Св. Атанасий“, строена през 1848 г. с дарения и собствен труд на местните християнски семейства.
Тя е един от най-старите храмове в района и паметник на възрожденския дух. Макар преживяла земетресения, войни и забрава, днес църквата е символ на устойчивост. През последните години местната общност и доброволци работят за нейното подновяване — камбана, покрив, ограда.
Една от най-тежките глави в историята на Черничево е свързана с Балканските войни.
През 1913 г., в разгара на междуетническите сблъсъци, почти 100 християнски жители на селото са убити. Днес в центъра стои скромен паметник в тяхна памет — напомняне за страшната цена, която районът плаща по време на насилствените процеси в онези години.
Като погранично селище Черничево изиграва важна роля и в новата история на България.През 50-те години тук служат гранични войски, а селото е сцена на няколко тежки инцидента. Най-почитани са лейтенант Младен Калеев и ефрейтор Илия Русев, загинали при изпълнение на служба.Местните жители и днес поддържат техните гробове и ежегодно организират възпоменателни прояви.
Въпреки демографските трудности, Черничево пази жива своята култура.Читалище „Бяло море – 1929“ остава сърцето на селските празници, репетиции, фолклорни групи и сборове. Именно то обединява хората – местни, завърнали се и такива, живеещи далеч, но не прекъснали връзката си с Родопите.Фолклорът на Черничево е жив – от гайдата и кавала, през родопските песни, до старите занаяти като тъкането, което някога е било гордостта на местните жени.
Черничево днес e малко село с голяма душа
Днес Черничево е малко, но сплотено населено място. Младите често напускат, но корените остават силни. Инициативи на местното сдружение, включително
възстановяването на здравната служба, ремонти на инфраструктура и опазване на храмовете и гробовете, вдъхват нов живот на селото. Отдавна се вижда, че Черничево може да е малко, но духът му е голям — а паметта му вечна.Село Черничево е повече от точка на картата — то е разказ. Разказ за оцеляване, за вяра, за родолюбие и за онзи родопски характер, който не познава покруса.Всяка къща, всяка пътека и всяка скала около селото носят история.И тази история трябва да бъде разказвана — за да я има България такава, каквато я помним.
